Решение № 148 от 22.08.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Русе, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Явор Влахов при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600479 по описа за 2023 година Производството е по глава ХХI от НПК.

Подсъдимият П. В. П. е обжалвал чрез процесуалния си представител – адв. Ю. Д. от АК – Русе Присъда № 19/13.02.2023 г. на Русенския районен съд – девети наказателен състав, постановена по НОХД № 1157/22 г., с която е бил признат за виновен в това, че на 10.09.2020 г. в град Русе, пред съд Районен съд - Русе, ХIV-ти граждански състав, в съдебно заседание по гр. дело № 3360/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, като свидетел, извън случаите на чл. 119 и чл. 121 HПK, устно съзнателно е потвърдил неистина че „на 03.08.2020г., докато се намирал на паркинг пред блок „Божур-2“ на улица „Плиска“ в гр. Русе, видял, че Б.К. не е излизал от автомобила си“ и ,,Не съм виждал въпросния ден и час Б.К. да е хващал бившата си съпруга за ръката, да й крещи, да я дърпа, да й вика“, поради което е осъден на „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изтърпяване е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. В жалбата се сочат основания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата поради противоречие с материалния и процесуалния закон и явна несправедливост на наказанието, като се иска нейната отмяна.

1

Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.

Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срок от активно легитимирано лице срещу годен за обжалване първоинстанционен съдебен акт. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

За да постанови своя съдебен акт, районният съд е направил задълбочен анализ на събраните в хода на наказателното производство доказателства, при което от фактическа страна е установил следното:

В РРС е било образувано гр. дело № 3360/2020г. по молба на Мая Алиева С. по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН. В молбата свид. М.С. посочвала, че на 03.08.2020г., около 10,30 часа паркирала управлявания от нея лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № Р 96 39 КК пред блок „Божур – 2“ на ул. „Битоля“, където се намирал служебния вход на стопанисваното от нея заведение „Кестена“ и започнала да разтоварва стока за заведението. По същото време нейният бивш съпруг Б.К., живущ в блок „Божур – 2“, предприел движение на заден ход с управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.

******, за да излезе от паркинга на блока, подал звуков сигнал, но М.С. не изместила автомобила си, след което К. със задната част на управлявания от него лек автомобил блъснал предната част на автомобила на свидетелката С..

Б.К. излязъл от автомобила си и започнал да обижда и псува свидетелката С. като едновременно с това я хванал за ръката и я стиснал силно. Във връзка с извършените от страна на свидетеля К. действия, свидетелката С. подала сигнал на ЕЕН 112. За извършеното от страна на свидетеля К. нарушение на правилата за движението по пътищата, досежно причиненото от него ПТП, му бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено и НП № 201085002835/18.09.2020г., което не било обжалвано и е влязло в сила.

В производството по гр. дело № 3360/2020г. по описа на РРС, по искане на ответника по делото – свидетеля Б.К., бил допуснат до разпит и разпитан в процесуалното качество на свидетел подсъдимият П. В. П.. Същият в проведеното на 10.09.2020г. открито съдебно заседание по гражданско дело № 3360/2020г., след като бил предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК, заявил, че на 03.08.2020г. се е намирал на около десетина метра 2 от лицата и не е видял да е възникнало някакво съприкосновение между тях физическо или друго, да са се карали, да са се били или да са се дърпали. С Решение № 260172 от 01.10.2020г., постановено по гр. дело № 3360 по описа на Районен съд – Русе за 2020г., съдът е приел за установено и доказано, че Б.Л.К., на 03.08.2020г., е осъществил два акта на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН спрямо М.А.К., първият от които е осъществен около 10,30 – 11,00 часа, в град Русе пред блок „Божур – 2“ на ул. „Битоля“ и се изразява в отправяне на обиди и стискане в областта на китката на свидетелката С..

Съдът не е кредитирал депозираните от страна свидетеля в това производство П. В. П. показания, като е приел, че същият не е бил на посоченото място и едновременно с това се намира в близки отношения с Б.К..

Изложената по-горе фактическа обстановка съответства напълно на събраниия доказателствен материал и въз основа на него първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, които настоящата инстанция напълно споделя.

Правната квалификация на стореното от подсъдимия безспорно следва да се окачестви като лъжесвидетелстване, доколкото процесните свидетелски показания на подсъдимия, депозирани пред съд в хода на производство по гр. дело № 3360/2020 г. по описа на РРС са в разрез с фактите от обективната действителност, поради което се явяват неистински твърдения и с устното им съзнателно потвърждаване пред съдията, подсъдимият е осъществил състава на лъжесвидетелстването по смисъла на чл.290, ал.1 от НК, въпреки, че е бил предупреден за наказателната отговорност при даване на неверни показания.

Доводите в жалбата на защитника на подсъдимия за погрешна интерпретация на съда на приетите доказателства и за недоказаност на обвинението са несъстоятелни. Съдът е преценил съвкупно и интерпретирал правилно събрания доказателствен материал, с оглед действителното съдържание на отделните доказателствени източници, въз основа на което е направил правилните правни изводи за съставомерността на деянието, неговата правна квалификация, както и вината на подсъдимия. При правилно установена фактическа обстановка първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е приела за достоверни показанията на свид. М.С., които са непосредствени, последователни и непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства по делото - Заповед за защита от 3

01.10.2020г. по гр. дело № 3360/2020г. по описа на РРС, Решение № 260172/01.10.2020г. по гр. дело № 3360/2020 г. по описа на РРС, извлечение от дневник за регистрация на ПТП, наказателно постановление № 20-1085002835 от 18.09.2020г., АУАН № 20-1085002835/03.08.2020г. и Протокол за ПТП. Показанията на свид. С. се подкрепят и от показанията на свид. А.Л. и частично от показанията на свид. Б.К., който е заявил, че е видял чий е автомобилът и е възможно да е отправил обидни думи към неговия водач.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че не е осъществил състава на престъплението лъжесвидетелстване, тъй като изложените от него твърдения в с.з. по гр. д. № 3360/2020 г. по описа на РРС са били извън предмета на доказване по делото. Както правилно е установил първоинстанционният съд, същите касаят обстоятелства, включени в предмета на установяване в производството по посоченото гражданско дело, тъй като се отнасят именно до това дали е осъществен или не от страна на ответника по гражданското дело – свид. Б.К., акт на домашно насилие, което е основният подлежащ на установяване факт в производството по гражданското дело.

Предвид изложеното подсъдимият правилно е бил признат за виновен и му е наложено наказание, което законосъобразно е индивидуализирано от районния съд. Заключенията на РРС за отсъствие на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, за високата обществена опасност на дееца предвид предходните му осъждания, както и за липсата на многобройни или изключителни обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55 НК, се споделят изцяло от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд правилно е приложил института условното осъждане, с оглед данните за личността на осъдения.

С оглед изложеното, въззивната инстанция намира атакуваната присъда за законосъобразна и обоснована, а наложеното с нея наказание за справедливо определено, съобразно критериите на чл. 36 от НК, поради което същата следва да се потвърди изцяло. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство или на съдебното следствие, налагащи отмяна на съдебния акт.

4

Мотивиран така и на осн. чл. 338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 19/13.02.2023 г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1157/2022 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5