Решение № 604 от 22.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Пловдив, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245300503343 по описа за 2024 година

С решение №4336/05.11.2024г., постановено по гр.д.№14803/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.състав, е признато за установено по отношение на С. Х. Х., ЕГН:

**********, с адрес: гр. П., ул. „***, представляван от особения представител адвокат М. К.

Х., със служебен адрес: гр. П., ул. „П***, че същият дължи на Е. К. С., ЕГН: **********, от гр. П., бул. „***, сумата 1 634, 64 лева - главница, представляваща дължимо по сключен между страните на 23.12.2020 г. Договор за правна защита и съдействие резултатно адвокатско възнаграждение в размер на 10 % от дълга по изп. дело № 115/2017 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, в случай на неговото прекратяване, обезщетение за забавено плащане на тази главница в размер на 342, 82 лева за периода от 21.01.2021 г. до 14.02.2023 г.; сумата 60, 20 лева, представляваща заплатени от ищцата такси по изпълнително дело № 115/2017 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2023 г. до окончателното им изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищцата със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1192/21.02.2023 г., издадена по частно гр. дело № 2251/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХХІІІ гр. състав.

Против така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от адв. М. Х., в качеството си на особен представител на С. Х. Х.. Излага становище, че съдебният акт не бил мотивиран. Не ставало ясно въз основа на какви правни изводи съдът достигнал до крайния си извод, за да уважи претенцията. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне иска на ищцата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Е. К.

С., с който се оспорва същата като неоснователна по подробно изложени съображения.

Искането към въззивния съд е да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се сторените в настоящата инстанция разноски.

1

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявени по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК искове от Е. К. С. против С. Х. Х., с правилна правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, както и иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата в размер на 1634.64 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 23.12.2020г., във връзка с осъществени от С. действия по защита по изпълнително дело № 115/2017г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова; сумата от 342.82 лв. – лихва за забава за периода от 21.01.2021г. /датата на прекратяване на изпълнително дело №115/2017г./ до 14.02.2023г.

/датата на депозиране на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение/, ведно със законната лихва върху главницата от 14.02.2023г. до окончателното плащане на задължението; сумата в размер от 60.60 лв., представляваща сторени от ищцата разноски по изпълнително дело № 115/2017г., за които суми била издадена и Заповед за изпълнение № 1192/21.02.2023г. по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 2251/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.състав.

Излагат се твърдения, че между страните по спора бил сключен Договор за правна защита и съдействие от 23.12.2020г., по силата на който ищцата се задължила да защитава ответника по образувано изп. дело № 115/2017г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова. В изпълнение на договора С. получила сумата от 100 лв. за проучване на изпълнителното дело, както и сумата от 300 лв. за извършване на съответни действия по делото. Било уговорено освен това и възнаграждение в размер на 10 % от размера на дълга, в случай на прекратяване на изпълнителното дело, което възнаграждение било платимо след постановлението за прекратяване. Сочи се, че като страна по изпълнителното дело, в качеството на съдлъжник, била конституирана и Г. П., с която ответникът С. Х. живеел на съпружески начала. По изпълнителното дело било присъединено и публично задължение на П., във вр.с което било образувано и друго изпълнително дело по описа на ТД на НАП. С. посъветвала П. да заплати публичните си задължения, за да бъде поискано и прекратяване на изпълнително дело № 115/2017г. Признава, че с Г. П. нямало сключен договор за правна защита. Сочи се, че ищцата внесла две молби за прекратяване на изпълнително дело № 115/2017г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съответно с вх. №99/06.01.2021г., като пълномощник на ответната страна и с вх. № 310/14.01.2021г. по отношение на Г. П., като изпълнителното производство било прекратено с постановление на ЧСИ от 20.01.2021г., влязло в сила на 12.02.2021г. След прекратяване на делото ищцата уведомила ответната страна за задължението му да заплати сума в размер на 1634.64 лв., който обаче не изпълнил задължението си. На следващо място се сочи, че ищцата заплатила и таксите по ТТРЗЧСИ, дължими за вдигане на запорите на банковите сметки и автомобилите на длъжника, които такси били в общ размер от 60.20 лв., за което ответникът също бил уведомен. Дължимото възнаграждение по договора за правна защита и съдействие, както и направените разноски за вдигане на обезпечителните мерки по изпълнително дело, не били заплатени от ответната страна.

Постъпил е и отговор на исковата молба от адв. М. Х., като особен представител на ответника С. Х., с който се взема становище за неоснователност на предявения иск.

За да постанови обжалваното Решение, съдът е приел, че действително между страните по спора бил сключен Договор за правна защита и съдействие, в който било уговорено възнаграждение за адвоката в размер на 10 % от размера на дълга по изпълнителното дело, дължимо при прекратяване на последното. Констатирано е, че било издадено постановление за прекратяване от ЧСИ от 20.01.2021г. От събраните доказателства, а и след служебно извършено от съда изчисление на размера на обезщетението за забава върху първата главница, се установявала основателността на претенциите на ищцата, което от своя страна довело и до тяхното уважаване.

