Разпореждане № 21430 от 15.02.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 21430 гр. София, 15.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.И.И като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №

20231110104163 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Подадено е заявление от „....“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу М. Г. Г. за сумата от 1227,93 лева – главница по Договор за потребителски кредит от 09.08.2019 г., за сумата от 930,11 лева – договорна лихва за периода 15.09.2020 г. – 15.07.2022 г., за сумата от 260,58 лева – договорна лихва за периода 15.08.2022 г. – 25.01.2023 г. и за сумата от 292,76 лева – лихва за забава за периода 26.01.2021 г. – 25.01.2023 г.

В т. 14 от заявлението е посочено, че заявителят е отпуснал кредит на М. Г. Г. по силата на Договор за потребителски кредит от 09.08.2019 г. Посочено е, че датата на падеж на кредита е 15.07.2022 г.

При така изложените в заявлението обстоятелства съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 260,58 лева – договорна лихва за периода 15.08.2022 г. – 25.01.2023 г. следва да бъде отхвърлено, по следните съображения:

Възнаградителната лихва представлява печалбата на кредитора за ползването на паричната сума, дадена в заем на длъжника. Същата се дължи през време на действие на договора и доколкото ползването на отпуснатата в заем на длъжника сума продължава. С изтичане срока на договора длъжникът дължи връщане на непогасената главница по договора. От този момент за кредитора се поражда правото да иска незабавното връщане на дадената в заем сума, както и на лихва за забава върху непогасения размер на главницата до окончателното плащане. Това тълкуване съответства на предвиденото в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК разрешение, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, чийто размер не може да надвишава законната лихва, като уговорка в различен смисъл би представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, доколкото би наложила изпълнение на задължение на потребителя при отпадане задължението на кредитора да осигури 1 ползването на заемната сума през срока на договора, макар и това да е следствие от неизпълнение на договорно задължение на длъжника.

С оглед изложеното претендираната със заявлението договорна (възнаградителна) лихва за период след изтичане срока на договора и настъпила изискуемост на неплатената главница – в случая на 15.07.2022 г., е в противоречие с характера на института на възнаградителната лихва, както и с разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 143, т. 14 ЗЗП, които са императивни по своя характер и следователно реализира хипотезата на чл.

411, ал. 2, т. 2 ГПК – противоречие на искането със закона, поради което искането в тази част следва да се отхвърли.

По изложените съображения заявление с вх. № 21889 от 26.01.2023 г., подадено от „....“ АД, следва да се отхвърли в частта, в която е направено искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата 260,58 лева – договорна лихва за периода 15.08.2022 г. – 25.01.2023 г.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 21889 от 26.01.2023 г., подадено от „....“ АД, в частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по отношение на длъжника М. Г. Г. за сумата от 260,58 лева – договорна лихва за периода 15.08.2022 г. – 25.01.2023 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2