Решение № 121 от 22.12.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Варна, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АПВарна) като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600288 по описа за 2021 година Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда № 4, постановена по НОХД № 88/2021 г. на Търговищкият окръжен съд, на 08.06.2021г. С атакувания съдебен акт подсъдимият СТ. ЯНК. Р. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.343, ал.4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 19.12.2019г. на път ІІІ-2002г. „с. Костанденец - с. Захари Стояново - гр. Попово“ в участъка на км. 32 между с. Зараево, общ.Попово и гр. Попово, обл.

Търговище, при управление на МПС - автобус „Фолксваген-Крафтер 2,5 ТДИ“ с рег. № Т 90-13 ТН, собственост на „Попово Си Джи Транс“ ЕООД, нарушил правилата за движение на чл.20, ал.2 изр.второ от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и на пътен знак „Б6“ - "Премини, ако пътят е свободен!", в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на М.М.М., ЕГН: ********** от с. Зараево, настъпила на 20.12.2019г. и средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно:

1. на Х. М. АХМ., ЕГН: ********** от с. Зараево трайно затруднение на движението на долен ляв крайник и на горен ляв крайник;

2. на ЮМ. М. М., ЕГН: ********** от с. Козица трайно затруднение на движението на горен десен крайник

3. на К. ДЖ. Х., ЕГН: ********** от с. Захари Стояново трайно 1 затруднение на движението на долен десен крайник ;

4. на АЙШ. Р. Х., ЕГН: ********** от с. Захари Стоянов трайно затруднение на движението на двата долни крайника ;

5. на С. АЛ. Х., ЕГН: ********** от с. Козица счупване на горна челюст, трайно затрудняващо дъвченето и говора . На основание чл.54 от НК ТОС е наложил на подс.Р. наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ’’лишаване от свобода”, като на основание чл.58а ал.1 от НК намалил срока му с 1/3 на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА; на основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложил изпълнението на така определеното наказание «Лишаване от свобода» с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ПЕТ години, считано от влизането на присъдата в сила.

ТОС наложил и кумулативно предвиденото в чл.343Г от НК наказание, като е лишил подс.Р. от право да управлява МПС за срок от ПЕТ години, считано от влизане на присъдата в сила.

С атакуваната присъда подсъдимият Р. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата, както и на частните обвинители ЮМ. М. М., К. ДЖ. Х. и АЙШ. Р. Х. - разноски за адвокатско възнаграждение на поверениците им пред първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по съдбата на веществените доказателства по делото.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по повода на въззивни жалби от частните обвинители Х. М. АХМ. - чрез повереника адв.

С.Ж. /САК/, С. АЛ. Х. чрез неговия повереник адв.Ч. /САК/ и М. М. СТ. - чрез повереника адв. К.С. /САК/, с които се развиват оплаквания за неправилност на постановената присъда, тъй като намират за твърде занижено наложеното наказание на подс. Р., поради което и молят то да бъде увеличено; оспорва се законосъобразността на приложението на института на условното осъждане.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивните жалби. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин.

Намира отмерените от първата инстанция наказания за справедливи, тъй като са съобразени с всички обстоятелства по делото.

В съдебно заседание въззивниците-частни обвинители чрез повереника си – адв.С., поддържат жалбите на изложените в тях основания. Акцентира се върху тежестта на резултата, която според жалбоподателите не може да бъде смекчена от никакви обстоятелства. Поддържа се искане за увеличаване размера на наложените наказания и отмяна на условното осъждане.

Повереникът на останалите частни обвинители – адв.А.Б., в изрична писмена молба, изразява становище за неоснователност на жалбите; моли присъдата на ТОС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В последната си дума подсъдимият изразява съжалението си за случилото се и моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.

2

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледани по същество се преценяват като неоснователни.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящият въззивен състав приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” по реда на чл.371, т.2 от НПК, което и определя фактическите предели на настоящата въззивна проверка.

