Решение № 165 от 21.02.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Стара Загора, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20235530104235 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация – София“ ЕАД София твърди в исковата си молба, че Т. И.

Т., в качеството си на собственик на недвижимия имот, е бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката, отговорен за задълженията си към „Топлофикация София” ЕАД. Заявява, че съгласно §1 т.2а „Битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия е топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е битови клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период, законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна 1 енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016г. (влизането в сила на ОУ от 2016г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД на адрес: http://toplo.bgAomeHra/ проверка на сметка.

В топлоснабдения имот е използвана доставяната от дружеството топлинна енергия и услугата дялово разпределение през процесния период, като същият не е погасил задължението си. В изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо Инженеринг“ ООД. Въз основа на чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Нелбо Инженеринг“ ООД, на база реален отчет на уредите за 2 дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период.

В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.

Моли съда да постанови решението, с което да осъди Т. И. Т. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сума в общ размер на 1037,57 лв., от които 831,03 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 187,98 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. до 24.02.2022г.; сумата от 14,99 лв. за дялово разпределение за периода м.02.2019г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане и 3,57 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.03.2019г. до 24.02.2022г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Т. И. Т. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че няма качеството на „потребител на топлинна енергия” и за него не възниква задължение да заплаща доставена топлинна енергия. Заявява, че собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия, но в настоящия случай ответникът нито е собственик на имота, нито е носител на вещно право, нито е ползвател.

Заявява също, че имотът е бил обитаван до 1987г., като е бил предоставен на ответника със заповед за настаняване от 01.10.1977г. Имотът бил предоставен на ответника, тъй като представлява военнофондово жилище, собственост на Министерство на отбраната.

Ответникът никога не е бил собственик на имота, а над 30 години не го и обитава, тъй като през 1983г. е получил имот от военните в гр.Стара Загора и се е преместил, за което представя заповед за настаняване от 04.11.1983г. и договор за отдаване под наем на държавен имот собственост на Министерство на отбраната.

Необясним за ответника е факта, че в домовата книга той е посочен като собственик при положение, че собственик на имота е Министерство на отбраната. Счита, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. В настоящия случай ответникът не е носител на нито един от трите елемента на правото на собственост за процесния период посочен в исковата молба. Сочи също, че не е страна по възникналото облигационно правоотношение с „ТоплофикацияСофия” АД, произтичащо от доставката на топлинна енергия за процесния недвижим имот 3 апартамент, находящ се в гр. София. Счита предявените искове за неоснователни и недоказани.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Според §1 т.2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

В настоящия случай по делото не се оспорва, че процесният имот е топлоснабден и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесния имот) е присъединена към топлопреносната мрежа. Облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота.

Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.София 1324, ж.к. ...., който имот е топлоснабден и като такъв е клиент на топлинна енергия за битови нужди – абонатен №162443, ИД 169701. Това твърдение изцяло се опроверга от ангажираните от ответника и представени от Министерство на отбраната по реда на чл.192 ГПК писмени доказателства. От същите се установява, че със Заповед за настаняване №513 от 01.10.1977г. на МНО – Квартирно-експлоатационна и гарнизонна жилищна част София, ответникът Т. И. Т. е настанен със семейството си във военнофондово жилище, находящо се гр.София, ж.к. ..... Със Заповед за настаняване №546 от 04.11.1983г. на МНО-КЕЧ Пловдив ответникът е настанен във военнофондово жилище в гр.Ст.Загора, за което е сключен и договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот, собственост на МНО.

От представения договор за продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 23.12.1991г. е видно, че на 23.12.1991г. собственикът Министерство на отбраната продава процесния имот на .... и ......

Предвид изложеното съдът намира, че в настоящия случай ищецът не проведе пълно и главно доказване ответникът да е ползвател или собственик на процесния имот, съответно потребител (клиент) по договор за доставка на ТЕ по смисъла на ЗЕ.

Предвид гореизложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

4

На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВРЪЛЯ предявените от “Топлофикация - София” ЕАД София, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, ул. Ястребец №23Б, представлявано от Александър Славчев Александров против Т. И. Т., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул....., искове за сумата от в общ размер на 1037,57 лв., от които 831,03 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 187,98 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. до 24.02.2022г.; сумата от 14,99 лв. за дялово разпределение за периода м.02.2019г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане и 3,57 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.03.2019г. до 24.02.2022г., като неоснователни и недоказани.