Решение № 4220 от 26.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4220 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100504817 по описа за 2022 година

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска В. К. С., чрез назначения му особен представител адв. А. К., срещу решение № 20143565 от 22.06.2021 г. по гр.д. № 71701/2018 г. на СРС, ГО, 151 състав, в частта, с която по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че В. К. С. дължи на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата 1594,70 лв., представляваща цена на доставена от дружеството за периода 01.10.2014 г. - 30.04.2016 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* вх******* *******, ведно със законната лихва от 24.11.2017 г. до окончателното й изплащане, и сумата 23,23 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.10.2014 г. - 30.04.2016 г услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 24.11.2017 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 4,91 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 16.09.2015 г. – 25.10.2017 г. на цената на извършената услуга дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 83043/2017 г. на СРС, 151 състав, както и в частта, с която ответникът е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. ГПК, да заплати на ищцовото дружество сумата 452,31 лв. разноски в исковото производство и сумата 51,69 лв. разноски в заповедното производство,.

С въззивната жалба се поддържа недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваните части поради постановяването му при липса на процесуална легитимация на ответника В. К. С.. Евентуално се поддържа неправилност на същото поради 1 постановяването му в нарушение с материалния закон (чл. 138, чл. 149, ал. 1, т. 6, чл. 153, чл.

154 ЗЕ, чл. 40 от Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването) и необоснованост на фактическите изводи на съда. Иска се обезсилване на решението в обжалваните части, евентуално - отмяна на същото и отхвърляне на исковете.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД. С молба вх. № 42413/04.05.2023 г. се иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз – Н. И.“ ЕООД, ЕИК 1*******, не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че решението е недопустимо в обжалваните части поради постановяването му при липса на процесуална легитимация на ответника В. К. С.. Процесуалната легитимация на страните в процеса е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Тя следва единствено от твърдението на ищеца относно спорното право и петитума на исковата молба. Ищецът с исковата си молба предопределя кои са надлежните страни по делото. Заявеното от него спорно право обуславя не само неговата процесуална легитимация, но и тази на ответника. Ето защо, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба, а не от действителното правно положение. В случая „Т.С.“ ЕАД с исковата си молба твърди, че ответниците И. Г. П. и В. К. С., като собственици на по ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот, притежават качеството на потребители на топлинна енергия за същия имот, поради което дължат на дружеството претендираните суми за цена на доставено и неплатено количество топлинна енергия, цена на извършена и неплатена услуга за дялово разпределение и обезщетения за забавено плащане на двете главници. С оглед тези твърдения на ищеца, надлежни страни в настоящото производство са „Т.С.“ ЕАД, като ищец, и И. Г. П. и В. К. С., като ответници.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а 2 форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия, е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая не се доказва въззивникът В. К. С. да е страна по това неформално правоотношение с въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД, нито като собственик на процесния имот, нито като вещен ползвател на същия, нито като облигационният ползвател на апартамента със сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия. По делото е представено саморъчно завещание от 20.12.2012 г., съставено от Л.А.А., с което последният завещава на И. Г. П. и В. К. С. „цялата си разполагаема част от всички движими вещи и недвижими имоти“, които притежава към смъртта си, както и „цялата сума по банкова сметка в ДСК“, обявено с протокол от 27.12.2013 г. на нотариус И.Н.. Не се спори, че завещателят е бил собственик на процесния имот, а и данни за това се съдържат в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 183/10.10.2016 г. по описа на нотариус Ц.С., с който И. Г. П. и В. К. С. продават на Е. Е.С. процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* вх******* ******* - в нотариалния акт е посочено, че при съставянето му продавачите са се легитимирали като собственици на имота въз основа на нотариален акт № 82/1970 г. на I нотариус при СНС и препис от обявено саморъчно завещание, вписано в СВп на 31.01.2014 г., т. І, № 239, вх. рег. № 3719. Това завещание обаче е обявено за нищожно на основание чл. 42, б. „б“ ЗН, тъй като не е написано и подписано от завещателя, с решение по гражданско дело № 7062/2016 г. на СГС, I - 16 състав, потвърдено с решение № 1282 от 18.06.2020 г. по гр. д. № 3888/2019 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 127 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 276/2021 г. на ВКС, II г. о. С нотариално заверен договор за продажба на наследство по чл.

3

212 ЗЗД от 04.04.2014 г. наследникът по закон на Л.А.А. – Л.Д.Д. е продал на М.М.А. наследството, оставено му от Л.Д.Д.. От изложеното следва, че понастоящем собственик на процесния имот е М.М.А., а не ответниците И. Г. П. и В. К. С..

След като въззивникът В. К. С. не е собственик на процесния имот или идеална част от него като наследник по завещание на Л.А.А. и няма данни същият да е придобил имота на друго основание нито да е вещен ползвател или облигационен ползвател на апартамента, следва да се приеме, че между В. К. С. и „Т.С.“ ЕАД липсва облигационна връзка относно процесния имот и въззивникът не дължи процесните суми на въззиваемото дружество.

Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в обжалваните части и вместо него бъде постановено друго, с което предявените по реда на чл. 422 ГПК, от „Т.С.“ ЕАД срещу В. К. С. искове бъдат отхвърлени.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20143565 от 22.06.2021 г. по гр.д. № 71701/2018 г. на СРС, ГО, 151 състав, в частта, с която по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че В. К. С. дължи на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата 1594,70 лв., представляваща цена на доставена от дружеството за периода 01.10.2014 г. - 30.04.2016 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* вх******* *******, ведно със законната лихва от 24.11.2017 г. до окончателното й изплащане, и сумата 23,23 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.10.2014 г. - 30.04.2016 г услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 24.11.2017 г. до окончателното й изплащане и 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 4,91 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 16.09.2015 г. – 25.10.2017 г. на цената на извършената услуга дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 83043/2017 г. на СРС, 151 състав., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 452,31 лв. деловодни разноски пред първата инстанция и сумата 51,69 лв. разноски, направени в заповедното производство, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК, от „Т.С.“ ЕАД срещу В. К. С., искове за признаване за установено, в отношенията между страните, че ответникът В. К. С. дължи на „Т.С.“ ЕАД, следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата 1594,70 лв., представляваща цена на доставена от дружеството за периода 01.10.2014 г. - 30.04.2016 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„******* вх******* *******, ведно със законната лихва от 24.11.2017 г. до окончателното й изплащане, и сумата 23,23 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.10.2014 г. 30.04.2016 г услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 24.11.2017 г. до окончателното й изплащане и 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 4,91 лв.

4 обезщетение за забавено плащане в периода 16.09.2015 г. – 25.10.2017 г. на цената на извършената услуга дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 83043/2017 г. на СРС.

В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Решението е постановено при участието на „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз – Н. И.“ ЕООД, ЕИК 1*******, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________