Решение № 1481 от 02.12.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1481 гр.Бургас, 02.12.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ при участието на секретаря М.Р., като разгледа

НАХД № 3980 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. „***” № 20, срещу Наказателно постановление № 20-002599/23.08.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Сливен, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл.

413, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че в хода на проверката действително е било установено лицето Ирена Господинова, но се застъпва, че същата е: „…работеща в обекта на граждански договор, с работно време 4/четири/ часа, сключен на 10.08.2019г. със срок на изпитване до 15.08.2019г.“Допълва се, че практиката е такава, че първоначално работниците са назначавани на граждански договор, тъй като често те се задържат на работа само по два-три дни. Застъпва се, че на 14.08.2019г. е бил подписан трудов договор, който е бил подаден в НАП, но системата го е отхвърлила и едва на 15.08.2019г. е бил валидно регистриран. Твърди се, че от горепосочените факти не може да се направи извод за виновно противоправно поведение от санкционирания субект, като още веднъж се подчертава, че със сключването на граждански договор за извършване на определена работа между работодателя и работника - трудовите взаимоотношения са легитимно уредени, поради което и не трябва да се прави извод, че е извършено нарушение на трудовото законодателство. На последно място се възразява срещу посочването на чл. 415б КТ, който според жалбоподателя няма отношение към нарушението. В тази връзка се пледира за отмяна на НП изцяло.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. Бисер Костадинов – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които още веднъж преповтаря. Допълва, че в случая актосъставителят не е бил надлежно командирован, защото липсва индивидуална заповед за командировка на територията на област Бургас, което счита за допълнително основание за отмяна на санкционния акт.

Административнонаказващият орган – Дирекция

„Инспекция по труда” - гр. Сливен, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Големецов, който оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкциониран търговеца е безспорно доказано, поради което пледира за потвърждаване на НП изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 12.08.2019г. за времето от 21.00 часа до 21.40 часа св. М.В. – главен инспектор при Д „ИТ”-Сливен, командирована да извършва проверки на територията на Област ***със Заповед № З-0634/02.07.2019г. на Изпълнителния Директор на „Главна инспекция по труда“ (л.22-23), извършила проверка в гр. ***на обект бистро „***“, стопанисвано от търговеца – жалбоподател „***” ЕООД. В хода на проверката било установено, че в обекта като сервитьор работи И.М.Г.. На място контролните органи поискали да се попълнят справки от работещите, но същите отказали и не съдействали на инспекторите, което наложило св. В. да си запише само имената и ЕГН на установите работници и те да се подпишат, както и да изиска допълнително от дружеството да представи документи във връзка с установените лица. На 15.08.2019г. в гр. ***жалбоподателят предоставил трудов договор за И.Г.(л.16-17), в който било посочено, че е сключен именно на 12.08.2019г. и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 КТ (л.18), от която било видно, че същата е била приета в НАП на 15.08.2019г. в 10:17:06 часа. Бил представен и т.нар. „граждански договор“ (л.6-7), от който било видно, че е сключен между същите страни от 10.08.2019г.

Горните факти били квалифицирани от актосъставителката като нарушение по чл. 63, ал.2 КТ, поради което и на 15.08.2019г. тя съставила срещу „***” ЕООД АУАН с № 20-002599. Актът бил съставен в присъствието на С.П.- управител, който го подписал без възражения и получил копие от него. На 22.08.2019г. били депозирани писмени възражения срещу акта (л.19-20), в които били развити доводите, изложени и в процесната жалба.

Въз основа на АУАН-а на 23.08.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното във възражението (изложил подробни мотиви за това), а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, поради което и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като цяло жалбоподателят не оспорва фактите по преписката, но счита, че доколкото е налице граждански договор между него и работника – то и не са нарушени разпоредбите на КТ.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

С оглед възраженията на жалбоподателя за липса на териториална компетентност на актосъставителя, съдът следва да посочи, че действително нарушеното е извършено в гр. Созопол, а АУАН и НП са издадени от органи, спадащи към Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Сливен.

