Решение № 1106 от 28.08.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1106 гр. Пазарджик, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20235220103880 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124 от ГПК от В. П. М., ЕГН- **********, с адрес- с. Г, ул. „**, обл. Пазарджик, срещу „Е**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.**, представлявано от управителите Р И М-Т и Т И В.

Твърди се в подадената искова молба, че ищцата случайно е узнала, че срещу нея се води изпълнително дело ИД № 331/2019 г. по описа на ЧСИ Георги Захариев с peг. № 888 на КЧСИ, с район на действие - ОС Пазарджик.

Сочи се, че изпълнителното дело се води от взискател - ответното дружество „Е**“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден от PC Пазарджик на 12.11.2012г. по ЧГД№4612/2012г. като ищцата В. М. е била осъдена да заплати на „Обединена Българска банка“ АД сумите: 1077лв. – главница и 665.16лв. – лихва, 138.88лв. - наказателна лихва, законна лихва върху главницата, считано от 08.11.2012 г. и разноски в размер на 217.64лв. по договор за кредитна карта от 24.08.2007г. като взискателят твърди, че вземането на ОББ АД му е било прехвърлено междувременно.

С цитирания изпълнителен лист първоначално е било образувано ИД № 02106/2012г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, а от 24.04.2019 г. е образувано ИД № 333/19 г. по описа на ЧСИ Захариев. Твърди се, че по изпълнителното дело 1 взискателят претендира и допълнителни суми за още лихви и разноски срещу ищцата, освен описаните в изпълнителния лист. Твърди се, че описаните вземания, чието плащане се претендира по изпълнителното дело, са отдавна погасени по давност. Сочи се, че от датата на договора за кредит, както и от издаване на изпълнителния лист, е изтекъл много продължителен период от време, много повече от пет години (погасителна давност за главницата и разноските) и три години (за лихви), в рамките на който период не са извършвани никакви действия, които да спират или прекъсват погасителната давност. Давността не се прекъсва и с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че след първоначалното образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ Петко Илиев през 2013г., (като самото образуване на изп. дело не е действие, което прекъсва погасителната давност), не са извършвани никакви изпълнителни действия, които са прекъсват давността, нито са искани от взискателя, нито са осъществявани от ЧСИ каквито и да е реални изпълнителни действия. След изтичане на две години, на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ТПК изпълнителното производство се прекратява и това прекратяване - перемпция отдавна е настъпила. Сочи се, още преди образуването на делото - ИД № 331/2021г. по описа на ЧСИ Захариев е изтекла погасителната давност. Нещо повече, дори и след образуването на ИД № 331/19 г. е изтекъл нов двегодишен период на бездействие, и това изпълнително дело би следвало да се прекрати на това основание.

Оформен е петитум в който се иска от съда да постанови решение, с което признае за установено, че В. П. М. не дължи на ответника „Е**“ ЕООД взискател по ИД № 331/2019 г. по описа на ЧСИ Г.Захариев сумите 1077лв.главница, 665.16лв. - лихва, 138.88 лв. наказателна лихва, законна лихва върху главницата, считано от 08.11.2012г. и разноски в размер на 217.64 лв. по договор за кредитна карта от 24.08.2007г, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.11.2012г. от Пазарджишки районен съд, по ЧГД № 4612/2012г., поради погасяването им по давност, като се признае за установено и, че ищцата не дължи и други лихви, такси и разноски по производството.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил 2 писмен отговор от ответното дружество. Твърди се, че исковата молба съдържа неправилни твърдения, неточности и много пропуски. В настоящия случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок.

Давността по отношение на вземането е прекъсвана, като в подкрепа на това твърдение са изложени следните аргументи - въз основа на издадените изпълнителни листи е подадена молба за образуване на изпълнително дело, образувано под № 20168210405665 ЧСИ Петко Илиев (821) като делото е било първоначално образувано по описа на ЧСИ Петя И, чийто архив е прехвърлен при ЧСИ Петко Илиев. След конституирането на ответника делото е прехвърлено по подсъдност под № 331/2019г на ЧСИ Георги Захариев (888).

