Решение № 98 от 13.07.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. В., 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Гражданско дело № 20251300100375 по описа за 2025 година

Предявен е иск от „***“ ЕАД ,със седалище и адрес на управление гр. С. срещу Б. Н. Д. от с.К. обл.В.,понастоящем в затвора-гр.В. с правно основание чл. 500 КЗ,вр. с чл.45 ЗЗД .

Иска от съда да осъди ответника да им заплати сумата от 13 293,59 евро ,частичен иск от 124 632,90евро ,представляваща изплатено обезщетение на Ю.Б.В. и О.Л.В. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на синът им Д.О.Л.,настъпила след ПТП на 17.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.04.2022г.,когато е изплатено обезщетението, като претендира разноски за настоящото производство.

В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства.

В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът Б.

Н. Д.,редовно уведомен, не е подал отговор на ИМ.

В съдебно заседание чрез процесуалният си представител адв. Д. Д. иска от съда да постанови решение на база събраните доказателства като счита,че изплатените от ищеца такси и разноски при изплащане на обезщетението на пострадалите лица е недължимо.

Съдът, след като взе предвид становището на страните и 1 събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните,че на 17.08.2020г. Б. Н. Д. е управлявал л.а. марка „***“ с рег № ******** с превишена скорост и след употреба на алкохол ,при което е самокатастрофирал.В резултат на ПТП е причинена смъртта на пътуващия в лекия автомобил пътник Д.О.Л..

Със застрахователна полица № BG/06/120001314070 отговорността на ответника е била застрахована при ищеца по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" валидна към датата на произшествието.По искане на родителите на загиналия- Ю.Б.В. и О.Л.В.- е образувана щета №43072952000169 при „***“ ЕАД.

Пострадалите са предявили претенция към ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение и след развилото се исково производство по гр.д. №611/2020г. на ВОС и след обжалване са присъдени на всеки от ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000лв.,които са изплатени от ищеца на 04.04.2022г. по образуваните изп.д. №168 и №169 ,включително с начислените такси и разноски-по 23 836,21лв. по всяко изп. дело.По настоящото дело са представени вноси бележки за изплатените суми общо по 123 836,21лв. за всяко едно от делата.

Представителят на ответника не оспорва факта на изплащане на исковата сума като обезщетение на пострадалите лица ,но счита,че разноските по производството не следва да се възстановяват на застрахователя.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд, прие за установено следното от правна страна :

Предявеният иск е с правно основание чл.500, ал. 1,т.1, и ал. 2 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г./. Съдът намира иска за допустим с оглед на установените факти- настъпило застрахователното събитие на 17.08.2020г.,наличие на активна легитимация на ищеца -застраховател след заплатено обезщетение за неимуществени вреди в полза на пострадало в резултат на ПТП лице,виновно поведение на ответника, 2 чиято ГО е застрахована при ищеца, и застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство с превишена скорост и след употреба на алкохол.

Установени и доказани са всички елементи от фактическия състав на регресния иск.Налице е щета в резултат на ПТП и изплатено обезщетение от страна на застрахователя към пострадалите лица.В този случай застрахователят е в правото си да търси изплатеното обезщетение от прекия причинител на вредата ,а именно водачът ,причинил ПТП-Б. Н. Д..

За ищеца правото на регресен иск възниква от момента на плащане на обезщетението на пострадалите лица-04.04.2022г. и обхваща всички изплатени от застрахователя суми,изплатени по образуваните изп. производства освен присъденото обезщетение от съда. Този извод се налага от разпоредбата на Чл. 500,ал.1,т1,предл. първо (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.)

„Освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:

1.при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма…“

По настоящото производство е предявен частичен иск в размер на 13 293,59 евро от общо 124 632,90евро и с оглед събраните по делото доказателства той се явява основателен и доказан,поради което следва да бъде уважен.

Предвид основателността на главния иск основателна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва за забава, считано от изплащане на присъденото обезщетение-04.0.2022г.

