Решение № 1 от 04.01.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№1 гр. В. , 04.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Емил К. Ангелов

Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Емил К. Ангелов Гражданско дело № 20201420101918 по описа за 2020 година

Делото е образувано по предявен на 13.08.2020 г. от К. И. Ц. с ЕГН ********** от с.Г.п. общ.В. ***,чрез адв.С.С.Ч от АК С. *** против ЗД”Бул инс”АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С. район ***,представлявано от изп. директор С.С.П.,иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./.

В исковата молба се твърди,че при ПТП на 06.06.2015 г. била причинена смъртта на М.И.Ц с ЕГН ***-брат на ищеца.На датата Н. П. В. управлявала л.а. М.П. ВН *** ВТ по път ІІ-13.При км.34/до язовира на с.Д./ нарушавайки правилата за движение по пътищата изгубила контрол над автомобила и реализирала ПТП,при което била причинена смъртта на пътуващия в автомобила М.Ц..

Вината на водача била установена с присъда №23/ 20.07.2016 г. по нохд №75/2016 г. на ВОС и решение №143/ 28.03.2017 г. по внохд №58/2017 г. на САС.

Ищецът бил преживял изключително тежко смъртта на брат си.Били на близка възраст и били създали дълбоки отношения.Имали общи среда,приятели и ежедневие.Били неразделни дори порастнали.Ищецът много 1 разчитал на брат си,негова опора в живота и надежда за сигурност в бъдещето.Със смъртта му животът му коренно се променил, ищецът потънал в отчаяние,чувство за безнадежност и празнина.Изживявал стрес,подтиснатост,безпокойство, изострена чувствителност,ранимост,вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за разрив в отношенията с другите и живота като цяло.

Ответникът бил застраховател отговорност” на автомобила. по застраховка

”Гражданска

Ищецът оценява обезщетението за причинените неимуществени вреди на сумата от 15 000 лв.,като претендира част от сумата-5 000 лв.,ведно със законната лихва от деня на увреждането,както и разноските по делото.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.Ответникът е представил писмен отговор,чрез адв.М.И.Г.. Оспорва иска като неоснователен.На първо място,възразява за изтекла погасителна давност.На следващо място,ищецът не бил от кръга лица,имащи право на обезщетение.Не била налице и особено близка връзка между ищеца и брат му.Също така,размерът на претенцията бил прекомерен.Отделно от това,съществувала Методика,съгласно която максималният размер на обезщетението бил 5 000 лв..Възразява и за съпричиняване,пострадалият бил без предпазен колан.Можело да се приеме дори,че това била единствената причина за смъртта му.

По искане на ответника,като трето лице-помагач е била привлечена водачката на автомобила,която не е ангажирала становище.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото допустими,относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

При пътно-транспортно произшествие/ПТП/ на 06.06.2015 г. е загинал М.И.Ц,роден на 29.04.1986 г.,жител на с.Б. общ.Б. обл.В.,брат на ищеца.

Лицето е пътувало в лек автомобил М.П. ДКН ВН*** ВТ,който се е 2 преобърнал,при което лицето е изпаднало от купето и притиснато от него е получило гръдна травма,довела до смъртта му.

Водачът на автомобила Н. П. В. с ЕГН ********** от с.Д. общ.Б. обл.В.

Ц. е била призната за виновна за ПТП и за смъртта на лицето.

В наказателното производство е било установено вкл., че загиналото лице е ползвало автомобила и го е предоставило за управление на водача,който е бил неправоспособен/и ненавършил пълнолетие/.Автомобилът се е движел с превишена скорост и след като е напуснал лентата си за движение загиналото лице е дръпнало волана в опит да коригира посоката на движение,но автомобилът е загубил устойчивост и се е преобърнал.

Горното е видно от представените по делото препис-извлечение от акт за смърт,удостоверения за раждане 2 бр.,присъда №23/20.07.2016 г. по нохд №75/2016 г. на ВОС и решение №143/28.03.2017 г. по внохд №58/2017 г. на САС /стр.стр.8-10 и 16-30 по делото/.

Задължителната за автомобила застраховка „Гражданска отговорност“ е била сключена с ответника.

Горното е видно от представената справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд /стр.13/.

По делото са разпитани доведени от ищеца свидетели и е била допусната и изслушана съдебно-психиатрична експертиза:

Св.Б./живее на съпружески начала с майката на ищеца от 15 г./ твърди,че първоначално всички живеели при дядото в с.Г.п..М. се оженил и отишъл в с.Б..Идвал често в с.Г.п.,с ищецът гледали крави 3-4 г..Обичали да се шегуват един с друг.След смъртта на брат си,ищецът се умълчал,затворил се в себе си.Не искал да излиза с приятелите си.

Св.Карагьозова твърди,че братята били близки в работата си,гледали животни.След като се оженил,М. се преместил в с.Б..Идвал често да види майка си,баба си,сестра си.Ищецът се променил много след смъртта на брат си.Не се събирал с приятелите си,случвало се да се разплаче при спомена за брат си.