Въпреки това съдът счита, че не е допуснато нарушение на чл. 48 ЗАНН и наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, поради следните съображения. В случая наказателното постановление е издадено на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, съгласно който наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Съгласно чл. 399, ал. 1 КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, т.е. законово определеният административнонаказващ орган за извършени нарушения на КТ е ръководителят на ИА "ГИТ", като в посочената норма на чл. 416, ал. 5 КТ изрично е предвидено, че в това си качество той може да оправомощава длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Тази разпоредба е в съответствие и унисон и с текста на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, според който ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон. Налага се извод, че правилото на чл. 48, ал. 1 ЗАНН не е абсолютно и няма пречка при съблюдаване на чл. 47, ал. 2 ЗАНН вр. чл.

416, ал. 5 КТ съответният наказващ орган да възлага правата си на друго длъжностно лице. В кориците на дело е налична Заповед № З-0634/02.07.2019г. на Изпълнителния Директор на „Главна инспекция по труда“, с която той е командировал актосъставителя да извършва проверки на територията на Област Бургас. Съдът не споделя доводите на адв. Костадинов – БАК, че липсата на индивидуална заповед е нарушение. Тъкмо напротив – няма никаква пречка с една заповед да се командироват няколко служители, както е в случая. Дали заповедта е индивидуална или не – не се отразява нито на нейната правна същност, нито на правните последици от волеизявлението на командироващия. Важното е, че в случая е налице изричен писмен акт, с който компетентният орган е командировал подчинени нему служители (разширил е териториалната им компетентност), сред които и св. В., като по този начин към датата на проверката съдът приема, че тя е била материално и териториално компетентна да установява нарушения на КТ и да съставя АУАН за това. При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 416, ал.5 КТ правилно НП е издадено от Директора на Д „ИТ“ – Сливен, съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителя. В този смисъл е и константата практика на касационната инстанция по аналогични казуси - Решение № 387 от 2.03.2018 г. на АдмС - ***по к. а. н. д. № 18/2018 г.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Действително след описанието на фактите АНО е цитирал целият текст на разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ, но това че е възпроизведена цялата законова разпоредба, не е нарушение, доколкото в описателната част конкретните факти, изпълващи със съдържание тази норма са посочени непротиворечиво. Изрично в този смисъл - Решение № 1187 от 29.06.2017 г. на АдмС - ***по к. а. н. д. № 1126/2017 г. Между другото, видно и от представеното възражение по акта – санкционираният субект е бил добре наясно за какво му е съставен АУАН и какво нарушение му се вменява, поради което и доводите за нарушено право на защита не се споделят от съда.

Не се споделят доводите и за неправилно приложена санкционна норма, във връзка с посочването и на чл. 415б КТ. Изрично в НП е посочено основанието за налагане на санкцията – чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 КТ, което е напълно законосъобразно. Това че е посочена и нормата на чл. 415б КТ, предписваща, че който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта, по никакъв начин не нарушава правата на търговеца и не влияе на законосъобразността на издадения санкционен акт. Тази разпоредба е цитирана единствено във връзка с това, че наложената санкция следва да се плати в едномесечен срок, но няма пряко отношение към основанието, на което се налага самата санкция. Както вече стана дума това основание е коректно посочено в НП и е чл. 414, ал.3 КТ.

По същество - няма спор, а и от приложеният по делото трудов договор (л.16-17) се установява, че към датата на проверката между търговеца-жалбоподател, в качеството му на „работодател” и лицето И.Г.е бил налице валиден трудов договор, по силата на който Господинова е приела да изпълнява длъжността „сервитьор” на горепосочения обект, считано от 12.08.2019г., както изрично е посочено в договора. Видно от показанията на разпитания свидетел, в хода на проверката на 12.08.2019г. в 21.00 часа – 21.40 - работникът е полагал труд, като се е намирал в заведението и е обслужвал клиенти. Този факт не се оспорва и от жалбоподателя.

Видно от приложената на л. 18 - Справка от НАП се установява, че уведомлението по чл. 62, ал.5, вр. с ал. 3 КТ досежно И.Г.е прието и заверено на 15.08.2019г. в 10.17 часа, т.е. около 3 дни след проверката.