По отношение на разноските:

С оглед резултата по делото и на осн. чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно приложения списък за разноски в размер на 531,74евро за внесена държавна такса .Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 3 по чл.78,ал.8 от ГПК в размер на 150евро.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес: обл. В., с.К.,ул.“***“ *** /понастоящем в затвора в гр.В./ да заплати на „***“ ЕАД,ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр. С., ***, сумата от 13 293,59 евро /частичен иск от общо 124 632,90евро/ , представляваща изплатено обезщетение на Ю.Б.В. и О.Л.В. за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат от смъртта на синът им Д.О.Л.,настъпила след ПТП на 17.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.04.2022г.,когато е изплатено обезщетението до окончателното изплащане на сумата,както и сумата в размер на 531,74евро направени разноски по делото за внесена държавна такса и 150 евро юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съдС. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. В., 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Гражданско дело № 20251300100375 по описа за 2025 година

Предявен е иск от „***“ ЕАД ,със седалище и адрес на управление гр. С. срещу Б. Н. Д. от с.К. обл.В.,понастоящем в затвора-гр.В. с правно основание чл. 500 КЗ,вр. с чл.45 ЗЗД .

Иска от съда да осъди ответника да им заплати сумата от 13 293,59 евро ,частичен иск от 124 632,90евро ,представляваща изплатено обезщетение на Ю.Б.В. и О.Л.В. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на синът им Д.О.Л.,настъпила след ПТП на 17.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.04.2022г.,когато е изплатено обезщетението, като претендира разноски за настоящото производство.

В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства.

В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът Б.

Н. Д.,редовно уведомен, не е подал отговор на ИМ.

В съдебно заседание чрез процесуалният си представител адв. Д. Д. иска от съда да постанови решение на база събраните доказателства като счита,че изплатените от ищеца такси и разноски при изплащане на обезщетението на пострадалите лица е недължимо.

Съдът, след като взе предвид становището на страните и 1 събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните,че на 17.08.2020г. Б. Н. Д. е управлявал л.а. марка „***“ с рег № ******** с превишена скорост и след употреба на алкохол ,при което е самокатастрофирал.В резултат на ПТП е причинена смъртта на пътуващия в лекия автомобил пътник Д.О.Л..

Със застрахователна полица № BG/06/120001314070 отговорността на ответника е била застрахована при ищеца по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" валидна към датата на произшествието.По искане на родителите на загиналия- Ю.Б.В. и О.Л.В.- е образувана щета №43072952000169 при „***“ ЕАД.

Пострадалите са предявили претенция към ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение и след развилото се исково производство по гр.д. №611/2020г. на ВОС и след обжалване са присъдени на всеки от ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000лв.,които са изплатени от ищеца на 04.04.2022г. по образуваните изп.д. №168 и №169 ,включително с начислените такси и разноски-по 23 836,21лв. по всяко изп. дело.По настоящото дело са представени вноси бележки за изплатените суми общо по 123 836,21лв. за всяко едно от делата.

Представителят на ответника не оспорва факта на изплащане на исковата сума като обезщетение на пострадалите лица ,но счита,че разноските по производството не следва да се възстановяват на застрахователя.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд, прие за установено следното от правна страна :

Предявеният иск е с правно основание чл.500, ал. 1,т.1, и ал. 2 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г./. Съдът намира иска за допустим с оглед на установените факти- настъпило застрахователното събитие на 17.08.2020г.,наличие на активна легитимация на ищеца -застраховател след заплатено обезщетение за неимуществени вреди в полза на пострадало в резултат на ПТП лице,виновно поведение на ответника, 2 чиято ГО е застрахована при ищеца, и застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство с превишена скорост и след употреба на алкохол.

Установени и доказани са всички елементи от фактическия състав на регресния иск.Налице е щета в резултат на ПТП и изплатено обезщетение от страна на застрахователя към пострадалите лица.В този случай застрахователят е в правото си да търси изплатеното обезщетение от прекия причинител на вредата ,а именно водачът ,причинил ПТП-Б. Н. Д..

За ищеца правото на регресен иск възниква от момента на плащане на обезщетението на пострадалите лица-04.04.2022г. и обхваща всички изплатени от застрахователя суми,изплатени по образуваните изп. производства освен присъденото обезщетение от съда. Този извод се налага от разпоредбата на Чл. 500,ал.1,т1,предл. първо (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.)

„Освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:

1.при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма…“

По настоящото производство е предявен частичен иск в размер на 13 293,59 евро от общо 124 632,90евро и с оглед събраните по делото доказателства той се явява основателен и доказан,поради което следва да бъде уважен.

Предвид основателността на главния иск основателна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва за забава, считано от изплащане на присъденото обезщетение-04.0.2022г.

По отношение на разноските:

С оглед резултата по делото и на осн. чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно приложения списък за разноски в размер на 531,74евро за внесена държавна такса .Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 3 по чл.78,ал.8 от ГПК в размер на 150евро.