Решение № 550 от 23.11.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500294 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 143 от 21.09.2022 г., постановено по гр. д. № 217/2021 г. по описа на Районен съд - Елин Пелин, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С. П. П. искове с правно основание чл. 422, ал. 1, ГПК за признаване за установено, че С. П. П. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми /за които, макар да не е отразено в диспозитива на решението, е издадена заповед № 260211 от 26.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 939/2020 г. по описа на РС – Елин Пелин/: сумата от 3301.43 лв., представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода от м. май 2016 г. до м. април 2019 г. за имот – ап. 4, находящ се в гр. С., кв. „Л.“, ул. „К.“ № 25, вх. А, ет. 2, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 14.09.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 576.76 лв., представляваща дължимата за забавата в плащането на стойността на неплатената топлинна енергия за имота мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 01.09.2020 г.; сумата от 49.74 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за имота за периода от м. август 2017 г. до м. април 2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 14.09.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 9.96 лв., представляваща дължимата за забавата в плащането на стойността на услугата дялово разпределение за имота мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 01.09.2020 г. С 1 решението са присъдени в полза на ответницата разноските за заповедното и за първоинстанционното исково производство.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което исковете бъдат уважени изцяло.

Въззиваемата – ответница в първоинстанционното производство, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

За да отхвърли предявените установителни искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано ответницата да е била в договорни отношения за продажба на топлинна енергия за имота с ищеца. Останалите възражения на ответницата /за недължимост към ищеца на сумите за услугата дялово разпределение и за изтекла погасителна давност/ са приети за неоснователни, като в тази част изводите на първоинстанционния съд са извън предмета на настоящата въззивна проверка, тъй като съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се поизнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка относно валидността на решението и неговата допустимост /доколкото е обжалвано изцяло/ въззивният съд намира, че решението е валидно, но недопустимо в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по исковете /отхвърляйки ги/ за дължимост на сумата от 130.23 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода от м. май 2016 г. до м. октомври 2016 г. /вкл./, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 14.09.2020 г. до окончателното плащане, както и на сумата от 39.19 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 130.23 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 01.09.2020 г., тъй като в тази част с влязло в сила протоколно определение от 25.01.2022 г. производството по делото е прекратено. Следва да се отбележи в тази връзка, че исковата претенция не е била надлежно формулирана, тъй като претендираните суми не са били конкретизирани по размер за всеки отделен отчетен месечен период. С частично прекратителното определение от

25.01.2022 г. първоинстанционният съд също не е конкретизирал за суми в какви размери прекратява производството, посочен е само период. Независимо от това въззивният съд, отчитайки представените по делото фактури, съпоставяйки ги и със заключенията на вещите лица, установява, че за периода м. май 2016 г. – м. октомври /вкл., предвид предмета на спора по гр. д. № 6922/2020 г. по описа на СГС, видно от представеното по делото решение по делото на СГС/ 2016 г. претендираните суми за топлинна енергия са в общия размер от 130.23 2 лв., съответно дължимата върху тази сума мораторна лихва за претендирания период, за изчисляването на която не са необходими специални знания, е в общ размер от 39.19 лв. Това налага в горепосочената част решението да бъде обезсилено, а производството по делото в същата част - прекратено.

В останалата отхвърлителна част по исковете решението е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго решение, с което исковете бъдат уважени в съответните размери. Съображенията на въззивния съд са следните:

Оплакванията във въззивната жалба се свеждат единствено до това, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е доказано ответницата да е била в договорни отношения по доставяне на топлинна енергия за имота с ищеца. Това оплакване е основателно.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.

След като качеството потребител на топлинна енергия /клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ е дефинирано в закона, то достатъчно е да се установи по делото, че ответницата има това качество, т. е., че е собственик или титуляр на вещно право на ползване, за да се направи извод за дължими от нея суми за потребена топлинна енергия. Решаващо за отношенията между страните по делото е не сключването на писмен договор и/или вписването на клиента като титуляр на партида, а качеството му на собственик или носител на вещно право на ползване, т. к. по силата на закона той именно в това си качество е клиент на топлинна енергия и дължи стойността й на топлопреносното предприятие. Действително са възможни и изключения - клиенти на топлинна енергия могат да бъдат и субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, т. е. трети лица, които ползват топлоснабдения имот със съгласието на неговия собственик или носител на вещно право на ползване и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия, като в този случай предвид, че тези субекти не са сред кръга на лицата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, от значение за преценката относно отношенията им с топлопреносното предприятие би бил и договорът за продажба на топлинна енергия, но във връзка с характера на отношенията между третото лице и собственика или носителя на вещното право на ползване на имота. В случая обаче твърдения за подобни обстоятелства не са изложени, поради което не следва да се обсъждат, съдът ги излага само за яснота на мотивите си.

