Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 10 от 12.01.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Частно наказателно дело 6/2026
Вид
Протокол № 10
Подписан
12.01.2026
В сила
12.01.2026
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.321 · Наказателен кодекс
  • чл. 321, ал. 3, т. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 63 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл.274 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 65 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 10 гр. Перник, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б. ЦВ. ПЕТРОВ при участието на секретаря ИВА Н. Ц.А и прокурора Б. Игн. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Б. ЦВ. ПЕТРОВ Частно наказателно дело № 20261700200006 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура - Перник се явява прокурор К..

Обвиняемият С. Соритов, осигурен от ОЗ „Охрана“, се явява лично и с адв. Ц..

Обвиняемият Б. Г., осигурени от ОЗ „Охрана“ се явява лично и с адв.Н. Ц..

Съдът разясни на страните правото на отвод на основание чл.274 от НПК на член от състава на съда, прокурора, съдебния секретар.

Отводи, възражения, искания не се направиха.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв.Ц.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемите /поотделно/: Да се даде ход на делото.

Съдът намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Сне самоличността на обвиняемите, както следва:

С. Г. С. – роден на **.**.**** г. в гр.С., българин, с българско гражданство, със средно образование, с постоянен адрес: гр.П., ул.“Л.“ № **, разведен, осъждан, с ЕГН:**********.

Б. С. Г. - роден на **.**.**** г. в гр.С., българин, с българско гражданство, със средно образование, с постоянен адрес: гр.П., ул.“Л.“ № **, женен, неосъждан, с ЕГН:**********.

Прокурорът: Представям и моля да бъдат приети постановления за повдигнати обвинения за двамата обвиняеми за други престъпления по чл.321 НК и по други наказателни производства.

Адв. Ц.: Да се приемат. Представям два броя епикризи.

Прокурорът: Да се приемат представените епикризи.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прочита и прилага представените в днешно съдебно заседание документи като писмени доказателства.

Прокурорът: Няма да соча други доказателства, нямам доказателствени искания.

1

Адв. Ц.: Няма да соча други доказателства, нямам доказателствени искания.

Съдът намери, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

ДАВА ход на съдебните прения.

Прокурорът: Считам, че определената първоначална мярка за неотклонение е правилна и законосъобразна. Най- малкото в случая е налице опасност същите да извършат друго престъпление. Освен факта, че многобройните деяния по настоящето дело, за които им е повдигнато обвинение, има повдигнати идентични обвинения по чл.321 НК, макар че са свързани с различни по вид измами, осъществени от тях. Налице са данни, че същите са извършили престъпленията, за които им е повдигнато обвинение и в Република Гърция, именно заради това, както виждате, същото е изпратено за разследване от НСлС. Тепърва предстоят множество следствени действия и намирам, че към настоящият момент наложената мярка за неотклонение е правилна и законосъобразна.

Адв.Ц.: Не смятам, че мярката за неотклонение, която ПОС наложи на 27.10.2025 г. е правилна и законосъобразна. Действително на С. С. има повдигнато обвинение за участие в ОПГ по д.п.№ 90/2021 г., за което все още не са събрани достатъчно доказателства, а вече сме 2026 г. Към този момент на Б. е повдигнато отделно обвинение по това дело, което ще бъде прекратено след приключване на разследването. Б. стой там без срещу него да има каквито и да е доказателства, и считам че поне Б. трябва да се изключи от това дело. По отношение на друго дело, същото е започнало през 2023 г. и до момента няма косвени и преки доказателства за извършени престъпления. Единствено когато С. С. беше задържан на автомагистрала Тракия с мигранти, тогава изведнъж се установи, че има доказателства, че двамата му сина Б. и А. са участвали в това деяние. Няма доказателства, че той е карал мигрантите към границите, защото нито към Ихтиман или София има граници. От събраните от 2023 г. насам са събрани доказателства, има свидетели, които пряко не уличават двамата подсъдими. От 27.10.2025 г. от вземането на мярката за неотклонение не са извършени действия за събиране на доказателства. Те стоят в ареста без да е необходимо за това. Делото пътуваше между прокурор и администрацията на Гл. прокурор. Нищо не е изиграло роля за възпиране на деянията, не са събрани достатъчно доказателства. Смятам, че на Б. Г. следва да бъде изменена мярката му за неотклонение в „подписка“, защото няма доказателства, а по отношение на С. С., може да бъде изменена мярката в „домашен арест“, което също би изпълнило целите на закона.

Съдът даде последна дума на обвиняемите.

Обвиняемият С. С.: Моля за по-лека мярка.

Обвиняемият Б. Г.: Моля за по-лека мярка.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът, след тайно съвещание намери следното:

Производството е по реда на чл. 65 НПК. Производството е образувано по подадена от обвиняемите С. С. и Б. Г., чрез техния защитник адв. Н. Ц., за изменение на наложената им мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В съдебно заседание защита сочи доводи, че досъдебното производство е с продължителност около две години, както и че обвиняемият Б. Г. е неосъждан, семеен и полага грижи за близките си, още повече, че липсват свидетели, които пряко да го уличават в извършване на деянието.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник сочи, че не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат изменение на мярката. Доказателствата са значителни, включително свидетелски показания, писмени и веществени доказателства. Обвиняемият С.

С. е сочен за ръководител на ОПГ и е задържан при непосредствено извършване на престъплението с мигранти. Срещу него в Република Гърция се води наказателно производство с наложена мярка „подписка“, което потвърждава международния аспект на престъпната дейност и реалния риск от укриване, което води до реална опасност същият да извърши ново престъпление или да се укрие. Обвиняемият Б. Г. макар и неосъждан, участва активно в престъпната дейност. От представените днес постановления е видно, че двамата обвиняеми са привлечени и за други престъпления от същия вид и за различни периоди.

