Решение № 202 от 24.09.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Монтана, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20251600500312 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на въззивна жалба и последващо я уточнение подадени от Община Л., имала качеството на ответник по гр. д. № 2147/2023 г. по описа на Районен съд-гр. Л., 6-и състав, представлявана от кмета й Ц.Ц., действаща чрез процесуалния си представител адвокат Л. А., срещу постановеното по него Решение № 139 от 22.04.2025 г . обжалвано в частите, с които искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен изцяло, а искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен частично.

В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Изразява се несъгласие с направения от районния съд доказателствен анализ. Резюмирано е съдържанието на исковата молба, като посочвайки какви са предпоставките за възникване на отговорност за чужди действия се застъпва становището, че предявените с нея искове са неоснователни. По същество се сочи, че по делото 1 е останало недоказано дали твърдяното място на настъпване на увреждащото събитие е общинска собственост. Тези свои разбирания подкрепя и с двете заключения по основната и допълнителна съдебно-техническа експертиза, тъй като счита, че те не давали ясен отговор за местоположението на процесната шахта. Последното се твърди, че било неопределяемо. Настоява се, че в района съществуват и множество частни имоти. Сочи се, че не могат да послужат за установяване на местоположението й и показанията на разпитаните по делото свидетели, като се цитират части от тях, които се намират за противоречиви. Счита се, че не било изяснено процесната шахта в ляво или в дясно на платното се намира. Разсъждава се и по това, че имало разлика в посочените от вещите лица размери на процесната шахта. Наред с това, се намира, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено и несъобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въз основа на изложеното се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Претендира се за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Г. А. Д., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Н. А., е подал отговор на въззивната жалба. Същата се намира за неоснователна, а решението за правилно. Счита се, че в мотивите към решението съдът е обсъдил правилно доказателствата.

Заявява се, че от свидетелските показания и заключенията с категоричност се установявало местонахождението на процесната шахта. Несъмнено било установено, че процесната шахта се намира на улицата-ПИ с идентификатор ***.224 съгласно действащите КККР на гр. Л.. По мнение на въззиваемия жалбоподателят прави опит да оспори ноторно известният факт, че улиците в населените места са публична общинска собственост. Сочи се, че дори да има разминавания в показанията на свидетелите дали шахтата се намира от дясно или от ляво, то имало значение посоката им на движение. Определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди се счита, че не е завишен.

Подкрепени с доказателства се намират и извършените разходи обосноваващи претенцията за имуществени вреди. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

2

Претендира се за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана странаответник в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес обусловен от неблагоприятния за нея краен резултат на решението в обжалваните части, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е редовна.

За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Процесуалният представител на въззивниковата община не се явява. Преди него е представена писмена защита, която в структурно и в смислово отношение преповтаря съдържанието на въззивната жалба, като в някои части посочените вече доводи са доразвити. Въззивната жалба и допълнението се поддържат и се иска решението на районния съд да бъде отменено в обжалваните части. Претендира се за присъждане на разноските сторени в настоящата инстанция. Въззиваемият се явява лично и с адвокат.

Оспорват въззивната жалба. Молят за потвърждаване на решението на районния съд. Претендира се за присъждане на разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковото производство, по разгледания от Районен съд-гр. Л. гражданскоправен спор, е образувано по повод на искова молба подадена от Г. А. Д., в качеството му на ищец, действащ чрез процесуалния си представител адвокат Н. А., срещу Община Л., в качеството й на ответник.

С нея при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени два осъдителни иска по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за причинени имуществени вреди и с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл.

3

52 от ЗЗД за обезщетение за причинени неимуществени вреди. Върху главницата по всеки от тях е предявен и съединен иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на лихва.

В исковата молба най-напред подробно се описва предисторията, конкретното деяние и случилото се пост фактум, от което се счита, че се търпят неимуществени и имуществени вреди. Твърди се, че на 16.10.2023 г., преди обяд, в гр. Л. по ул. „Л.“, в участъка й след изградения нов портал за товарни автомобили на пристанището в този град, докато ищецът се разхождал по пътното платно от лявата му страна, поради липса на изградени тротоари, по посока на този портал, заедно със съпругата си, пропаднал в четириметрова бетонна шахта. Излага се, че от нея бил изваден от служители на РСПБЗН гр. Л.. Сочи се, че непосредствено след това бил откаран в МБАЛ „Св. Н. Чудотворец“, гр. Л. и настанен по спешност в отделението по ортопедия и травматология. Посочва се констатираното там травматично увреждане получено от пропадането-фрактура с деформация на десния крак.

Получил бил и охлузвания. Допълва се, че се е наложило да му бъде направена операция на крака, а престоят му в болницата продължил седем дни, след което бил изписан за домашно лечение. Бил му изписан и допълнителен прием на лекарства. След този момент се твърди, че движението му било ограничено, ползвал помощни средства и не бил в състояние да се обслужва сам. Освен физическото нараняване се сочи, че имал и негативни психически преживявания-изпитан ужас, проблеми със съня.

