Решение № 31 от 05.02.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Перник , 05.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500706 по описа за 2020 година Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от особения представител на ответника А. Г. М. – адвокат М. Г., срещу решение № 260143 от 24. 09. 2020г. постановено по гр. д. № 03818 / 2020г. описа на Пернишкия районен съд, с което са уважени предявените установителни искове на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу А. Г. М. и с което същият е осъден да заплати на дружеството сумата 561лв. разноски в заповедното и в исковото производство.

Доводите, които се развиват във въззивната жалба са, че по делото не е доказано ответникът да е получил вещите предмет на договор за продажба на изплащане от *** и на договор за продажба на изплащане от ***г., поради което липсва валидно облигационно правоотношение; че не е била налице реална доставка на услугите, предмет на Договора от ***г. и приложения от ***г. и от ***г., поради което договорът и двете приложения са нищожни като противоречащи на императивни норми на ЗЗП- глава шеста и ответникът 1 не дължи плащания по тях, по което възражение съдът не се е произнесъл; договор за продажба на изплащане от ***г. и на договор за продажба на изплащане от ***г. също са нищожни като противоречащи на императивни норми на ЗЗП - глава шеста и ответникът не дължи плащания по тях за сумите отразени във фактурите, описани в Таблица № 1 от исковата молба – т.4.2 от исковата молба, по което възражение също няма произнасяне от съда; че същите фактури са били оспорени относно истинността и съдържанието им и като съставени за нуждите на процеса, по което възражение няма произнасяне от съда; фактурите, описани в Таблици № 1 от исковата молба – т.4.1 и т.4.1 от исковата молба, са били оспорени като относно истинността и съдържанието /относно отразените суми и периоди, оспорени са датите на същите, като е посочено, че не е налице реално „доставени стоки и услуги“ и те са съставени за нуждите на процеса и по което възражение също няма произнасяне от съда; че фактурите, описани в две таблици № 1 т.4.1 и т.4.2. от исковата молба, не посочват детайлна справка за начислени и твърдени „доставени услуги и продукти“, поради не могат да служат за доказателства за реална доставка на твърдените „стоки и продукти, но също липсва произнасяне на съда по това възражение, че в предвидения в т.26.6 от Общите условия на ищеца, 6 месечен срок е използван изразът „---или по общия ред, предвиден в законодателството“, поради което мотивите на съда, че записаното в общите условия изключва възможността за оспорване на един частен документ /фактура/ в исковото производство – е неправилно; че по отношение на сумата „313,24лв. неустойка“, съдът неправилно не е възприел възражението на ответника за нищожност на твърдяната неустойка и го е отхвърлил, като неправилно е приложил ТР № 1 от 15. 06. 2010г. по тълк. д.

№ 1 / 2009г.; съдът неправилно е приложил същото ТР и императивните норми на ЗЗП – глава шеста, като не е възприел възражението на ответника за нищожност на нормите на чл.5.3.1. от Приложение № ***г., чл.5.3.1. от ***г. и чл.6.3.1. от Приложение № ***г.; че изрично са били оспорени приложените към исковата молба частни документи, наречени „Сметки за претендирани неустойки“ относно тяхната истинност, както и съдържанието им – относно отразените в тях суми, както и че същите са съставени за нуждите на процеса, по което оспорване няма произнасяне; че направеното възражение за недължимост на сумата 160,69лв. и нищожност на договорните клаузи за тази сума, също не е обсъдено от съда, че направеното възражение за недължимост 2 на претенцията за законна лихва за забава от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21. 12. 2018г. до датата на окончателното изплащане, като неоснователна – съобразно аргументите за недължимост на главницата, а отделно от това и спрямо претендираната и недължима неустойка в размер 313,24лв. – също не се обсъдени от съда; както и че както и че по делото липсват доказателства за редовността на воденото в ищцовото дружество счетоводство и относно оспорената оспорената оспорената истинност и съдържание на счетоводните документи, поради което по отношение на тях не е налице редовност и достоверност по смисъла на чл. 55 от ТЗ, а заключението на вещото лице не е доказателство за редовността на воденото счетоводство. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявените искови претенции изцяло да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Особеният представител моли да му бъде опредено възнаграждение в размер на в размер на 400лв. пред въззивната инстанция, вносимо от ищцовото дружество. Адвокат Г. поддържа жалбата и в съдебно заседание.

„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез адвокат Д. Ц., е подало в срок писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Прави възражение за прекомерност на възнаграждение в размер на 400лв. за особения представител на ищеца, поради невисока фактическа и правна сложност на предмета на делото. Впоследствие въз основа задължаването от страна на съда е внесена сумата в размер на 341,23лв. по сметка на Пернишкия окръжен съд – възнаграждение за особения представител на А. М.

- адвокат Г..

