Решение № 969 от 10.09.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 2217/2021
- Вид
- Решение № 969
- Подписан
- 10.09.2021
- В сила
- 14.01.2025
- Състав
- Ася Трифонова Ширкова
Цитирани разпоредби
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.59 ал.9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 969 гр. Плевен , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20214430102217 по описа за 2021 година за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.59 ал.9 вр. чл. 127, ал.2 СК.
Делото е образувано по искова молба от В.А. ЧЕРВЕНАКОВА против *** *** Б.. Ищцата твърди, че с ответника са живели на семейни начала като от съвместното съжителство имат родено едно дете - *** Б., родено на 01.11.2016г. С определение от 02.11.2018г. била одобрена спогодба относно упражняване на родителските права върху детето и режима на лични контакти и издръжка. Впоследствие определения режим бил изменен с нова спогодба.
Ищцата твърди, че от определяне на режима на лични контакти до момента е изминал дълъг период, в който е настъпило изменение в обстоятелствата.
Твърди, че определеният режим влияе неблагоприятно върху детето и не е в негов интерес. Ищцата твърди, че тя е полагала основни грижи за детето и ответникът не познава основните навици. Отделно от това обстановката, в която живее бащата се отразява неблагоприятно върху психиката му, тъй като има чести конфликти с родителите си. Ответникът не работи, няма трудови 1 нави;и и ангажираност, крайно раздразнителен и агресивен. С родителите си имат чести конфликти, като след подобен скандал, ответникът бил настанен специализирано лечебно заведение. Ищцата изказва съмнения, че ответникът употребява наркотични вещества.
Ищцата твърди, че след навършване на 4 годишна възраст, след срещите с ответника, в поведението му е настъпила негативна промяна, като детето се прибира нервно и напрегнато, използва думи и изрази, нехарактерни за семейната среда на майката. По този повод потърсила консултация с психолог, при която било установено, че детето е с повишено безпокойство, липсва базово доверие към света, налице е недиференцирана агресия и страхове по повод срещи с баща му и баба му по бащина линия и изпитва страх от бащата. Твърди, че в интерес на детето е да бъде изменен режима на лични контакти. В заключение моли съда да постанови решение, с което за измени режима на контакти на детето с бащата, а именно всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 17 часа в присъствие на майката, през четните години детето да е с бащата на *** от 25 декември от 10 до 18 часа, а на Нова година с майката. През нечетните години детето да бъде на *** с майката , а бащата да го взима на 01.01. от 12 до 18 часа. На Великден през четните години детето да е с бащата от 10 до 18 часа в неделния ден, всеки рожден ден бащата да взима детето от 17 до 20 часа, ако е работен, а ако е почивен родителите ще разделят деня. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът оспорва твърденията в исковата молба. Твърди, че от навършване на детето на 4 годишна възраст, майката не е оставяла детето при бащата с преспиване.
Оспорва твърденията, че не е запознат с хигиенните навици на детето и се е грижил за него, когато ищцата е била на болнично лечение. Твърди, че живее с родителите си на различни адреси и няма конфликтни отношения с тях, каквито твърдения са изложени в исковата молба. По отношение на трудовата си заетост твърди, че е неправомерно уволнен. Оспорва твърденията, че използва наркотични вещества. По отношение нежеланието на детето да се вижда с баба си, твърди, че това е резултат от внушенията на майката.
Оспорва установеното в психологическото изследване, представено от ищцата. Прави искане за спиране на настоящето дело до приключване на 2
НЧХД за неспазване на определен режим на лични контакти с детето.
В съдебно заседание страните са изслушани лично. Поддържат становищата си в исковата молба и писмения отговор.
Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното :
Установява се от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено на основание акт за раждане №***г., че детето *** Б. с ЕГН ***, е родено на 01.11.2016г. и негови родители са В. АС. Ч. и Й. П. Б.. Не е спорно между страните, че живеят разделени, като страните са постигнали спогодба, по силата на която детето *** Б. осъществява лични отношения с баща си Й.
П. Б. до навършване на четиригодишна възраст на детето всяка първа и последна събота и неделя от месеца от 10,00 до 18 00 часа без преспиване при бащата, като бащата взима детето, без нейно присъствие и без присъствие на психолог.
Спорно по делото е налице ли е изменение на обстоятелствата, при които е определен този режим на лични контакти, в интерес на детето ли е промяна в режима и ако е налице изменение на обстоятелствата, какъв режим на лични отношения с бащата в интерес на детето следва да бъде определен.
В практиката си ВКС (Р ешение №59/04.05.2018г. по гр.дело № 2396/2017г. ІІІг.о.) приема, че В спора относно режима на лични отношения с детето съдът не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в отношенията им е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител, в т.ч. до родителско отчуждение. От установените по делото обстоятелства се установи, че именно такава хипотеза е налице и в настоящия случай. От събраните по делото свидетелски показания се установява, че между страните съществуват непреодолими противоречия, които са пречка за нормална комуникация. В показанията си свидетелката Ч., *** на ищцата, заяви, че детето категорично отказва да ходи при баща си и баба си по бащина линия. Заявило на майка си, че не иска да ходи при баща си, а когато извикали органите на Полицията казало, че иска да вземат баща му. Твърди, че когато имало чести срещи с баща си ставало неспокойно и нощем се 3 будело. Когато се среща с баща си, но в присъствие на майката се чувствало по-спокойно. Заяви, че след навършване на 4-годишна възраст, детето не е преспивало при баща си, какъвто режим на лични отношенията има утвърден.
