Определение № 11548 от 27.12.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11548 гр. С., 27.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110138829 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Т.С. ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.- изпълнителен директор против ГР. ВЛ. З., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ****, обл. С.-град, общ. П., ж.к. (АДРЕС).

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба, но във възражението срещу издадената заповед за изпълнение е възразила, че не живее на посочения адрес, както и, че партидата е прехвърлена на друго лице на 18.02.2013 г.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал. 4 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 27.11.2020 година е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23069701 срещу ГР. ВЛ. З. с ЕГН ********** за сумата в размер на 1437,78 лева, от които 1170.84 лева -главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за периода м.10.2017 г. – м.04.2019 г. , ведно със законната лихва от 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 244,66 лева - мораторна лихва за забава от 16.12.2017 г. до 19.11.2020 г., както и суми за дялово разпределение 17,98 лева - главница за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 27.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането и 4,30 лева - лихва за периода от 01.12.2017г. до 19.11.2020 г., като е претендирал и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 59588/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав и 1 заповедния съд е указвал, че дружеството може да предяви иск срещу длъжниците относно вземането си в едномесечен срок.

Твърди се, че ответницата дължи заплащане на топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. С., ****, обл. С. - град, общ. П., ж.к.(АДРЕС). за процесния период.

Твърди се, че ответницата, в качеството си на ползвател на топлоснабдения имот през процесния период е клиент на топлинна енергия за битови нужни.

Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С. АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от (ФИРМА) ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Твърди ес, че спрямо ответниците и за процесния период са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА) ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.

Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери.

Твърди се, че разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а. Посочва, че сградата – етажна собственост, в която се намирал имотът на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия на топлинна енергия с

„Топлофикация С.“ ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот за начислявани от „Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между Т.С. ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.- изпълнителен директор и ГР. ВЛ. З., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ****, обл. С.-град, общ.

П., ж.к. (АДРЕС), че съществува вземане на Т.С. ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.- изпълнителен директор и ГР. ВЛ. З., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ****, обл. С.-град, общ. П., ж.к. (АДРЕС) дължи на Т.С. ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.- изпълнителен директор, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 21.12.2020 година по ч.гр.дело № 59588/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата в размер на 1437,78 лева, от които 1170.84 лева -главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за периода от 1.10.2017 година до 30.04.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд - 27.11.2020 година до окончателното изплащане, сумата о т 244,66 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 16.12.2017 година до 19.11.2020 година, както и суми за дялово разпределение - 17,98 лева – главница дължима за периода от 1.10.2017 година до 30.4.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд 27.11.2020 година до окончателното изплащане и сумата от 4,30 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.12.2017 година до 19.11.2020 година.

2

Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца – такива сторени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба, но във възражението срещу издадената заповед за изпълнение е възразила, че не живее на посочения адрес, както и че партидата е прехвърлена на друго лице на 18.02.2013 г.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.

21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА) ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия – битов клиент.

Предвид възраженията на ответника – за ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответникът е имал 3 достъп и е потребил реално твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер – количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената – единична и обща на сумите за дялово разпределение и топлинна енергия доставяна в процесния период.

Ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава – съответно да докаже периода на забава.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

По искането за допускане на експертизи - така заявените искания са относими и допустими, като съдът ще се произнесе за тях в първото съдебно заседание.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства, като приобщава ч.гр.дело № 59588/2020 година по описа на Софийски районен съд.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M.