Решение № 1427 от 24.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1427 гр. Пазарджик, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира М. при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира М. Гражданско дело № 20245220105156 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Г. Х. от. гр. П. срещу "Аксес Файнанс" АД - гр. София за прогласяване на нищожността на договор за кредит "Бяла карта", сключен между страните на 06.06.2024 г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. В исковата молба се твърди, че по силата на договора на ищеца му била предоставена в заем сумата 600 лв. при фиксиран лихвен процент 50,40% годишно и годишен процент на разходите от 64,96%. Съгласно чл.

15 от договора кредитополучателят, в случай че не заплати текущото си задължение на падежа, той се задължава съобразно чл. 20 от договора в срок 3 дни след падежа да предостави допълнително обезпечение - поръчител, който да отговаря на определени изисквания за доход по трудово правоотношение и липса на задължения по кредити. При неизпълнение се дължала неустойка в размер 15% от усвоената непогасена главница, която е включена в текущото задължение за месеца. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение. Ищецът счита клаузата на чл. 20 за неравноправна, респ. нищожна, противоречаща на добрите нрави и прекомерна, като сочи, че преценката и следва да се извърши с оглед претърпените вреди от неизпълнението, че неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчител не води до самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като такива биха настъпили само при неплатежоспособност на главния длъжник. Затова неустойката е загубила присъщата на неустойка обезщетителна функция ,без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и не кореспондира с последиците от неизпълнението, създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на 1 потребителя, което е в противоречие и с добрите нрави. Излага доводи и за необоснованост на самите изисквания за доход по трудово правоотношение на поръчителя - едно физическо лице може да има и други доходи. На следващо място заявява, че легитимният кредиторов интерес е да се получи обезпечение преди сключването на договора, в Директива 2008/48 се посочва, че е важно в условията на разрастващ се кредитен пазар да не се предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспосбността, а държавите членки следва да упражняват надзор върху това поведение - в този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител, противоречи на целта на директивата, във връзка с която следва да се тълкува националният закон (сочи две решения на СЕС), и на практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на оценката на финансовата институция за оценка на кредитосособността върху длъжника, а ако той не осигури обезпечение, задължението му се увеличава, тоест нараства опасността от свръхзадлъжнялост. Поемането на риск от кредитора да предостави необезпечен кредит означава, че той сам е причинил неблагоприятните последици. Поставянето на условие за предоставяне на поръчител за всяка закъсняла вноска противоречи на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката. Договорена при тези условия, неустойката представлява допълнителна облага - печалба към лихвата (сочи в този смисъл решения на български съдилища), и следва да бъде включена в ГПР, но не е.

Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска. Заявява, че финансовият продукт "Бяла карта" е револвиращ кредит, по който потребителите сами вземат решение какви суми до определен лимит да усвояват и кога, а няма характер на кредит, усвоен веднъж и изплащан на равни вноски, като повечето кредити. Разрешеният на Х. кредитен лимит е бил 600 лв. . Счита иска за недопустим, както е предявен, тъй като е посочена цена на иска от 500 лв., която не кореспондира с нито една релевантна сума, свързана с договора; ако все пак бъде счетен за допустим - да се укаже на ищеца как е формирал цената на иска. Заявява, че дори една клауза от договора да е нищожна, това не води до нищожност на целия договор; възразява и срещу съображенията за нищожност на договора. Според ответника неустойката по чл. 20 от договора не следва да бъде включена в ГПР и няма нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - в ГПР участват само известните за кредитора при сключването на договора разходи, докато задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи изцяло от действията на потребителя. Още при получаване на стандартния европейски формуляр, преди сключването на договора, ищецът е знаел за условията за предоставяне на обезпечение. ЗПК не съдържа ограничение за уговарянето на задължение за предоставяне на обезпечение - еднинственото изискване е в чл. 11, т. 18 от ЗПК и се свежда до това, ообезпеченията да са уговорени в договора, и то е изпълнено с чл.