Наред с това се сочи, че за лечението в болницата е заплатил общо 847,60 лв., от които 600,00 лв. за оперативната интервенция, 40,60 лв. за престоя в болницата и 207,00 лв. за мулти-центрика. Поддържа се, че процесната шахта се намира в имот представляващ публична общинска собственост на Община Л., която тя не била обезопасила. С всичко това се намира, че за Община Л. е възникнала отговорност за чужди противоправни и виновни действия, позовавайки се на конкретни разпоредби от ЗОС, ЗМСМА, ЗДвП, поради което се прави искане за осъждането й да му заплати сума в размер на 20000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането (16.10.2023 г.) до окончателното й изплащане. Съобразно констатираното в определението по чл. 140 от ГПК (л. 27 от първоинстанционното дело) за нуждата от пояснение за какъв вид вреди се претендира сумата в общ размер 4 на 847,60 лв., в открито съдебно заседание от 29.10.2024 г. е уточнено, че тази сума се иска за обезщетение за причинени му имуществени вреди (на гърба на л. 73 от първоинстанционното дело), ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането (16.10.2023 г.) до окончателното й изплащане.

Ответната община, в отговора който е подала, намира исковете за неоснователни. Същият съдържа подробно изложение на това какво представлява институтът за отговорност на чужди действия и анализ на разпоредбата чл. 49 от ЗЗД. Сочи се, че шахтата като съоръжение не попадала в обхвата на пътя. Оспорва се, че мястото, на което се твърди, че е настъпило увреждащото събитие е поземлен имот общинска собственост и че шахтата се поддържа от тази община. Освен това в този район имало и множество частни имоти. Не се счита, че е налице бездействие на служители на общината. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и извършени съдебно-техническа експертиза и допълнителната такава, и съдебно-медицинска експертиза.

С първоинстанционното решение на Районен съд-гр. Л. предявеният осъдителен иск за имуществени вреди в общ размер на 847,60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от съответните дати на извършване на различните разходи, които я формират, до окончателното й изплащане, е уважен изцяло, а предявеният осъдителен иск за неимуществени вреди в размер на 20000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2023 г. до окончателното й изплащане е уважен до размера от 10000,00 лв. и е отхвърлен в останалата му част за разликата над уважения до заявения размер от 20000,00 лв. Съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете съдът е присъдил дължимите между страните разноски.

Решението за разликата над уважения до отхвърления размер на иска за неимуществени вреди не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, а в 5 обжалваните му части е допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваните му части въззивният съд намира за неоснователни.

От приетите по делото доказателства от фактическа страна се установява, че страните са в деликтно правоотношение от 16.10.2023 г .

Единственият свидетел очевидец на инцидента е Е. Д.а. От изложеното от нея безспорно се установява механизмът на увреждане. Същата сочи, че сутринта на 16.10.2023 г., тя се разхождала пеша със съпруга си (пострадалият) по ул. „Л.“ в гр. Л., в посока към портала на пристанището, от лявата страна. Той бил пред нея, а тя вървяла зад него. Двамата чули шум, поради което направили крачка встрани, в който момент въззиваемият паднал в шахта без капак. Същата сочи, че в района нямало изграден тротоар и де факто шахтата е на самото пътно платно.

По време на инцидента свидетелката Д.а нямала телефон в себе си. С такъв разполагал пострадалият, който успял да позвъни на свой приятел-Л.К..

Въпреки лошата връзка, поради липсата на добър обхват, той обяснил какво е станало и по съвет на съпругата му го помолил да се свърже с пожарната, която да се притече на помощ, за да бъде изваден от шахтата. Посоченото се потвърждава изцяло и от това лице, което е разпитано като свидетел. Той също заявява, че при разговора им едвам го чувал, но разбрал какво се е случило и че се нуждае от помощ. Затова отишъл в пожарната, разказал за ситуацията и така на място дошли нейни служители и този негов приятел. За полученото съобщение за произшествие и необходимостта от оказване на съдействие на гражданин паднал в шахта в гр. Л. на ул. „Л.“ свидетелства и приложеното по делото удостоверение за регистрирането му (л. 10 от първоинстанционното дело). Разпитани са и двамата служители от пожарна безопасност посетили произшествието. Свидетелят Ц.К. сочи, че след като сутринта получили сигнал за бедстващ човек, паднал в шахта, той заедно с колегата си свидетелят Е.Е. отишли на място. Шахтата обаче била скрита от трева и храсти, поради което, за да достигнат до нея, се наложило да ги разчистват. Свидетелите Д.а и К. също излагат, че шахтата е била обрасла с растителност.