Решение № 525 от 21.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Пловдив, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Розалия Тодорова като разгледа докладваното от Атанаска Букорещлиева Гражданско дело № 20245300102998 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Г. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр. П. ****, чрез пълномощника му адв. В. В., с която е предявен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД против Н. С. Д., ЕГН ********** и адрес: гр. П. ****.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 24.07.2024г. между ищеца, като заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен договор за заем за сума в размер на 30 000 лв. В изпълнение на поетото с договора задължение, на същата дата Г. предал на Д. заемната сума, за което е подписана изрична разписка. Съгласно постигната между страните договореност, заемната сума следвало да бъде върната в срок до 01.09.2024г.

Въпреки многократните разговори и срещи във връзка с изплащане на дължимата сума, инициирани от ищеца, не е последвало изпълнение от ответника на задължението да върне заемната сума.

Ето защо, се иска от съда да постанови решение за осъждане на Н. С. Д. да върне предоставената в заем сума в претендирания размер, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на адв. В.пълномощник на ищеца. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д., с който е изразено становище за неоснователност на предявения против него иск. Оспорват се твърденията на ищеца за сключен между страните договор за заем и че е предоставена на ответника посочената в исковата молба сума, за което той е издал разписка. Оспорват се представените договор за заем и разписка, като се поддържа, че същите са неавтентични документи.

Посочва се, че не са изпълнени от ответника вписаните три имена в договора за заем от 1

24.07.2024г., както и че саморъчното изписване на датата, сумата и имената в представената разписка от 24.07.2024г. и съдържащия се в нея подпис не са изпълнени от Д.. Изложени са в отговора твърдения, че в периода м. септември 2023г.- м. юни 2024г. страните живели в една кв. в Г., за времето от м. септември до м. декември 2023г. ответникът работел при ищеца, впоследствие започнал друга работа, като всички необходими документи, които трябвало да депозира във връзка с назначаването му на работа и пребиваването му в Г. били изготвяни от ищеца, който задържал екземпляри от тях. По време на целия престой в Г. ответникът не получавал никакви парични средства, заплатите му били превеждани в издадена на негово име дебитна карта, която била държана от ищеца. Тъй като отношенията между страните се влошили, през м.юни 2024г. Д. напуснал общата им кв. и се прибрал в Б., а по повод последвалите от ищеца закани и заплахи за физическа саморазправа подал жалба в полицията. Предвид изложеното, се иска да се отхвърли заявената от ищеца претенция.

Съображения по спора са развити в писмена защита на адв. Р. И.- процесуален представител на ответника. Направено е искане за присъждане на разноски

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

По делото е представен договор за заем, от който е видно, че на 24.07.2024г. между А.

Г. Г., като заемодател, и Н. С. Д., като заемател, е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя парична сума в размер на 30 000 лв., а последният се е задължил да я върне в срок до 01.09.2024г. В чл. 3 на договора е предвидено предаването на заемната сума да се извърши в брой, в тридневен срок от подписването на договора, като за предаването й се изготвя разписка.

Представен е и писмен документ, озаглавен „разписка”, в който е отразено, че на 24.07.2024г. Н. С. Д. е получил от ищеца Г. сумата от 30 000 лв., представляваща дадена заемна сума по договор за заем от 24.07.2024г.

Във връзка с направеното от ответника оспорване автентичността на договора за заем и разписка от 24.07.2024г. с твърдения, че саморъчното изписване на имената му в документите не е написано от него, както и че подписът, положен в тези документи, не е изпълнен от него, в хода на настоящото производство е допусната съдебно- графологична експертиза, с вещо лице М. С.. Видно от приетото основно заключение, при извършеното сравнително изследване между почерка, с който са изпълнени ръкописните текстове, обект на изследване, и почерка, с който са изпълнени ръкописните текстове от Н. Д., са установени съвпадения в общите и частни графически признаци, по- характерни от които са: форма на движение при изпълнение на първи елемент на буква „к”- праволинейна; първи елемент на буква „Д”- праволинейна; 1-ви и 2-ри елемент на буква „и”-ъгловидна; сложност при изпълнение на буква „т”- опростена; продължителност на движението при изпълнение на 2ри елемент на буква „у”- увеличена; 2- ри елемент на буква „в”- намалена. По отношение на подписите- обект на експертизата е посочено, че се характеризират със смесена транскрипция, състояща се от „Н-Д + щрихи + параф”, със средна степен на обработеност, със средна степен на структурна сложност, десни по наклон, посока смесена, с 2 преобладаваща примковидна форма на движение, средни по размер, средно свързани. При сравнителното изследване на тези подписи и саморъчните подписи на Д. са установени съвпадения на общи и частни признаци, като в заключението са показани по- характерните от тях. С оглед на това, в.л. е заключило, че саморъчното изписване на името под договора за заем и разписка е от ответника, както и че подписът в тези документи е на лицето. Според заключението, няма кражба на подписа и на саморъчното изписване на името на ответника, нито има техническа подправка на същите. Посочено е още от експерта, че първо е отпечатан компютърно- генерираният текст, след което са вписани всички текстове и подписи. По делото е прието и допълнително заключение на СГЕ, от което се установява, че словният текст 30 000 лв. и цифровото изписване 30 000 лв., както и датите на документа – разписка са изпълнени от ищеца А. Г..