Още с образуване на изп.дело са искани и са извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането. Давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Сочи се, че искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Въз основа на издадения изпълнителен лист са образувани изпълнителни дела. Налагани са запори, извършвани са описи и са искани поредица от принудителни изпълнителни действия. Оспорват се твърденията за настъпили перемпции. Сочи се, че ищецът твърди погрешно, че две години след извършеното принудително изпълнително действие, поисканите и извършени принудителни изпълнителни действия са „правно нищо“. Дори да се установи твърдяната от ищеца, настъпила в по-ранен момент, перемпция по изпълнителното дело, то действията, извършени след нея, са от значение за прекъсването на давността. Изпълнителното дело е преобразувано в срок и вземането не следва да е погасено по давност. С поискано следващо изпълнително действие след двугодишния период, макар без новообразуване на изп.дело, се прекъсва давностния срок - Решение №37/24.02.2021 по дело №1747/2020 Гр.колегия, IV-то отделение. Сочи се, че давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, както и с плащанията по изпълнителното дело. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, 3 независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017г. по гр. д. № 24/2017г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018г. по в. гр. д. № 647/2018г. на IX състав на Окръжен съд - Пловдив/. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.

Моли се съда да съобрази давностните срокове с Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците. В условията на евентуалност, следва да се държи сметка и за това, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане, представлява погасяване на съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок. Сочи се, че в условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск и предвид обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, е направено възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото. С настоящия отговор сезира и моли на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им /в това отношение т.1 от Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №6 /2012г. по описа на ОСГТК на ВКС/, 4 съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение, на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски. Моли се съда, в случай, че на първото редовно открито съдебно заседание не се яви представител на „Е**" ЕООД, делото да се разгледа в наше отсъствие, като съдът приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа заедно с приложените към него доказателства.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Не се спори между страните по делото, а и от приетите по делото доказателства се установява, че „Обединена българска банка”АД, ЕИК – 000694959 със седалище и адрес на управление-гр. София , е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ищецът в настоящото производство В. П. М., ЕГН- **********, с адрес- с. Г, ул. „**, обл. Пазарджик, по което заявление е било образувано ч.гр.д.

№4612/2012 г., по описа на PC Пазарджик. По посоченото частно гражданско дело е била издадена Заповед за изпълнение №3055 от 12.11.2012г. по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата.

На 12.11.2012г., въз основа издадената Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, съдът е издал по ч.гр.дело №4612/2012г. и изпълнителен лист в полза на „Обединена българска банка”АД, ЕИК – 000694959 за следните суми: 1077.83лв. – главница и 665.16лв. – договорна лихва, 138.88лв. наказателна лихва, законна лихва върху главницата, считано от 08.11.2012 г. и разноски в размер на 217.64лв. по договор за кредитна карта от 24.08.2007г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, „Обединена българска банка”АД, ЕИК – 000694959 като взискател, е образувало срещу длъжника М. изпълнително дело №2106/2012г. по описа на ЧСИ Петко Илиев с район на действие Окръжен съд Пловдив, като дружеството-взискател претендирало, че му се дължали сумите по изпълнителния лист , описани по-горе. Частният съдебен изпълнител е извършвал проучване за имущественото положение на 5 ищеца, като са били изискани в тази връзка справки от различни институции за притежаваното от М. имущество. До ищеца М. е била изпратена покана за доброволно изпълнение на 11.12.2012г., която не е била връчена поради обстоятелството, че длъжникът е заминал за чужбина.

На 23.11.2016г. взискателят „Обединена българска банка”АД, ЕИК – 000694959 е отправил молба към съдебният изпълнител на основание чл.427,ал.2 ГПК да бъде препратено изпълнителното дело на ЧСИ Любомира И , рег.№883 с район на действие- ОС- Пазарджик за продължаване на изпълнителните действия. Тази молба е била уважена, като на 25.11.2016г. изплънителното дело е било изпратено на ЧСИ И.

На 05.12.2016г. служебният архив на ЧСИ И е бил предаден на ЧСИ Петко Илиев.

На 28.11.2017г. е била подадена молба от взискателя да бъде извършена актуална справка за наличието на валидно трудово правоотношение на М..