Определение № 456 от 02.06.2020, Окръжен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 456 02.06.2020г. Град С.З.

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На втори юни през две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар като разгледа докладваното от съдия МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело номер 1251 по описа за 2020 година.

Обжалвано е разпореждане № 2043 от 18.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 759/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 ГПК срещу длъжника Д.Е.Д..

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано. Счита, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл.5, ал.3 от общите условия към договора за кредит била неравноправна на основание чл.143, т.15 от ЗЗП. Счита, че клаузата в договора, предвиждаща възможност за прехвърляне на вземането на трето лице не накърнявала правата и законните интереси на длъжника, нито водила до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Моли, съдът да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество на спора.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано пред

Старозагорския районен съд по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София срещу Д.Е.Д. от с. Д., общ. С.З.за вземане в размер на 900 лв. - главница; 160.34 лв. - договорна лихва за периода от 02.03.2017 г. до 21.12.2017 г.; 277.66 лв.- обезщетение за забава за периода от 02.03.2017г. до подаване на заявлението; законна лихва от датата на подаване на заявлението. Посочено е, че вземането произтича от договор за паричен заем от 23.02.2017 г., сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД. Посочено е, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017г. между „Сити кеш“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията срещу длъжника Д. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. лихви на дружеството – кредитор. Длъжникът бил уведомен на 15.11.2017 г. с известие за доставяне.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че искането на заявителя се основава на неравноправна клауза – чл.5, ал.3 от общите условия на договора, според която заемодателят имал право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице. Позовал се е на чл.143, т.15 от ЗЗП, според който уговорка, която дава възможност на търговеца или доставчика, без съгласието на потребителя, да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите на потребителя. Приел е, че в случая тази хипотеза е налице, защото прехвърлянето на правата по договора на всяко трето лице, което кредиторът избере, несъмнено може да доведе до намаляване на гаранциите на длъжника, защото за него не е без значение кой е негов кредитор. Приел е, че в договора не е предвидена реципрочна (равноправна) възможност за длъжника, трето лице по негов избор да го замести в дълга му по смисъла на чл.102 ЗЗД, което водело до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Приел е, че нямало данни клаузата да е била уговорена индивидуално. Приел е, че цесията е нищожна като противоречаща на чл.26, ал.1 ЗПК, поради което не е произвела присъщите й правни последици.

Съгласно чл.5, ал.3 от общите условия на договора за кредит, заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице. Тази клауза не е неравноправна и нищожна на това основание. Вярно е, че процесният договор за паричен заем представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК и че според разпоредбата на чл.24 от този закон се прилагат и нормите на чл.143-148 ЗЗП. Според чл.143, т.15 ЗПК (в редакцията му преди ДВ, бр. 100/2019 г.) неравноправна клауза е тази, която дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, но когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя. В случая не може да се приеме, че прехвърлянето на вземането води до намаляване на гаранциите за потребителя, защото гаранцията не е свързана с възможността длъжникът да избира кой да му бъде кредитор. Гаранцията по смисъла на ЗЗП е легално определено понятие и то е свързано с необходимостта към момента на продажбата стоката да притежава всички свойства и характеристики, за които устно е съобщил продавачът, демонстрирал е чрез мостра в магазина или те са описани в съпътстващата техническа документация, етикет, рекламно послание или писмен договор. За 2-годишен срок от продажбата продавачът ще носи отговорност за всяко едно несъответствие (недостатък), което е установимо или което се прояви по време на първоначалния преглед на стоката или при експлоатацията й. Тази отговорност се изразява в това, че при наличие на недостатък или дефект продавачът е длъжен изцяло за своя сметка и в определен от закона срок, да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. ЗЗП урежда още една гаранция – търговска, която представлява писмено изявление на търговеца или производителя на стоката, с което се обвързва да поеме задължения към потребителя, които да допълнят тези от законовата гаранция. С други думи е видно, че уредените в закона гаранции не са свързани и не се отнасят до избраната от длъжника кредитна институция. Обстоятелството, че за длъжника не е предвидена възможност всяко трето лице по негов избор да го замести в дълга му по договора, не означава неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Изначално правото по чл.102 ЗЗД не е реципрочно на правото по чл.99 ЗЗД, тъй като става дума за две различни правни фигури, които законът урежда по различен начин.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че не е имало пречка „Сити кеш“ ООД да прехвърли вземането си към длъжника на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Клаузата от общите условия на договора за паричен заем е валидна, а договорът за цесия е произвел своето действие.

Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, както и да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.

Доколкото претендираните по реда на чл.410 ГПК суми не произтичат от неравноправни клаузи и предвидените в общите условия на договора за кредит уговорки не са нищожни, въззивната инстанция намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение е основателно и следва да бъде уважено.

Разпореждането на районния съд в обратния смисъл е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това, следва да се издаде заповед за изпълнение за претендираните в заявлението суми.

Воден от горните мотиви, въззивният съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане № 2043 от 18.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 759/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, гр.София бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу Д.Е.Д. от с. Д., ***за вземане в размер на 900 лв. - главница; 160.34 лв. - договорна лихва за периода от 02.03.2017 г. до 21.12.2017 г.; 277.66 лв. – обезщетение за забава, за периода от 02.03.2017 г. до 14.02.2020 г. и законната лихва, считано от датата на заявлението.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: