Решение № 192 от 27.01.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№…….. гр. С., 27.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-2 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ при секретаря А.Т., разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1527 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „И.-П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, предявена срещу „С.И.П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва :

1./ иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 27 108,64 лв. – незаплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи /хидроизолации над съблекални, офис помещения, ел.подстанция /трафопост/ и два броя козирки над входовете на стадион „Българска армия“, както и други допълнителни работи/ по сключен договор от 12.11.2012 г., заедно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното й погасяване;

2./ иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД заплащане на сумата в размер от 1 914,36 лв., представляваща начислена неустойка, която е уговорена според чл. 5.1 /1/ от договора в размер на 0,2 % от стойността на забавеното изпълнение за всеки просрочен ден, но не повече от 8 % от общата стойност на договора.

Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е сключен договор за извършване на СМР чрез които ищцовото дружество приело в качеството му на изпълнител да извърши хидроизолации над съблекални, офис помещения, ел.подстанция /трафопост/ и два броя козирки над входовете на стадион „Българска армия“, както и други допълнителни работи във връзка с този обект, чието установяване става с подписани между страните протоколи акт-Образец 19.

Излага, че е изпълнил изцяло, качествено и в срок възложените му от ответника ремонтни работи по цитирания договор, които възложителя приел без да прави възражения във връзка с начина им на изпълнение, като за целта били съставени и двустранно подписани 4 броя актове – Образец 19 за установяване извършването на натуралните видове СМР. Общата сума според така изготвените протоколи ищецът изтъква да възлиза на 27 108,64 лв., като за тази стойност от „И.-П.“ ЕООД била издадена проформа-фактура с дата – 12.09.2013 г. Ищецът се позовава на това, че според уговореното в чл. 2.3. от подписания договор страните постигнали съгласие, че окончателното плащане от възложителя на цялата сума по договора трябва да стане в срок до 3 дни, считано от завършване на СМР и подписване на протокол – Обр. 19, а именно до 21.02.2013 г. Такова погашение обаче не било предприето от адресата на това парично задължение в лицето на ответника /възложител по договора/, като целейки постигане на доброволно и извънсъдебно изпълнение на това облигационно задължение ищецът отправил до ответника нотариална покана с призив за заплащане на паричния дълг, която била връчена на адресата й на 26.09.2013 г. Реакцията на ответното дружество била да депозира пред ищеца отговор на отправената до него нотариална покана, с които от една страна признава изцяло извършената от „И.-П.“ ЕООД работа на обекта, вкл. дължимостта на търсените суми за тази работа, но изтъква, като пречки за забава в плащането проблеми в собственика и инвеститора на обекта – Стадион „Българска армия“, а така също иска да му се представят конкретни документи срещу което е дадено обещание за разплащане. Последвала среща през м.10.2013 г. между представители на двете спорещи дружества при която отново се потвърдило това, че възложените СМР са изпълнени пълно и точно, вкл. и това, че ответното дружество е снабдено с всички нужни му документи, като отново се поел ангажимент за изплащане на дължимите суми, но такова плащане реално не се осъществило, вкл. до момента на упражняване на правото на иск пред СГС. Ищецът се позовава на това, че според 5.1. от договора при забава в изпълнението на задълженията по договора виновната страна дължи на изправната такава неустойка в размер на 0,2 % от стойността на забавеното изпълнение за всеки просрочен ден, но не-повече от 8 % от стойността на договора, която е уговорена в чл. 2, а именно 19 941,28 лв. /без ДДС/ или 23 929,53 лв. с ДДС. Предвид това в полза на ищеца се било породило вземане за неустойка в размер на сумата от 1 914,36 лв., която също не била погасена чрез плащане и се следва на „И.-П.“ ЕООД.

На основание чл. 367 ГПК на 28.04.2014 г. от ответника - „С.И.П.“ ЕООД е упражнено право на отговор по депозираната ИМ. Изложени са съображения за недоказаност на предявените осъдителни искове, както по тяхното основание, така и по техния размер. Най-напред се очертава това, че договора от 12.11.2013 г., на които ищеца се позовава да е източника на съдебно предявените му вземания има характера на такъв за изработка, като най-общия вид на заданието е упоменато в самия договор, но конкретните видове работи с техните отделни стойности е уговорена да са предмет на изготвена КСС, която да е неразделна част от договора. Представената с ИМ сметка обаче изобщо няма за вписан възложител – ответното дружество, а като такъв е упоменат ПФК „ЦСКА“, респективно тази КСС не е подписана от представител на ответника и няма отразена дата и удостоверяване, че е представена на възложителя. Стойността на видовете работи според така изготвената КСС възлиза на 19 254,42 лв. с ДДС. В съдържанието на самия договор пък е предвидено, че стойността на възложените за изпълнение СМР възлиза на общо 19 941,28 лв., но без калкулиран ДДС. Освен това в договора изрично било договорено, че цените са твърдо договорени и тяхното изражение отразява всички разходи, начисления и печалби на изпълнителя и не могат да се коригират и индексират в периода на строителството. При тези аргументи ответника недоумява как ищеца е формирал цената, която е заявил, като претенция спрямо възложителя с ИМ, а именно заплащане на сума в размер от 27 108,64 лв. В отговора се допълва, че действително общото правило за договора за изработка го определя, като неформален, но когато се касае за такива договори, които включват в предмета си на изпълнение строителство, какъвто бил и разглеждания случай, то приложение би следвало да намери изискването на чл. 160, ал. 2 ЗУТ, а именно писмена форма за действителност на договора. Изкискването за подобна форма в случая не било спазено за част от заявените с ИМ дейности по СМР, дори нещо повече в самия договор за СМР от 12.11.2012 г. в чл. 6.4. е установено правилото, че измененията в неговото съдържание могат да се правят при наличие на взаимна воля от страните, но само писмено. Липсата на подобна форма за дейностите изпълнени над стойността по договора прави съглашението между страните в тази му част нищожно, а оттам и непроизвеждащо каквито и да е било правни последици, вкл. за заплащане на договорено възнаграждение. На следващо място друга група от възражение ответното дружество концентрира върху това, че при събрания по делото доказателствен материал ищеца не установява да е престирал поетото от него задължение в качеството му на изпълнител с цитирания договор от 12.11.2012 г. в полза на възложителя по него, а именно на ответника, а обратно изпълнението било направено в полза на трето неучастващо в облигационната връзка лице.

Ответникът изрично възразява, че ангажираните по делото 4 бр. протоколи образец 19, които са изготвени по време на строителството не могат да го обвържат с отразените в тях обстоятелства по изпълнение видове СМР, защото не са подписани от представител на възложителя по договора въз основа на които изпълнителя черпи правата си в настоящия процес. В допълнение се въвежда и довод, че ответника е направил плащане в полза на ищеца в размер на сумата от 7 000 лв., но за същото от страна на ищеца не била издадена фактура и то не било отразено в счетоводните му записвания, като приход. В нотариалната си покана обаче дружеството-ищец изрично признава, че е получил подобно плащане в размер на сумата от 7 000 лв., но не го отчита като сторено при формиране размера на съдебно предявеното от него вземане. Ответникът обосновава тезата, че след като е направил плащането в размер на 7 000 лв. в полза на ищеца, последния е преустановил комуникацията си с ответника и е започнал да работи директно с ПФК „ЦСКА“, което инвеститора на обекта. Ответникът отбелязва и това, че изрично в договора е предвидено, че разплащанията се извършват чрез банков превод по сметката на изпълнителя след подписване на двустранно изготвени приемо-предавателни протоколи /акт обр. 19/, оригинална фактура за дължимата стойност, декларации за съответствие и сертификати за качеството за доставени материали на обекта в -3невен срок, считано от тяхното издаване – така чл. 2.3 от договора за СМР. Вместо да представи пред ответника оригинална фактура за стойността на извършените по договора СМР от ответника била изготвена проформа- фактура, която няма как да се ползва с характеристиката на разходо-оправдателен документ. Възразява се и относно размера на главното вземане за възнаграждение, като се посочва, че то изобщо не съответства на това разписано в договора за СМР, респективно не е редуцирано със заплатената от ответника сума в размер на 7 000 лв. Изразява се несъгласие, че ответника е признал вземането на ищеца чрез съдържанието на дадения отговор по изпратената до него нотариална покана. Акцентира се върху това, че в отговора си ответника изрично е изложил, че е имал качеството на дружество-посредник при реконструкциите и ремонтите по стадиона, които се стопанисва от ПФК „ЦСКА“ и доколкото именно футболния клуб е приемател на обекта, то ответника не е обвързан от задължението да плати търсеното възнаграждение, защото не е приемал въпросния обект, в които евентуално са влагани дейностите. Невярно е това, че в устен разговор между представители на двете дружества претенцията е била призната по основание и размер от представителя на ответника, респективно същия е потвърдил, че са му предадени всички необходими документи във връзка с изпълнението на възложените с договора СМР.

В допълнителна искова молба, ищецът – „И.-П.“ ЕООД допълва и пояснява твърденията си по първоначално подадената в производството ИМ, като пунктуално отговаря по възраженията въведени от ответната страна по отношение възникването и съществуването на спорното право, като парични задължения произтичащи от сключването и изпълнението на договора за СМР от 12.11.2012 г.

По отношение размера на исковата претенция по чл. 266, ал. 1 ЗЗД се подчертава, че същата е ясно установима от анализа на съставените между страните 4 бр. двустранни протокола – обр. 19, в които присъстват както вида на отделните изпълнени СМР, така и единичната и общата им цена. Между страните е налице договорно правоотношение за изпълнение на СМР с източник договора от 12.11.2012 г., като по отношение на същото ответника не възразява да е възникнало, в които смисъл необосновани са възражението му, че се явява единствено посредник на ищеца и ПФК „ЦСКА“. Действително, доколкото футболния клуб се явява инвеститор на обекта, то той е упоменат в КСС към договора. За повече прозрачност в отношенията състояли се между двете страни по спора и футболния клуб в ДИМ се отбелязва, че „И.-П.“ ЕООД има качеството на подизпълнител на упоменатите в договора СМР, като основен изпълнител по реконструкцията на стадиона на ПФК „ЦСКА“н е ответника, а инвеститор е футболния клуб. Относно дейностите над тези уговорени със сключения договор за СМР от 12.11.2012 г. изрично се обосновава тезата, че те са възприети от страните, като допълнителни такива чрез подписването на 4 бр. протоколи – акт обр. 19, което е допустимо с оглед клаузата на чл. 2.4. от договора. В този смисъл ищецът е извършил повече дейности от първоначално уговорените, като е редуцирал и първоначално фиксираните цени за изпълнението на конкретните работи, като всичко това е ясно установимо от съдържанието на подписаните протоколи образец 19. Относно лицето, което е подписало всеки едни от тези 4 бр. протоколи в ДИМ се излага твърдение, че това е П.Р., които е посочено от възложителя по договора и ползвателя на обекта, което ще отговаря за приемането на работата престирана от изпълнителя в лицето на „И.-П.“ ЕООД. Изтъква се, че именно на база тези протоколи възложителя в качеството му на изпълнител по договорености с инвеститора на обекта именно на база тези протоколи е предал на последния работата по възложената му СМР и тя е била приета от ползвателя на обекта. Ищецът отрича да е изпълнявал в полза на трето лице, а не в полза на ответника, като посочва, че работата му е била приета именно от ответника, а ПФК „ЦСКА, като инвеститор в строителния процес е съвсем естествено също да участва в дейностите по приемане на свършената работа от „И.-П.“ ЕООД, но това не следва от пряк договор между футболния клуб и ищеца. Отрича се релевираното от ответника възражение за осъществено авансово плащане на сумата от 7 000 лв. по повод сключения договор от 12.11.2012 г. и се излага твърдение, че подобно плащане изобщо не се е реализирало в рамките на процесното правоотношение, от което ищеца черпи правата си, респективно, че няма погашения по тях.