При така събраните по делото доказателства и установени въз основа на тях обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:

Според чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Договорът за заем е неформален и реален. За да е валиден, е необходимо да бъдат предадени на заемателя определена парична сума или други заместими вещи .

За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на валидно правоотношение по договор за заем между страните и че е изпълнил задължението си по този договор- да предаде заемната сума на ответника, като докаже вземането си и по размер.

В случая е представен писмен договор за заем от 24.07.2024г., като се установи, че същият е подписан и от двете страни по делото. С оглед констатациите на в.л. в основното заключение на допуснатата СГЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, следва да се приеме, че оспорването автентичността на процесния документ не е доказано от ответника, при което обвързващата му доказателствена сила не е отпаднала.

Същият ясно обективира съвпадащите изявления на страните по него да се обвържат с правните последици на договор за паричен заем, като ищецът се е задължил да предаде конкретната земна сума, а ответникът е поел задължение да я върне в срок до 01.09.2024г.

За установяване реалния елемент на договора за заем- предаването на паричната сума от заемодателя на заемателя ищецът е представил разписка от 24.07.2024г., чиято автентичност също е оспорена по съответния процесуален ред от ответника. Предвид развилото се производство по чл.193 ГПК, се налага извод за недоказаност на твърденията на последния, че разписката по делото е неистински/неавтентичен документ. Според кредитираното изцяло от съда заключение на СГЕ, подписът и трите имена на ответника в разписката са изпълнени от Д., като няма кражба, нито техническа подправка на същите.

Следователно, не е проведено успешно оспорване автентичността на документа от ответника и разписката съставлява доказателство, че съдържащото се в нея изявление е 3 направено именно от това лице и удостоверява едностранно факта на получената от Д. по договора за заем сума. Без значение е, че при техническото оформяне на документа има участие ищецът, който е вписал сумата 30 000 лв. цифром и словом, а също и датите в него, доколкото изявлението на ответника в разписката, че е получил сумата, при липса на твърдения и доказателства за съществуването на други правоотношения между страните, следва се отнесе към конкретното заемно такова, на което ищецът основава претенцията си.

С оглед изложеното, съдът намира, че доказаха твърденията на ищеца за наличие на възникнало валидно правоотношение по договор за заем, както и че същият е изпълнил своето задължение за предоставяне на заемната сума.

Не се сочи от ответника, нито са ангажирани по делото доказателства, че е изпълнено задължението му за връщане на дадените заемни средства в уговорения в договора срок, който е изтекъл към датата на подаване на исковата молба.

Предвид установеното наличие на вземане на ищеца в претендирания размер, произтичащо от сключения между страните на 24.07.2024г. договор за заем, предявеният иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи за сумата от 30 000 лв., която на основание §5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Р България във вр. с чл.24 от с.з. следва да се превалутира по правилата на чл.12 и 13 от закона- 15338,76 евро.

На основание чл.86 от ЗЗД, следва да се присъди в полза на ищеца и законната лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 07.11.2024г. до окончателното й изплащане.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които възлизат в общ размер на 3 700 лв. /1 200 лв.- внесена държавна такса и 2 500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение/ или 1891,78 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. С. Д., ЕГН ********** и адрес: гр. П. ****, да заплати на А. Г. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр. П. ****, сумата 15 338,76 /петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест цента/евро /равняващи се на 30 000 лв./, дължима по договор за заем, сключен между страните на 24.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2024г.- датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Н. С. Д., ЕГН ********** и адрес: гр. П. ****, да заплати на А. Г. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр. П. ****, сумата 1 891,78 /хиляда осемстотин деветдесет и едно евро и седемдесет и осем цента/ евро - разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

5