3

Вещото лице е приело,че ищецът след загубата на брат си е преживял остра стресова реакция,изразяваща се в тревожност,подтиснатост,разстройство на съня,плач и тъга. Острата стресова реакция е преминала в разстройство на адаптацията,изразяващо се в невъзможност да изпълнява обичайните си задължения,за период от 1-2 м..Медикаменти не са приемани.След двата месеца,симптоматиката е започнала да намалява интензивността си и да отзвучава. Споменът за травмата е налице,но болестни психологически преживявания няма.Към момента на прегледа,ищецът е психически здрав.Остава със спомена за загубата на брат си.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният частичен иск е допустим/като предявен от валидно представляван правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че доколкото и щецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди,вследствие ПТП по вина на водач на МПС,като задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите,с която е била застрахована отговорността към трети лица на водача на л.а.,е била в ответника, същият/ищецът/ е следвало да докаже,че е осъществен фактическият състав на отговорността на ответника-че вследствие противоправно поведение на водач на застрахован при ответника л.а.,виновно са причинени вреди на ищеца,изразяващи се в болки и страдания.

Посочил е,че противоправното поведение на водача е установено в наказателно производство и че съответно следва да бъдат доказани причинната връзка и вредите.

При твърденията и възраженията на ответника/който е оспорил иска вкл. с доводи за изтекла погасителна давност,за съпричиняване на вредоносния резултат и за прекомерност на претендираното обезщетение/,Съдът е отделил като безспорни между страните факти наличието на договор за застраховка и на ПТП.Съответно е указал на ищецът,че следва да докаже още предприемането на действия,спиращи или 4 прекъсващи давността/освен подаването на исковата молба/,а на ответникътналичието на съпричиняване.

Съдът приема,че в случая правото на иск не е било погасено по давност.ПТП е било реализирано на 06.06.2015 г.,исковата молба е била подадена чрез куриер на 11.08.2020 г..Следва да бъдат съобразени обаче случилата се пандемична обстановка и въведеното междувременно извънредно положение:

По силата на чл.3 ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.,за срока от 13.03.2020 г./датата на обявяване на извънредното положение/ до отмяната на извънредното положение,спират да текат вкл. давностните срокове,предвидени в нормативни актове,с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.

Съгласно §13 от ПЗР на Закона за здравето/обн. ДВ бр.44 от 13.05.2020 г./,сроковете,спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.,и за преодоляване на последиците,продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в ДВ.

Т.е.,сроковете продължават да текат,считано от 21.05.2020 г..

Получава се така,че сроковете са спрели да текат за периода 13.03.20.05.2020 г.,т.е. за 69 дни,а периода 06.06.-11.08.2020 г. са по-малко от 69 дни.

Съдът обаче приема за основателен довода на ответника за липса на особено близка връзка между ищеца и брат му.

Съгласно Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък,освен лицата,посочени в Постановления №№4/25.05.1961 г. и 5/ 24.11.1969 г. на Пленума на ВС,а именно низходящи-деца, съпруг,възходящи5 родители,отглеждано неосиновено дете и лице,съжителствало на съпружески начала,по изключение са и лица,създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпящи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Горното идва да покаже,че обезщетение се присъжда само при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди/вкл. сериозни като интензитет и продължителност болки и страдания/.

В ТР е залегнало разбирането,че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,респ. дядовците и бабите и внуците,са част от най-близкия родствен и семеен кръг.Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,морална подкрепа,духовна и емоционална близост.И че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

В случая,Съдът не констатира изключителна близост и на следващо място страдания,основание да се присъди обезщетение.Братята са имали общ бизнес,но отделен личен живот.Починалият брат още повече е живеел със своето семейство в друго населено място.Посещавал е родната си къща,за да види майка,баба,сестри.По показанията на свидетелите следва да се приеме и че са имали различни компании в свободното си време.Ищецът безспорно е претърпял болки и страдания от смъртта на брат си, изразяващи се в стрес и депресия,но не и със изисквания значителен интензитет и продължителност,което пък се установява от заключението на вещото лице.Показателно е и че не е търсил медицинска помощ и не е приемал медикаменти.

По горните съображения,искът се приема за неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Въпреки това,за пълнота на изложението,следва да се вземе отношение и по довода на ответника за наличие на съпричиняване,който довод също изглежда основателен.Наказателният съд е приел водачът за виновен за ПТП,но е отбелязал и поведение на починалото лице,допринесло 6 за ПТП-същото е предоставило автомобил на неправоспособен водач,впоследствие се е намесило и в управлението на автомобила,като е хванало и завъртяло волана и автомобилът е катастрофирал.Също така явно е било без поставен обезопасителен колан,за да изпадне от автомобила и да бъде затиснато от него,което е довело до смъртоносните увреждания.При тези факти, гражданският съд би приел съпричиняване поне 50%.

При този изход на делото,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските в настоящето производство.Ответникът претендира 1 200 лв. с ДДС адв. възнаграждение.Съдът констатира,че с договора за правна помощ е уговорено възнаграждение в размер на 1 000 лв. без ДДС и в договора е отбелязано заплащането на 1 000 лв..Съответно,това е сумата,която може да се приеме като доказано заплатена.На следващо място,адвокатът на ищеца е възразил за прекомерност на възнаграждението и Съдът намира възражението основателно.Минималният размер, съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,е 580 лв. и това е сумата, която Съдът приема за справедлива за репариране,предвид активността на адвоката на ответника-подаване на писмен отговор и две молби за даване ход на делото в негово отсъствие.