По делото е представен нотариален акт, от който се установява, че собственици на имота са П.С.П. и Н.Т. П.. Същите са го придобили през 1971 г., като не са изложени твърдения по делото /съответно не са ангажирани доказателства/ правото на собственост върху имота да е било прехвърлено от тях. Представено е и удостоверение за наследници, от което се установява, че 3

П.С.П. - вдовец, е починал през 2012 г. и е оставил за свой наследник по закон ответницата, която е негова дъщеря. Ответницата е оспорила качеството си на собственик или носител на вещно право на ползване на имота, като е изложила довод, че нотариалният акт не е относим към процесия период, а дори да се приеме за относим, то тя следвало да отговаря само за половината от стойността на исковите претенции, т. к. имотът бил придобит от наследодателя й и трето лице и при липса на уговорена или законова солидарност дяловете на двамата съсобственици били равни – по 1/2 ид. ч.

Както се посочи, не се твърди по делото

/съответно не се ангажират доказателства/ правото на собственост върху имота да е било прехвърлено от собствениците му, съответно неоснователен е доводът, че нотариалният акт не е относим към процесния период. Освен това имотът е придобит от П.С.П. и Н.Т. П., която обаче не е трето лице, а негова съпруга, т. е. придобит е в режим на СИО. Фактът, че Н.Т. П. е съпруга на П.С.П. /и съответно майка на ответницата/ се установява от наличните по делото две справки за данните на ответницата от НБД „Население“ /направени служебно с цел установяване на настоящия адрес на ответницата с оглед определяне на местната подсъдност на делото/. В тези две справки П.С.П. и Н.Т. П. са посочени като нейни родители – и двамата починали /като Н.Т. П. е починала първа предвид отразеното в удостоверението за наследници П.С.П./. При тези факти и при липса на други наследници очевидно правото на собственост върху имота е преминало изцяло в патримониума на ответницата по наследство и то години преди процесния период. Не се твърди /съответно не се ангажират доказателства/ това право на собственост да е прехвърлено от нея или да се е отказала от наследството, останало от родителите й /не без значение е и фактът, че настоящият й адрес е именно този на апартамента, за чието топлоснабдяване се претендират сумите по делото/. Без значение е фактът, че ищецът не се е позовал на наследствено правоприемство в исковата молба /довод, изложен в отговора на въззивната жалба/. Предмет на спора не е вещен иск, целящ установяване правото на собственост върху имота, в който случай би се изследвало и основанието за придобиването му. В случая правото на собственост върху имота е само една от предпоставките за уважаване на исковете и съответно е достатъчно да се установи качеството на ответницата на собственик на имота през процесния период, без значение на какво основание и към кой точен момент, предхождащ исковия период, е придобито това право, а това, както се изложи по-горе, се установява по делото.

С оглед гореизложеното неправилно е решението почти изцяло и в частта за присъдените разноски в полза на ответницата – доколкото на ответницата се дължат разноски само съразмерно с частта от исковете, за която производството по делото е прекратено, които разноски са в размер на 55.93 лв. за заповедното производство и в размер на 86.05 лв. за първоинстанционното исково производство, решението следва да бъде потвърдено само досежно разноски в този размер в полза на ответницата, а в останалата част следва да бъде отменено и следва да се присъдят разноски в полза на ищеца съразмерно с уважената част от исковете.

4

С оглед изхода на делото искането на въззивника за присъждане на разноски е частично основателно. Същият е направил разноски за д. т. в размер на 141.03. лв., като съразмерно с уважения размер на исковете от въззивната инстанция следва да му се присъдят разноски за д. т. в размер на 134.96 лв. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че размерът на това възнаграждение, определен по реда на чл. 78, ал.

8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да е минималният такъв от 100 лв. Съобразно горепосочения ред за определяне на юрисконсултско възнаграждение, когато делото е решено в полза на юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, страната има право на възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП /съответно конкретен размер, посочен като претендиран от страната, не обвързва съда при произнасянето му за дължимите разноски/.

Разпечатката съдържа 30 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4063ec57-2de2-4084-b505-0e340b497aea