Решение № 33 от 11.01.2022, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 33 11.01.2022 година гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав, на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година, В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА при секретаря Г.

Драганова, с участието на прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 483 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Инвест-Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ***, ет. 3, оф. 2, представлявано от управителя С.И., против ревизионен акт (РА) № Р-02000219007235-091-001/29.10.2020 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите към ТД на НАП Бургас, ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение № 16/01.02.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), в която на жалбоподателя са определени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност в общ размер на 424 423,32 лева дължимо ДДС и лихва за забава в размер на 72 654,06 лева.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения РА. По същество се оспорват направените от приходните органи изводи, че „Инвест-Д“ ЕООД е осъществило вътреобщностни придобивания по спорните фактури, както и извода, че тези ВОП са с място на изпълнение на територията на Република България, но за същите дружеството няма право на данъчен кредит. По подробно е изложено, че процесните сделки не представляват ВОП, тъй като стоките по тях не са превозвани до Република България и никога не са били на територията на страната, каквото е изискването на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. Наред с това, се отрича и направения от приходните органи извод, че доставките представляват ВОП на територията на Р.България на основание чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, като в тази връзка са изложени съображения, че цитираните разпоредби противоречат на чл. 13 от ЗДДС. Посочено е още, че предаването на стоките не е станало чрез транспортиране, доколкото чешкото дружеството е доставило същите в склад в Полша с отбелязана причина на транспортирането – за целите на извършваната икономическа дейност на дружеството, и едва след това в същия склад е прехвърлена собствеността на жалбоподателя. Въз основа на този довод, в жалбата е посочено, че е невъзможно чешкото дружество да е осъществило ВОД на стоките, а жалбоподателят – ВОП на същите на територията на Полша. Посочено е още, че не може да се приеме, че са налице ВОД за чешкото дружество и ВОП за жалбоподателя, дори прехвърлянето на собствеността да е осъществено в Чехия. В жалбата се сочи, че предвид осъществените последващи доставки на стоките към контрагент на българското дружество („Феротрейд“ ООД), то транспортирането на стоките следва да се отнесе като вътреобщностен превоз към доставката между втория продавач (българското дружество) и втория купувач („Феротрейд“ ООД), като респективно е налице ВОД по доставката към която е отнесен този превоз, съобразно нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и чл. 32, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО. На следващо място, са изложени съображения, че прехвърлянето на собствеността върху стоките по сделките между чешкото дружество и жалбоподателя и жалбоподателя и „Феротрейд“ ООД е в Чехия, доколкото именно там е започнал превоза, поради което жалбоподателят приема, че от негова страна е извършен ВОД (в Чехия), а „Феротрейд“ ООД е осъществило ВОП (в Полша). В обобщение е посочено, че сделките между чешкото дружество и жалбоподателя не могат да бъдат определени като вътреобщностно придобиване за втория, тъй като към тях не може да бъде отнесен транспортът на стоките, респективно самоначисленият за тези сделки ДДС с протоколи не е дължим от жалбоподателя. В жалбата се оспорва също така и цитираната от приходните органи практика на СЕС – решение от 22.04.2010 г. по съдебни дела С-536/08 и С-539/08, доколкото в същата е прието, че в условията на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, получателят на доставката единствено не може „незабавно“ да приспадне начисления ДДС. Изложено е, че цитираното решение е постановено при различна фактическа обстановка и се явява неприложимо в настоящия случай, доколкото Полша, където стоките са получени от жалбоподателя, не е държава членка на крайното потребление. Посочено е още, че в ЗДДС и в приложимата Директива за ДДС не се съдържат разпоредби, които да ограничават правото на приспадане на данъчен кредит при осъществен ВОП. От друга страна, според изложеното в жалбата на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 и чл. 84 от ЗДДС тези доставки са облагаеми, а съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС за целите на правото на данъчен кредит като облагаеми доставки са приети и доставките извършени в рамките на икономическата дейност на дружеството, които са с място на изпълнение извън Република България, но биха били облагаеми, ако бяха извършени на нейната територия, т.е. относно процесните сделки е налице право на приспадане на данъчен кредит. В обобщение е посочено, че дружеството не е краен потребител на стоките по процесните сделки, поради което с оглед принципа за неутралност на ДДС, същото не следва да бъде задължено за този данък. Наред с горното са изложени и съображения, че в РА неправилно е определен данъчния период, за който дружеството дължи ДДС от процесните сделки, като в тази връзка неправилно и в противоречие с нормата на чл. 63, ал. 3 – 5 от ЗДДС е прието, че ДДС се дължи за м. 01. и м. 02.2019 г., а не през периодите, в които е прехвърлена собствеността върху стоките, макар и протоколите по чл. 117 от ЗДДС да са издадени и отразени в приетите от органите по приходите периоди. По същество се иска отмяна на оспорения ревизионен акт, в потвърдената му част.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Представя писмени бележки. Ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът - директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител изразява становища за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в зависимост от изхода на производството прави искане на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК разноските да бъдат възложени на жалбоподателя. Представя писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени предоставените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000219007235-020-001/12.11.2019г.

(л. 974, т.3), изменена със заповеди № Р-02000219007235-020-002/29.01.2020г.

(л. 978, т.3), № Р-02000219007235-020-003/28.02.2020г. (л. 982, т.3), № Р-02000219007235-020-004/30.03.2020г. (л. 986, т.3), всички издадени от Г.П., началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Бургас. Производството е било спряно със заповед № Р-02000219007235-023-001/16.04.2020 г. (л. 990, т.3) и е възобновено със заповед № Р-02000219007235-143-001/09.07.2020г. (л.