В два случая ответникът е сезирал органите на полицията, че майката не изпълнява съдебното решение. След като попълвали предупредителен протокол ищцата се опитвала да изпрати детето при ответника, но то категорично отказвало. В показанията си свидетелите *** и *** твърдят, че майката отказва да даде детето на бащата по време на срещите. Свидетелката *** заяви, че полицаите предупредили ищцата да спазва режима, но тя заявила, че „не и пука и ще има нов предупредителен протокол.”, а свидетелката *** твърди: „Не тръгна детето спокойно с баща си. Не го даваха.”
При тези противоречиви между свидетелите на двете страни показания, съдът счита, че не е установено по безспорен и категоричен начин, че майката е пречка за осъществяване режима на лични контакти на детето с бащата. Не се установи също и защо не са осъществявани срещите на детето с бащата.
Едната група свидетели твърдят, че детето не иска да отиде при баща си, а другата група свидетели - че майката не го пуска.
За да се установи дали са налице новите обстоятелства посочени в исковата молба, а именно негативна промяна в състоянието и поведението, изразяващи се в нервност и напрежение на детето след срещите с баща си, съдът допусна и назначи съдебно-психологическа експертиза, каквато е и практиката на ВКС, която приема, че В крайна сметка, чрез режима на личните отношения целта, която трябва да се постигне, е да се осигури възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. В интерес на детето е да бъде определен такъв режим на лични отношения, който да преодолее родителското отчуждение.
С определение в съдебно заседание от 27.02.2020г. е одобрена спогодба, по силата на която е определен режим на лични контакти на детето с бащата всяка първа и последна събота и неделя от 10 до 18 часа без преспиване, без присъствие на майката и психолог.
След постановяване на този режим, в поведението на детето майката е 4 установила безпокойство и тревожност. От заключението на назначената и приета по делото съдебно-психологическа експертиза се установява, че когато в разговор с детето бъде включена фигурата на бащата, то проявява видима тревожност и напрегнатост. Вещото лице е установило, че липсва базисно доверие на детето към бащата, основано на ясно и убедително демонстриран родителски капацитет и постоянство в опитите за ефективно емоционално сближаване, изключващо и най-малките прояви на вербална или физическа агресия към най-важното фигура за детето в момента – майката.
Установява се от заключението, че детето възприема фигурата на майката с доверие и спонтанна обич и я възприема като човек, който го кара да се чувства спокойно и защитено. Комуникацията на детето с майката е активна и свързана с удовлетворяване на базисните потребности на детето от внимание, подкрепа и закрила. В заключението се сочи, че при опит на вещото лице бащата да влезе в кабинета, детето бурно и спонтанно отказало категорично.
При разминаването на детето с бащата, детето преминало бързо без да погледне бащата. В съдебно заседание вещото лице заяви, че детето става тревожно, когато в разговора се включи фигурата на бащата. Ако детето бъде принудено насила да контактува с бащата, то това би травмирало психиката му. За успешните контакти на детето с бащата, вещото лице заяви, че бащата трябва да работи за разгръщане на родителския си капацитет, който в момента е силно дефицитен. Майката е фигурата, която би могла да върне доверието на детето в бащата, а той самият трябва да убеди детето, че е добронамерен. Според заключението на вещото лице психолог, няма данни за манипулация от страна на майката, а поведението на детето е резултат от ролята, която майката в момента заема в живота на детето.
Така даденото заключение от съдебно-психологическата експертиза, изцяло се потвърждава при съвкупната му преценка с писмените и гласните доказателства и със социалния доклад по делото. От обстоятелствата, изложени в последния, се установява и че след навършване на четиригодишна възраст, детето не е оставало при бащата с преспиване. При осъществената среща със социален работник, детето е заявило, че отказва да ходи при баща си, защото баща му „говори глупости и се кара на мама”, не иска да оставя да спи при него, защото баща му „вика и крещи”. Пред социалния работник детето само е изявило желание да ходи при баща си, но само с майка си.
5
Установеното по делото отчуждаване на детето спрямо бащата, се е развило след определяне режима на лични контакти със сключената спогодба и съдът приема, че това представлява ново обстоятелство и е резултат на изключително и все по-влошаващите се отношения между двамата родители, които – неспособни да преодолеят личния конфликт помежду си, не са могли да постигнат разбирателство и относно осъществяването на действащия понастоящем режим на лични отношения. Детето е развило отчуждение спрямо бащата и както заяви психолога, осъществяването на срещи на детето с бащата против волята му би му действала травмиращо. Според заключението, бащата е този, който трябва да работи по въпроса за развиване на родителския си капацитет, което да промени отношението на детето към него.
При тези обстоятелства, съдът счита, че предявения от майката иск с правно основание чл.59 ал.9 СК е основателен и следва да бъде уважен, като с оглед интереса на детето следва срещите на детето с бащата да се осъществяват в присъствие на майката, за да не се травмира детето.
Следва да се определи детайлизиран режим на лични отношения между детето и бащата, а именно:
Всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 17 часа в присъствие на майката;
През четните години детето да прекарва с бащата *** за времето от 10 до 18 часа и Великден от 10 до 18 часа в неделния ден;
През нечетните години бащата ще има право да го взима на първи януари за времето от 10 до 18 часа;
Всеки рожден ден бащата ще има право да прекарва с детето времето от 17 до 20 часа, ако е работен ден; Ако е почивен ден двамата родители ще си разделят деня, а в случай, че не се споразумеят, бащата ще прекарва с детето времето от 10 до 14 часа.