Съдът, след като съобрази материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен по делото е Договор за правна защита и съдействие от 23.12.2020г., 2 сключен между С. Х. Х. и адв. Е. К. С., като в т. II е посочено, че предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие по изпълнително дело № 115/2017г. на ЧСИ Мариана Обретенова ( за събиране на дълг по ч. гр. д. №3054/2016г. и гр. д. №5510/2016г. на РС- Пловдив). В т. III от съдържанието на договора е посочено и договорното възнаграждение, а именно: 100 лв. – за проучване на делото и даване на мнение за необходимите правни действия, платими след сключване на договора; 300 лв. за извършване на съгласувани с клиента действия, платими в деня на обсъждането; 10% от размера на дълга при прекратяване на делото, платими след постановлението на ЧСИ за прекратяване.

Представено е и пълномощно, в съдържанието на което е отбелязано, че С. Х. упълномощава адв. Е. С. да го представлява и защитава по изпълнително дело № 115/2017г. на ЧСИ Мариана Обретенова.

В съдържанието на изпълнителен лист № 923/24.01.2017г., издаден въз основа на Решение №3822/12.12.2016г. по гр. д. № 5510/2016г. по описа на РС-Пловдив, влязло в сила на 03.01.2017г., е посочено, че С. Х. Х. е осъден да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК 831030580, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, сумата от 876.19 лв. за деловодни разноски, както и 787.83 лв.- деловодни разноски в заповедно производство по ч. гр. д.

№3054/2016г.

Представен е и изпълнителен лист №295/10.01.2017г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №1603/15.03.2016г., по ч. гр. д. №3054/2016г. и Решение № 3822/12.12.2016г., в съдържанието на който е посочено, че С. Х. Х., в качеството си на кредитополучател и Г. П.

П., като съдлъжник, следва да заплатят солидарно на „Кредитреформ България“ ЕООД сумата от 9132.86 лв., представляваща вземане, прехвърлено с договор за цесия между „Уникредит Кънсюмърс Файненсинг“ ЕАД и „Кредитреформ България“ ЕООД , произтичащо от неизпълнение на задължение по Договор за потребителски кредит от 02.02.2011г. и споразумение от 06.01.2014г., както и сумата от 1041.08 лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2016г. до окончателното плащане.

Видно от молба с вх. №99/06.01.2021г., по изпълнително дело № 115/2017г. до ЧСИ Мариана Обретенова, С. Х., чрез адв. Е. С. е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Видно от молба с вх. № 310/14.01.2021г., по изпълнително дело №115/2017г. до ЧСИ Мариана Обретенова, Г. П. П., като съдлъжник, чрез адв. Е. С. е поискала прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Представено е и Постановление за прекратяване от 20.01.2021г. на изпълнително дело № 20177580400115, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в което е посочено, че постановлението е влязло в сила на 12.02.2021г.

Приложено е и удостоверение от ЧСИ Мариана Обретенова, издадено на С. Х. Х., по повод подадена молба от 03.06.2022г., в уверение на това, че изпълнително дело № 115/2017г., образувано въз основа на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3054/2016г., е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

Представена по делото е вносна бележка от 21.07.2022г., с вносител Е. К. С., с посочена сума от 36.20 лв., в полза на ЧСИ Мариана Обретенова, а като основание е отбелязано вдигането на запор и възбрана по ИД 115/2017г.

По делото са приети и следните писмени доказателства: 1) Фактура от 03.06.2022г., с получател С. Х. и издател ЧСИ Мариана Обретенова за сумата от 2.40 лв., дължима за издаване на препис от документ, съставен от ЧСИ; 2) Фактура от 06.06.2022г., с получател С. Х. и издател ЧСИ Мариана Обретенова за сумата от 7.20 лв., дължима за издаване на препис от документ, съставен от ЧСИ; 3) Фактура от 03.06.2022г. с получател С. Х. и издател ЧСИ Мариана Обретенова за сумата от 8.40 лв., дължима за издаване на удостоверение и препис от документ; 4 ) Фактура от 05.10.2022г. с получател Е. К. С. и издател ЧСИ Мариана Обретенова за сумата от 2.40 лв. – допълнителни разноски; 5) Фактура от 25.10.2022г. с получател Е. К. С. и издател ЧСИ Мариана Обретенова за сумата 3 от 3.60 лв., дължима за издаване на препис от документ, съставен от ЧСИ.

Съдът, след като съобрази така представените доказателства по делото, намира следното от правна страна.

Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч. гр. д. № 2251/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIII гр. състав, по което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1192 по чл. 410 ГПК за сумите, както следва: 1634.64 лв., представляваща дължимо по сключен договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер на 10 % от дълга по изп. дело № 115/2017г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова; сумата от 342.82 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, дължима за периода от 21.01.2021г. до 14.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане; главница в размер на 60.20 лв., представляваща заплатени от заявителя – ищец такси по изпълнително дело № 115/2017г. по описа на ЧСИ Обретенова, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане. Поради обстоятелството, че издадената Заповед за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, на заявителя е указано за възможността да предяви иск относно вземането си. Предявеният понастоящем иск по чл. 422 ГПК се явява допустим. Същият е продължение на предходно развило се заповедно производство, целта на което е да се създаде съдебно изпълнително основание, когато вземането не се изпълнява доброволно, както в случая.