Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 169 от 08.04.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1996/2024
Вид
Решение № 169
Подписан
08.04.2025
В сила
26.04.2025
Състав
Александър Симеонов Станчев

Цитирани разпоредби

  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150а · Закон за движението по пътищата
  • чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Русе, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20244520201996 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 24-3393-000820/24.10.2024г., издадено от Началник на Сектор „ПП“ при ОДМВР - гр.Русе, против И. Д. И. с ЕГН-**********, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП са наложени наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „Глоба“ в размер на 3000 лв., на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена жалба в законоустановения 14-дневен срок от Иво Ивелинов Иванов, чрез адв.П.П. /упълномощена/, която е допустима. В нея се твърди, че издаденото срещу него наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично. Представлява се от упълномощения представител, който поддържа жалбата и моли съда да присъди направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, издателят на НП /респ. административнонаказващият орган/, редовно призовани, явява се упълномощен представител, който поддържа НП и моли съда да присъди минималноустановените разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ако отмени процесното НП.

Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат представител и не релевира становище по делото.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.04.202 4 год., около 17,30ч., автонаряд от Второ Ру – ОДМВР – Русе, в състав св.К. К. и Стелиян Копанков, извършвал обход с пол. автомобил в гр.Русе. По това време и на кръговото кръстовището между ул.“***“ и ул.“****“, пол. служители установили движението на л.а. марка/модел “Фолксваген“ с рег.№****, на който решили да извършат пол. проверка. За целта, пол. служители подали звуков и светлинен сигнал на водача на горепосочения автомобил, с цел той да намали скоростта на автомобила, след което да му укажат по законов начин да спре движението си. Вместо да намали или спре движението с автомобила, жалбоподателя ускорил скоростта на автомобила, извършил завой в посока ул.“***“, продължил ускорявайки движението си по тази улица, извършил завой към ул. „****“, навлязъл с 1 автомобила по намиращи се там тревни площи, след което слязъл от тревните площи на паркинга на бл.“****“, насочил автомобила движейки се по тротоарните площи и навлязъл с него по ул.“****“, извършил десен завой към паркинга на бл.“Българка“, когато настъпило ПТП с материални щети по автомобила наложило преустановяването на движението му, т.к. предната дясна гума на процесното МПС се ударила в бордюр.

През това време на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, пол. служители го последвали движейки се с техния автомобил и след преустановяване движението на автомобила на жалбоподателя поради настъпилото ПТП, на последния му била извършена пол. проверка, въз основа на която пол. служители съставили на жалбоподателя 3 бр. АУАН, за извършени от него нарушения по чл.103 от ЗДвП, чл.150а от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, въз основа на които били издадени 3 бр. НП с наложени съответни наказания по санкционните разпоредби на ЗДвП. Тези три НП били влезли в законна сила към момента на образуване и разглеждане на настоящото въззивно съдебно производство. Впоследствие материалите по делото били изпратени до РП-Русе за преценка дали има евентуално извършено престъпление от общ характер. С постановление от 15.10.2024г. прокурор от РП-Русе отказал да образува ДП и прекратил пр.пр.№2817/2024г. и изпратил препис от постановлението на Началника на Второ РУ – ОДМВР – Русе за сведение, след което последния издал на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН обжалваното НП, с което обвинил жалбоподателя, че е извършил адм. нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Това НП било обжалвано и било образувано настоящото въззивно адм. производство.

По настоящото съдебно производство в качеството на свидетел е разпитан актос.

К.К., който пресъздава описаното в АУАН, както и допълнително възприетите от него обстоятелства във връзка с предмета на делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Съдът приема, че НП не е съставено съгласно изискванията на ЗАНН.

Фактическите констатации отразени в НП се опровергават от събраните по делото доказателства, поради което то е незаконосъобразно и неправилно. Съдът счита, че в съставеното спрямо жалбоподателя НП, не са посочени коректно и безпристрастно обстоятелствата и доказателствата, от които да се изведе по несъмнен начин, че жалбоподателя е извършил вмененото му от АНО нарушението. Съдът счита, че по делото е налице основателно съмнение относно това, дали и по какъв начин от обективна и субективна страна е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Съдът, след като анализира показанията на св.К. в частта, в която той установил визуално процесното нарушение в частта, в която жалбоподателят управлявал горепосоченото МПС к а т о /цит./ :. „ … ускорява, минава през тревни площи и тротоари …“, извежда извод, че жалбоподателя е управлявал автомобила в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което и е понесъл административно-наказателна отговорност, а това му поведение е било провокирано от обстоятелството, че СУМПС му е било отнето по законен начин поради предходно извършени нарушения /реализирайки по този начин и нарушението по чл.150а от ЗДвП/.

Освен това поведението на жалбоподателя като водач на процесния автомобил на процесната дата и място съдът приема, че е във връзка с осуетявана на пол. органи да му извършат пол. проверка и да установят именно това първо обстоятелство, че е неправоспособен към този момент водач на МПС, като с тези си действия реализирал и нарушението по чл.103 от ЗДвП, за което също понесъл съответното адм. наказание.

Съдът не приема тезата на издателя на обжалваното по настоящото производство НП, че описаните в последното действия на жалбоподателя като водач на процесното МПС представляват нарушение по смисъла на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Безспорно е, а и такава е съдебната практика във връзка с тълкуването на горната материалната от ЗДвП, че същата се ползва за констатиране на умишлено извършено от субективна страна действие на водач на МПС, който прилага такава техника на шофиране, при която преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми.

Такова умишлено управление на МПС от страна на жалбоподателя на конкретната дата и място по делото не е установено, а умисълът му е бил насочен към извършване на другите констатирани спрямо него нарушения. Както бе посочено по – 2 горе, жалбоподателят е наказан за това си поведение на пътя с влезли в сила три НП, а от страна на АНО е можело да се мотивира налагане на наказание и за друго евентуално извършено от него нарушение - по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, но такова не е констатирано при издаване на процесните НП, включително и по това, което е предмет на настоящото производство.

Съдът намира, че по делото не е несъмнено и безспорно доказано от обективна и субективна страна, че на 06.04.2024 год., около 17,30ч., в гр.Русе, управлявайки л.а. марка/модел “Фолксваген“ с рег.№**** по бул.“Трети март“, жалб.И. Д. И. да е боравел умишлено и по такъв начин с уредите за управление на автомобила и приложил такава техника на шофиране, при която преднамерено да е извел горепосочения автомобил извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки г о до загуба сцеплението на задните гуми- нарушение по смисъла на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

По гореизложеното съдът счита, че са налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление, с оглед недоказаност на вмененото съобразно чл.6 от ЗАНН за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради което същото следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано, в нарушение и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата. Съдът констатира, че поисканите от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в тежест на АНО разноски в размер на 500,00 лв. /при минимално установени с наредбата 600,00 лв. за конкретното нарушение/ са закономерно определени, а и сумата в приложения по делото договор за правна помощ е заплатена в този размер, поради което и не следва да се присъди претендираната от процесуалния представител в с.з. и ход по същество сума от 600,00лв. за адвокатско възнаграждение, т.к. по делото не са налице доказателства сума в този размер да е заплатена от жалбоподателя на процесуалния му представител.

По гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-3393-000820/24.10.2024г., издадено от Началник на Сектор „ПП“ при ОДМВР - гр.Русе, против И. Д. И. с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП са наложени наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „Глоба“ в размер на 3000 лв., на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР - Русе да заплати на И. Д. И. с ЕГН-**********, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3