Определение № 3492 от 24.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3492 гр. Варна, 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Деница Славова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501224 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх.№ 46273/27.05.2025г., подадена от Н. А. Н. против Определение № 6737 / 21.05.2025г., постановено по гр.дело № 20253110105809 по описа за 2025г. на ВРС, 26 състав, с което съдът ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №20253110105809 по описа на Варненския районен съд за 2025 г. и ИЗПРАЩА гр. дело №20253110105809 по описа на Варненския районен съд за 2025 г по подсъдност на Окръжен съдВарна, на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, във вр. с чл.104, т.4, вр. чл.118, ал.2 от ГПК.

В частната жалба се излага, че съдът неправилно е прекратил производството, тъй като освен искове по чл. 7 ал. 2 от ЗОДОВ е предявен и и иск по чл. 49 от ЗЗД, както и неправилно е изпратил исковете по подсъдност на ОС - Варна, а не на най-близкия районен съд, тъй като цената на всеки от предявените от него искове е под 25 000лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, 1 заплатена е дължимата д.т., поради което е допустима за разглеждане.

По същество е основателна поради следните съображения:

По делото са предявени три обективно съединени иска от Н. А. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.113, вх.7, ет.7, ап.126, срещу Районен съд – Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва: сумата от 6 000лв., представляваща обезщетение за бавно правосъдие по ЧНД № 1332/2020г. на РС - Варна, сумата от 24 000лв., представляваща обезщетение за липса на справедлив процес по ЧНД № 1332/2020г. на РС -Варна, и сумата от 24 000/24500лв. /налице е разминаване в сумите в началото и края на фактическата обстановка, а петитум липсва/, представляваща обезщетение за неправилно съдебно решение по ЧНД № 1332/2020г. на РС -Варна /“лъжи в съдебното решение“/.

Първите два предявени иска, макар и нередовни, могат да се подведат под хипотезите на чл. 2б. ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 2в от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 2б. ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Доколкото хипотезата на чл. 2б. ал. 1 от ЗОДОВ ограничава исковете по чл. 6, § 1 от Конвенцията само до разумния срок, то когато се касае за хипотезата на липса на независим и безпристрастен съд, то искът следва да се квалифицира по чл. 2в от ЗОДОВ, който се прилага когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, в т.ч. чл. 6, § 1 от Конвенцията, която е част от Общностното право. /Съгласно Член Е от Договора за Европейския съюз, т.2.

Съюзът зачита основните права така, както те са гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. Харта на основните права на Европейския съюз е част от общностното право - 2012/C 326/02, публ. в Официален вестник на Европейския съюз C 326/391 /в сила/./

2

Третият иск обаче не би могъл да се подведе под хипотезата на нито една разпоредба на ЗОДОВ. Същият е нередовен и следва производството да бъде оставено без движение с оглед преценка за допустимост на същото. В случай, че не бъдат отстранени нередовностите и не бъде предявен допустим от закона иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД /доколкото искът е насочен само срещу ВРС/, то производството по делото следва да бъде прекратено. В случай, че бъде предявен допустим от закона иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, то производството по него не може да бъде прекратено на основание специалната хипотеза на чл. 7 ал. 2 от ЗОДОВ, а разглеждането на производството следва да продължи пред РС - Варна. Едва след евентуално прекратяване на третия предявен по делото иск е допустима преценка по реда на чл. 7 ал. 2 от ЗОДОВ за цялото производство. От друга страна настоящата съдебна инстанция в производството по частната жалба не може да прави преценка за разделяне на производството по предявените искове, каквато преценка може да направи само РС при връщане на делото.

Отделно от това съдът намира, че преценката по чл. 7 ал. 2 от ЗОДОВ за родово компетентния съд е неправилно извършена.

Съгласно нормата на чл. 104 ал. 1 т. 4 от ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни граждански дела с цена на иска над 25 000лв.

Съгласно нормата на чл. 103 от ГПК, на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

В конкретния случай са предявени три обективно съединени иска с цена на исковете 6 000лв., 24 000лв., и 24 000/24500лв., т.е. всеки един от предявените искове е с цена под 25 000лв. и подлежи на разглеждане от районния съд като първа инстанция.

Като е прекратил производството по всички предявени искове преждевременно /преди извършване на дължимите действия по уточнение на исковете, евентуално прекратяване или разделяне/ и е изпратил делото на грешния родово компетентен съд, ВРС е постановил незаконосъобразно и неправилно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато с указания за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно указанията в мотивите на определението.

Воден от горното съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6737/21.05.2025г., постановено по гр.дело № 20253110105809 по описа за 2025г. на ВРС, 26 състав.

В Р Ъ Щ А делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4