Подсъдимият СТ. ЯНК. Р. от 1971 г. притежавал правоспособност за водач на МПС категория С, а от 1982г. и категории СЕ и D . Дълги години преимуществено работил като шофьор на автобуси, камиони и такси. През дългогодишния му стаж като такъв за нарушения на правила за движение бил санкциониран три пъти с наказателни постановления и четири пъти с фишове.

От 04.09.2019г. подсъдимия Р. работел в транспортна фирма „Попово Си Джи Транс“ ЕООД -гр.Попово на длъжност шофьор на автобус.

На 19.12.2019г. в 13,30ч., за втори път през този ден, подсъдимият предприел изпълнението на редовна автобусна линия от „Автогара, гр.Попово до с.Захари Стояново, общ.Попово“ като водач на фирмения автобус „Фолксваген Крафтер 2.5 ТДИ“ рег.№ Т 9013 ТН, за което бил издаден пътен лист серия ВЕ №54847. В автобуса пътували свидетелите Н.С., В. М., П.П.

А.Х., К.Х., С.Х. и Ю.М.. Маршрутът бил много добре познат на подсъдимия и се осъществявал по път III-2002. В участъка на км.32 между гр.Попово и с.

Зараево се намира мост над р. Черни Лом с дължина около 33м., като по него платното за движение се стеснява с 1м и ширината му е 5,10м. По тази причина, възпрепятстваща разминаване на МПС-ва, движението по моста било регулирано с пътен знак „Б6“, указващ „Премини ако пътят е свободен“.

Откъм гр.Попово знакът бил поставен на 33м преди началото на моста, а от другата страна към 19.12.2019г. знакът липсвал по неустановени причини. В този период се реализирал проект „Превантивен ремонт на републикански път III -2002 „Цар Калоян- Костанденец - Захари Стояново - Садина - Зараево - Попово“ от км. 11+500 до км 38+600“. Във връзка с това били въведени промени в организацията на движението, включващи и поставянето на пътни знаци „А23“ - „Участък от пътя в ремонт“ и „В27“ с посочено ограничение на скоростта на движение до 60км/ч, които знаци се намирали на разстояние от 2,5км преди моста (мястото на последвалото ПТП) откъм гр.Попово и на разстояние от 2,7км откъм с. Зараево.

На същия ден , около 13,30ч., правоспособният водач на МПС М.М.М. с ЕГН ********** от с.Зараево, общ.Попово предприел пътуване в обратна на подсъдимия посока, по път III-2002 от с.Зараево до гр.Попово, като управлявал личния си автомобил „Мазда 626“ с рег. № Т7958КТ. Заедно с него пътувала и братовчедка му Х. М. АХМ..

Приближавайки посочения по-горе мост, автобусът управляван от 3 подсъдимия, излязъл от десен завой и навлязъл в прав участък с видимост 700м, в който се намирал мостът. Скоростта на движение на автобуса била около 70км/ч, а опасната зона за спиране - 55м. Когато автобусът се намирал на разстояние 375м. от мястото на последвалия удар, подсъдимият Р. възприел навлизащия с много висока скорост в правия пътен участък от другата страна на моста насрещно движещ се л.а. „Мазда“. В този момент по пътя нямало други МПС-ва. Скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от М., била около 112км/ч при опасна зона за спиране - 114м., като автомобилът наближавал моста, без да намаля тази висока скорост. При така явно демонстрирано намерение на водача на „Маздата“ да премине първи по моста, без да изчака насрещно движещото се МПС-во, подсъдимият е възприел лекия автомобил , движещ се по моста, но без да променя скоростта си продължил движението на микробуса. Двете МПС- ва навлезли по моста почти едновременно, с разлика 0,14 секунди, като никой от водачите не задействал спирачна система. На разстояние около 11м от началото на моста откъм гр.Попово последвал челен сблъсък на двете МПС- ва. При удара автобусът се отклонил наляво и след около 13 метра преустановил своето движение в насрещната лента, а л.а.“Мазда“ се завъртял около своята вертикална ос обратно спрямо посоката си на движение и спрял на около 12м от мястото на удара. В резултат на настъпилото ПТП някои от пътниците в автобуса получили различни телесни увреждания, като четирима от тях получили средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 НК, а именно:

1 .ЮМ. М. М., с ЕГН **********, от с. Козица - счупване с луксация на дясна раменна кост, което трайно затруднило движението на горния му десен крайник ;

2. К. ДЖ. Х. с ЕГН ********** от с. Захари Стояново- счупване на дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на долния й десен крайник ;

3. АЙШ. Р. Х. с ЕГН **********, от с. Захари Стояново - счупване на двете кости на дясната подколенница и счупване на голямопищялната кост на лявата подколенница, които довели до трайно затруднение на движението на двата й долни крайника;

4. С. АЛ. Х. с ЕГН: **********, от с. Козица - счупване на горна челюст, трайно затрудняващо дъвченето и говора му.

Пътуващата заедно с пострадалия М.М. в л.а.“Мазда“, Х. М. АХМ. с ЕГН ********** от с. Зараево в резултат на настъпилото ПТП също получила средни телесни повреди - счупване на лявата бедрена кост с дислокация, което трайно затруднило движението на долния й ляв крайник, както и счупване на лакетната кост на лявата предраменница, което трайно затруднило движението на горния й ляв крайник.

Водачът на л.а.“Мазда“ М.М., също пострадал, поради което бил откаран в МБАЛ -Търговище, но получените при ПТП тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми, както и счупване на дясна бедрена кост с 4 масивен кръвоизлив, довели до тежък травматично- хеморагичен шок, който на 20.12.2019г. в 06,20ч. причинил неговата смърт.

От заключението по назначената авто-техническа експертиза /АТЕ л.2 том 2 от ДП// се установява, че към момента на удара между двете превозни средства, при ограничение на скоростта до 60 км.ч., управляваният от подсъдимия автобус се е движил със скорост 70 км.ч., а опасната зона за спиране била - 55метра; лекият автомобил „Мазда“, управляван от пострадалия М. се движил със скорост от около 112 км.ч., при опасна зона за спиране - 114метра. Общата им опасна зона е изчислена на 139 метра.

Управлявайки автобуса по прав участък от пътя, подсъдимият е имал видимост от 700метра до моста, по който следвало да премине. Разстоянието на пряка видимост от левия завой, преди правия участък до моста, по посока на движение на лекия автомобил „Мазда“ е било около 600метра. Общото разстояние на пряка видимост между двата автомобила е било около 1 300 метра. Вещото лице е категорично, че когато автобусът се намирал на разстояние 375м. от мястото на последвалия удар, като подсъдимия възприел навлизащия с много висока скорост в правия пътен участък от другата страна на моста насрещно движещ се л.а. „Мазда“, погрешно е преценил, че водача на лекия автомобил ще спре и автобуса ще премине пръв през моста, поради което е продължи движението си напред. Като причина за възникването на ПТП експертизата посочва неправилната преценка и на двамата водачи относно скоростта на движение на другия участник в ПТП, собствената си скорост на движение и разстоянието до моста. Видно от заключението на вещо лице - при разстояние на пряка видимост на водача на лекия автомобил към моста от около 600м., при скорост от 112км.ч. същия би достигнал до моста за около 19.35сек., а управляваният от подсъдимия автобус - при скорост 70 км.ч. би изминал 375м. Отчетено е, че разстоянието от началото на моста, до мястото на удара по посока на движение на автобуса е 11.20 м., което разстояние при скорост от 70 км.ч. автобусът е изминал за 0.57сек., а разстоянието от началото на моста до мястото на удара по посока на движение на лекия автомобил е 22.10м., което разстояние със скорост от 112 км./ч. автомобилът би изминал за 0.71 сек. Вещото лице е категорично, че и двата автомобила са навлезли в моста едновременно с разлика от 0.14сек., както и стига до заключението, че който и да е от двамата водачи, ако е бил спрял и да пропусне насрещно движещото се МПС, ПТП е било предотвратимо.