След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

3

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство по чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. № 9159 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което на взискателя е дадена възможност в едномосечен срок от получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземанията си и в този срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Между страните по делото има сключени два рамкови договора, които са отразени в счетоводството на ищеца: рамков договор № ***г. и рамков договор № ***г. , което се установява от приложените договори и от заключението на вещото лице В. В., неоспорено от страните.

Към рамков договор № ***г. е подписано Приложение № ***г., с тарифен план за телефонен № *** с месечна абонаментна такса 15.00 лв.

/12.50 лв. без ДДС/, със срок на услугата 24 месеца до *** г.

Към рамков договор № ***г. е подписано Приложение № ***г., с избрана услуга Двоен микс: мобилен интернет и сателитна телевизия с месечна абонаментна такса 19.99 лв. /16.66 лв. без ДДС/, със срок на услугата 24 месеца до *** г.

Към вторият рамков договор № ***г. е подписано Приложение № ***г., с тарифен план за телефонен № *** с месечна абонаментна такса 33.99 лв.

4

/28.32 лв. без ДДС/ със срок на услугата 24 месеца до ***г.

Към същите рамкови договори между страните по делото има сключени и два договора за продажба на изплащане на предоставени от ищеца вещи:

Договор за продажба и изплащане от ***г. с предмет- Апарат НТС Desire 820 Grey MAT 15 23 м. за изплащане на 23 месечни вноски в размер на 21.00 лв. и първа вноска, платима при предаването на вещта, и Договор за продажба на изплащане от ***г., с предмет- Пакет SAM Galaxy S6 32GB Black+Psp48Ktrio MAT 35 23 м. за изплащане на 23 месечни вноски в размер на 32.50 лв. всяка, първоначална вноска, платима при подписване на договора.

Пернишкият окръжен съд намира, че тези договори са валидни и доводите на жалбаподателя за тяхната нищожност са неоснователни.

Действително по първия договор за продажба на изплащане от ***г., липсва сред несистемно приложените писмени доказателства, отделно Приложение №1 към договора – приемателно – предавателен протокол за предаване на устройството, визиран в чл. 2 от договора, В случая това Приложение № 1 – приемо предевателен – протокол от ***г., е инкорпорирано като във вид на таблица, като абзац предпоследен от самия договор /гърба на л. 35 от първоинстанционното производствоно/. Това обстоятелства е обсъдено правилно и законосъобразно от страна на Пернишкия районен съд. Самия факт, че страните са подписали Приложение № 2 към същия договор за продажба на изплащане /л.36 от първоинстанционното производство/, означава, че е подписано Приложение № 1 – приемателно – предавателен протокол от договора има такъв характер.

Що се отнася до втория договор за продажба на изплащане от ***г., освен, че това приложение №1 – приемо – предавателен протокол, също е инкорпорирано в края на договора, то по делото е приложен и втори приемо предавателен протокол за закупено крайно устройство от ***г. /л.56 от първоинстанционното производство/. Следователно Пернишкият окръжен съд намира оплакванията във въззивната жалба, че няма данни мобилните устройства да са предадени на купувача, за неоснователни, още повече, че в последната забележка към договора за продажба на изплащане от ***г. /гърба 5 на л. 35 от първоинстанционното производство/ е отбелязано, че : Купувачът декларира, че е информиран от продавача, че полученото мобилно крайно устройство е кодиран и работи само със SIM карта на „Мобилтел“ ЕАД , по делото има достатъчно доказателства, включително и заключението на вещото лице В. за проведени телефонни разговори именно с такава SIM карта.

По делото са приети като доказателства и копия от всички приложения към рамковите договори, в които има изрично позоваване на същите договори, както и копия на договорите за продажба на изплащане.

Ответникът не е оспорил авторството но подписите, положени в същите писмени доказателства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че между страните по делото са налице валидни облигационни правоотношения по гореизброените договори.

Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на вещото лице В. П., неоспорено от страните, счетоводството на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД е водено редовно, всеки месец са отразявани издадените на ответника фактури и извършените плащания. Следователно доводите във въззивната жалба, че фактурите са неистински, че са създадени с оглед нуждите на настоящия процес и не отразяват детайлно какви услуги са извършени, са неоснователни с оглед разпоредбата на чл. 182 от ГПК. В ищцовото дружество има отразено вземане за ползвани мобилни услуги от ответника и закупени на изплащане стоки в размер на 1115.09 лв., по фактури, които са подробно изброени в същото заключение. Всяка фактура се издава за клиентски номер и е придружена от детайлна справка Приложение А на месечното потребление на услугите за мобилен номер за съответния отчетен период и вноска за изплащане на получената стока. Осчетоводеното във фактурите, посочени в договорите и приложенията, подробно отговарят на условията, посочени в договорите и приложенията - конкретни услуги по видове, размери на такси и срокове. Видно от същото заключение процесните фактури и сметки, като суми, дати и падежи отговарят на изложеното в исковата молба и счетоводството на мобилния оператор.