Решение № 6429 от 27.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6429 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100513347 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Ф.

С. Г. срещу Решение от 04.08.2023г. по гр.д. 13091/2023г. на СРС, 31 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя против „Лев Инс“АД иск по чл. 415 ГПК във връзка с чл. 405 от КЗ за установяване дължимост на сумата от 461,04 лева – вземане за обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско“, причинени при ПТП на 02.02.2022г. в с. Подгумер, Столична Община на собственото му МПС „Ауди Q7“ с рег. N. ****, за която сума била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

64596/2022г. на СРС.

Изложени са оплаквания за неправилност поради процесуални нарушения, необоснованост, противоречие със закона. Съдът не изследвал дали има основание за прилагане на чл. 408 КЗ и хипотеза, която да позволява отказ на застрахователя да заплати обезщетение.

Нямало заключение на СТЕ което да оборва твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Не било преценено представеното уведомление за щета. САТЕ установявала причинна връзка от техническа гледна точка на изложения в исковата молба механизъм на ПТП и вредите.

Иска се отмяна на решението и уважаване на иска. След проверка по реда на чл.

1

269 ГПК въззивния съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение проверката на неговата правилност въззивната инстанция е ограничена от оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми. След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск по чл. 405 КЗ при което в доказателствена тежест на ищеца е да докаже настъпване на застрахователно събитие, включително неговия механизъм и причинна връзка с вредите, които се твърдят.

Ищецът е предявил претенция пред застрахователя с уведомление, в което сочи определен механизъм.

Застрахователят е отказал плащане, като се позовал на разпоредба от общите си условия, в която е уредено основание за отказ да се плати обезщетение при невярно посочени обстоятелства във връзка със застрахователното събитие (доказването му).

Съгласно чл. 345, ал. 5 КЗ в ОУ се посочват ясно случаите на изключение от покритие и основанията за отказ да се плати.

Съгласно чл. 408 КЗ застрахователя може да откаже плащане само при посочени в разпоредбата предпоставки, които са в негова тежест да установи.

Същевременно трайната съдебна практика приема, че освен в случаите на чл.

408 КЗ в ОУ (част от договора за застраховка) може да се уговарят и други основания за отказ в съответствие с договорната свобода (Решение № 348 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2059/2023 г., IV г. о., ГК).

В случая именно такова основание за отказ е уговорено с т.28.1 от ОУ на ответника застраховател. ОУ са приложими между страните (няма спор затова по делото). С тази разпоредба на ОУ се дава право на отказ от плащане в полза на застрахователя, в случай, че се установи невярно посочване на обстоятелства свързани с доказване на твърдяното събитие.

От приетата в ОСЗ на 26.07.2023г и неоспорена САТЕ-коригирана е посочено, че механизма на събитието не отговаря на вредите и не може да се приеме наличие на причинна връзка между описания от ищеца в исковата молба (идентичен с този в приетото по делото уведомление до застрахователя) механизъм на събитието (при преместване на автомобил след удар в бетонна стена) и посочените вреди. Горното налага извод, че в уведомлението до застрахователя са посочени неверни данни, а това обуславя прилагането на изключението по т.28.1 от ОУ на застрахователя-при недоказаност на механизъм на настъпване на събитието не е доказано изобщо събитие.

Оплакванията в жалбата досежно САТЕ са несъстоятелни.

Първоначалното заключение на вещото лице от 29.06.2023г. не е било прието по 2 делото в първото ОСЗ на 17.07.2023г., доколкото по искане на ищеца съдът преди заседанието е задължил ответника да предостави на вещото лице снимковия материал от огледа на автомобила в цветен вариант. Делото е отложено за 26.07.2023г., а на 18.07.2023г. вещото лице (работило именно с този материал) е депозирало ново заключение, което ново заключение е именно приетото по надлежния ред установен в ГПК и не е оспорено (представител на ищеца не се е явил нито в първото, нито в следващото и последно съдебни заседания).

При това положение решението е правилно и следва да се потвърди.

Право на разноски има само въззиваемия ответник, който претендира юрисконсултско възнаграждение, което СГС определя на 50,00 лева, доклкото делото пред въззивния съд не представлява, нито правна, нито фактическа сложност, а по делото не се е явил представител на застрахователя, няма отговор и на въззивната жалба. Депозирана е само кратка писмена молба за ОСЗ.

Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II-A въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 04.08.2023г. по гр.д. 13091/2023г. на СРС, 31 с-в.

ОСЪЖДА Ф. С. Г. с ЕГН ********** да заплати на „Лев Инс“АД с ЕИК 121130788 сумата от 50,00 лева- юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3