15 от договора. Уговорените изисквания към обезпечението не са многобройни, произволни и необосновани, както твърди ищецът, а стандартни и напълно обосновяни, и целят да обосноват кредитоспособността на поръчителя, тъй като поръчителството по същество представлява осигуряване на допълнителен солидарен длъжник по кредита и този длъжник трябва да е в състояние да го погасява. Изборът от двете предвидени обезпечения е на длъжника. Не може да се твърди, че щом длъжникът изпитва затруднения да изпълни 2 задължението си, значи клаузата е неравноправна - по тази логика за всяко поето задължение може да се твърди същото, включително за поетото задължение за плащане на погашения по главницата и договорната лихва. Всички задължения следва да се изпълняват добросъвестно, както изисква чл. 63 от ЗЗД, а поемайки задължение да осигури обезпечение, длъжникът още при сключването на договора, а не едва с изтичане на 5-дневния срок от активацията на банковата му карта, да е започнал да търси обезпечение. При такова добросъвестно поведение задължението не създава обективни затруднения за изпълнение, особено ако търсенето на обезпечение започне още преди сключването на договора, с получаването на СЕФ. Възраженията на ищеца биха имали основание, ако в договора не бяха уговорени изискванията към обезпечението, а то подлежеше на одобряване от кредитора без ясни предварителни критерии. Критериите обаче са съвсем ясно уговорени. Неустойката изпълнява точно типичните си функции и доказателство за нейната резонност е това, че към момента ищецът не само не е изпълнил задължението си да осигури обезпечение, но е в просрочие и на задълженията си по главницата и лихвата на заема. Той сам е пожелал да сключи договора за заем, а непредоставянето на обезпечение поставя кредитора в несигурност дали ще може да събере вземането си по кредита, което е основната му дейност и източник на приходи. Негова автономна преценка в рамките на закона е при какви условия ще отпуска кредити, но ако мнозинството кредитополучатели не изпълняваха поетите доброволно задължения, дружеството би било принудено да преустанови дейност.

Противопоставя се на присъждане на възнаграждение на адвокат на ищеца по реда на чл. 38 от ЗА, ако такова възнаграждение бъде поискано.

В хода на делото страните поддържат становищата си.

Фактическата обстановка не е спорна и се установява въз основа на писмените доказателства - на 06.06.2024 г. между страните е сключен договор за кредит "Бяла карта" с револвиращ кредитен лимит в размер 600 лв., при описаните в исковата молба условия: при фиксиран лихвен процент 50,40% годишно и годишен процент на разходите от 64,96%. Съгласно чл.

15 от договора кредитополучателят, в случай че не заплати текущото си задължение на падежа, той се задължава съобразно чл. 20 от договора в срок 3 дни след падежа да предостави допълнително обезпечение - поръчител, който да отговаря на определени изисквания за доход по трудово правоотношение и липса на задължения по кредити. При неизпълнение се дължала неустойка в размер 15% от усвоената непогасена главница, която е включена в текущото задължение за месеца.

Годишният процент на разходите по кредита при включване в него и на неустойката в размер 15 на сто от главницата, изчислен от изслушаното вещо лице, е в размер 722,8394%.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

По възражението за цената на иска - вероятно става дума за техническа грешка в заглавната част на исковата молба, но непосочването изрично на цена на иска не води до неговата недопустимост, а извод за цената с оглед определянето на държавната такса може да се направи от текста на исковата молба.

3

Съдът намира, че договорът е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание чл. 22 от ЗПК. Уговорената неустойка фактически представлява разход по кредита, заобикалящ ограничението за годишния процент на разходите, уредено в чл. 19, ал.

4 от ЗПК.

Формално чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, но това задължение не е нито пряко нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неизпълнението му води до имуществена санкция за потребителя в размер, по-висок от отпуснатата заемна сума по кредита, и която се прибавя към нея, т.е дългът на заемателя се увеличава необосновано дори при точно изпълнение. Такава неустойка не може да бъде оправдана. Искът на кредитора не може да бъде гарантиран и обезпечен по този начин и във вреда на потребителя. Макар да не съществува договорна и законова пречка да бъде уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума от страна на длъжника, в случая потребителят се санкционира за непредставяне на обезпечение за неизпълнение на задълженията си, за което дължи неустойка с възможност само на това основание за предсрочно прекратяване на договора дори и да заплаща редовно главницата и лихвите в уговорените срокове и размери съгласно погасителните вноски. Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора.

Тя не обезпечава изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата сума и възнаграждението за това: условието за дължимост е не неплащане на това задължение, което съставлява съществен елемент на договора за заем, а странично такова, срещу което обаче длъжникът не получава насрещна престация. Обезпечителната функция липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за непредставяне на обезпечение, тоест, обезщетителна функция също отсъства. Неустойката е прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимият размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, при сключване на договора кредитополучателят остава заблуден относно действителния размер на ГПР, доколкото посоченият в договора размер не включва сериозния разход под формата на неустойка.

Клаузата за неустойка и нейното невключване в ГПР не дава освен това възможност на потребителя не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и може да се квалифицира като наравноправна по смисъла на чл.

143, ал. 2, т. 11 от ГПК.

Изложеното води до извод за недействителност на целия договор.

Търсените разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 480 лв., равен на този по Наредба 1 на ВАДвС с включен ДДС, и макар че съдът не е обвързан от тях като минимални размери, а правната и фактическата сложност на делото не е никак висока, тези възнаграждения се заплащат за квалифициран труд на лице, упражняващо свободна професия, и съдът не счита, че има основание да бъдат намалявани.

РЕШИ:

4

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал.

1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, на договор за кредит "Бяла карта" от 06.06.2024 г., сключен между Т. Г. Х., ЕГН ********** от. гр. П., ул. „********* № * и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк "Люлин-7" бул.