Съдът след като се запозна подробно с материалите по делото, включително всички 2 събрани доказателства, свидетелски показания, протоколите за процесуално-следствени действия, разпити на свидетели, писмени и експертизи доказателства, както и изложените позиции на страните намери следното:

Обвиняемите са привлечени към наказателна отговорност за престъпления по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 321, ал. 3, т. 2 НК, квалифицирани като тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.

Деянията включват групова организация за незаконно транспортиране на мигранти и финансово осигуряване на дейността. Разпитаните свидетели, вкл. мигранти, установяват конкретните маршрути, времето на придвижване, превозните средства и участието на обвиняемите в осъществяване на логистиката.

Предмет на съдебната проверка е дали са настъпили нови обстоятелства по смисъла на чл. 65 НПК, дали обоснованото предположение за извършване на престъпленията е разколебано, има ли реален риск от повторно извършване на престъпления, както съответства ли срока на задържане със законовите изисквания за разумен срок и съразмерност.

Обвиняемият С. С. е задържан непосредствено при извършване на престъплението – превоз на мигранти. Видно от материалите по делото, същият е действал като връзка между чуждестранните посредници като е договарял превозите и възнагражденията.

Съдът намира, че е налице реална опасност от укриване, доколкото спрямо същия е налице информация за наложена мярка за неотклонение „подписка“ в Република Гърция по друго наказателно производство. Това обстоятелство сочи както на преходна наказателна ангажираност, както и на международен елемент в поведението. Същият е осъждан за тежки умишлени престъпления, вкл. за престъпления, свързани с противозаконна дейност по превоз и подпомагане на чужденци, което повишава степента на неговата лична обществена опасност и показва незачитане на правовия ред. Наличието на трансгранични контакти и възможност за свободно придвижване извън страната, обосновава извод, че при по–лека мярка съществува сериозен риск този обвиняем да се укрие и осуети наказателното производство.

Обвиняемият Б. Г. е неосъждан, семеен и полага грижи за близките си, което по принцип представлява стабилизиращ фактор намалява риска от укриване. Въпреки това, предвид тежестта на повдигнатото обвинение и данните за участие в организирана престъпна дейност, не може да се изключи напълно опасността от укриване, макар и тя да е с по–нисък интензитет. Макар да липсват данни за предходни осъждания, груповият характер на деянието и международният му елемент, обуславят наличие на реална опасност от укриване. Неговата роля е оценена въз основа на косвени и писмени доказателства, които сочат участие в извършване на действията. Престъпленията, за които е обвинен Г. са конспиративни и участие на отделни лица се установява чрез съвкупност от косвени доказателства.

И двамата обвиняеми не сочат постоянен източник на доходи, но разполагат със значителни финансови средства и водят охолен начин на живот. Видно от материалите по делото, срещу тях има и висящи производства за имотни измами.

От показанията на разпитаните свидетели се установява дейността на обвиняемите по координацията на действията, разпределяне на ролите и логистиката, потвърждават времето, местата и маршрута на придвижване и използваните автомобили. Свидетелските показания се подкрепят от събраните писмени доказателства, веществени доказателствени средства, които се намират във вътрешна логическа връзка и взаимно се допълват, като очертават механизма на инкриминираната дейност.

Съдът намира, че обоснованото предположение за извършване на престъпленията е стабилно и доказано чрез съвкупност от преки и косвени доказателства. Рискът от повторно извършване на престъпление и укриване не е отпаднал с оглед личностните характеристики и социалните обвързаности на обвиняемите. Още повече самото участие в организирана престъпна група предполага трайна престъпна насоченост.

Досъдебното производство действително е образувано преди повече от две години, но следва да се вземе предвид, че обвиняемите са задържани и привлечени към наказателна отговорност на много по-късен етап - преди около три месеца. При вземането на първоначалните мерки за неотклонение са взети предвид всички налични към този момент данни относно риска от укриване и извършване на ново престъпление. Изтеклият до момента срок на задържане не се явява прекомерен с оглед тежестта на повдигнатите 3 обвинения и наличните по делото данни, както и с оглед практиката на българските съдилища, така и с оглед практиката на ЕСПЧ.

По отношение на обв. С. съдът приема, че по–лека мярка за неотклонение не би постигнала целите на закона, предвид съдебното му минало, както и наличието на мярка в друга държава членка на ЕС.

По отношение на обв. Г., въпреки благоприятните лични данни, съдът намира, че на този етап от разследването, рискът от участие в престъпна дейност и въздействие върху доказателствата не може да бъде ефективно неутрализиран с по-лека мярка.

Съдът намери, че и по отношение на двамата обвиняеми съществува реална опасност от извършване на друго престъпление, както и от въздействие върху свидетели или укриване на доказателства. Тази опасност произтича от организирания и устойчив характер на престъпната дейност, разпределяне на ролите между участниците.

При съобразяване на целите на мерките за неотклонение по чл. 57 НПК и принципа на съразмерност, съдът приема, че по-лека мярка за неотклонение не би изпълнила целите на закона.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 63 НК, доколкото не са налице нови обстоятелства и данни, изключващи реалната опасност от укриване или извършване на ново престъпление. Престъпленията по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 321, ал. 3, т. 2 НК налагат наказания „лишаване от свобода“ за значителен срок, както и възможността от налагане на допълнителни наказания. Високата степен на обществена опасност на тези деяния, особено с оглед засилената миграционна обстановка и трансграничния й характер, обуславя необходимостта от ефективна процесуална принуда.