994, т.3), и двете издадени от отново от Г.П.. Предмет на ЗВР е отговорност на ревизираното лице за данък върху добавената стойност за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2019 г. и корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. Издателят на ЗВР е компетентен да издава заповеди за възлагане на ревизия съгласно Заповед № РД-3/02.01.2019 г., Заповед № РД-3/02.01.2020 г. и Заповед № РД-360/29.06.2020 г., всички на директора на ТД на НАП – Бургас (л.18-23, т.1).

За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-02000219007235-092-001/11.08.2020г, връчен на задълженото лице електронно на 03.09.2020 г.(л. 77, т.1). В законоустановения срок, след като същият е бил удължен, срещу РД е подадено възражение.

Ревизионното производство е приключило с издаването на ревизионен акт (РА) № Р-02000219007235-091-001/29.10.2020г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите към ТД на НАП Бургас, ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен на ревизираното дружество електронно на 12.11.2020 г. (л.45, т.1).

С ревизионния акт, в потвърдената част в хода на проведеното административно оспорване, на „Инвест-Д“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 4 броя фактури, издадени от „Импулс Енерго“ С.Р.О. в общ размер на 424 423.32 лева, от които за данъчен период м.01.2019 г. в размер на 317 405.78 лева по протоколи по чл. 117 от ЗДДС № 1/02.01.2019 г. с данъчна основа 734 179,47 лева и ДДС в размер на 146 835,89 лв. и № 2/02.01.2019 г. с данъчна основа 852 849,45 лева и ДДС 170 569,89 лева, за данъчен период м.02.2019 г. в размер на 107 017.54 лева по протоколи по чл. 117 от ЗДДС № 3/14.02.2019 г. с данъчна основа 278 015,37 лева и ДДС в размер на 55603,07 лв. и № 4/26.02.2019 г. с данъчна основа 257 072,34 лева и ДДС 51 414,47 лева. На жалбоподателя е отказано и право на приспадане на данъчен кредит за периода м.11.2017 г. в размер на 46,40 лв. по включена в дневниците за покупки проформа фактура № **********/12.04.2017 г., издадена от „Лео Бетонови изделия“ ЕООД, с данъчна основа 232,00 лева, както и за периода м.07.2018 г. в размер на 80,00 лева по включена в дневниците за покупки за м.07.2018 г. фактура № **********/25.05.2018 г., издадена от „Термо лайф“ ЕООД, с данъчна основа 400,00 лева. За периода м.11.2018 г. на „Инвест-Д“ ЕООД е определено задължение за лихви в размер на 5 466,87 лева, дължими за периода 15.12.2018 г.

-14.02.2019 г., произтичащи от неначислен в законоустановения срок ДДС по фактура № 180148/23.10.2018 г., издадена от „Импулс Енерго“ С.Р.О. на стойност 375 380 евро (данъчна основа 734 179,47 лева и ДДС 146 835,89 лева), включена в данъчен период м.01.2019 г. и по фактура № 180149/25.10.2018 г., издадена от „Импулс Енерго“ С.Р.О. на стойност 435 055 евро (данъчна основа 852 849,45 лева и ДДС 170 569,89 лева), включена в данъчен период м.01.2019 г. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактури издадени от „Лео Бетонови изделия“ ЕООД и „Термо лайф“ ЕООД, както и определените задължения за лихви за м.11.2018 г. не са направени възражения по административен ред, респективно такива не са разгледани от директора на ОДОП-Бургас. Такива възражения не са направени и в хода на съдебното производство.

По отношение на дружеството е проведена предходна ревизия, приключила с РА № Р-02000217003269-091-001/21.12.2017 г., за който по преписката няма данни да е бил оспорен по административен ред.

С този РА на жалбоподателя „Инвест-Д“ ЕООД са определени задължения, които оказват влияние върху настоящото производство по отношение установяване на задълженията по ЗКПО. Резултатите от предходната ревизия не са относими към резултата за ДДС за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2019 г. и установените задължения с оспорения РА.

В хода на настоящата ревизия са изискани писмени обяснения и доказателства от „Инвест-Д“ ЕООД (с ИПДПОЗЛ от 06.01.2020 г., от 01.04.2020 г., от 16.04.2020 г. и от 16.07.2020 г), въз основа на които ревизираното лице е представило изисканите писмени доказателства и писмени обяснения. Наред с това, към материалите по преписката са присъединени и документи от други контролни производства: с протоколи Кд-73 № 0959542/16.07.2020 г. са приобщени РА Р-02000217003269-091-001/21.12.2017 г., ведно с РД към него и протокол № 1168666/02.11.2017 г. (същите нямат отношение по констатациите за ДДС, относно оспорената част на РА); с протокол № Р-02000219007235-ППД-001/11.12.2019 г. (л.80), с който е приобщен протокол Кд-73 за приключване на проверка № П-02000219087563-073-001/13.09.2019 г.

(л.113), ведно с приобщените в хода на проверката писмени доказателства.

Въз основа на събраните доказателства се установява следното:

Ревизираното лице е вписано в Агенция по вписванията от 2012 г., и регистрирано по ЗДДС считано от 2013 г. Едноличен собственик на капитала на дружеството е Д.Т.П., а управител е С.И. И.. През ревизирания период „Инвест-Д“ ЕООД осъществява дейност – търговия на едро климатична и вентилационна техника и цветни метали с дружества от Украйна и Хонг Конг, както и продажба на недвижими имоти. Дружеството няма назначени лица на трудов договор, няма регистрирани ЕКАФП. Същото упражнява търговската си дейност в собствена жилищна сграда в гр. Приморско, ***.