Решение № 14 от 07.01.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Бургас, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501255 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивната жалба на В. О. К. от ***, чрез процесуалния му представител – адв.Л.Ангелова, против решение № 260729/17.05.2021 г. по гр.д.3252/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА МУ, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата В. М. А. сумата над 5931 лв до присъдения размер от 11 862 лв, с която въззивникът неоснователно се е обогатил за сметка на въззиваемата, с увеличената стойност на собствения му имот, представляващ жилище, находящо се в ***, вследствие на заплатените от В.А. строително-монтажни и ремонтни дейности, изпълнени в него през 2013 - 2014 година, свързани с изработката, доставката и монтажа на безпрофилна плъзгаща система, закупуване и монтаж на вентилатор, клапа за банята, смесител за умивалник „Видима", закупуване и поставяне фаянс, закупуване и поставяне на ламиниран паркет с подложка, вътрешни щори - за спалня - 3 броя макси, за кухня - 5 броя макси, за хол - вертикални и комарник за вратата на спалнята, изработка, доставка и монтаж на кухненско обзавеждане, изработка, доставка и монтаж на двукрилен гардероб, 2 броя нощни шкафчета и етажерка, изработка, доставка и монтаж на 5 броя интериорни врати и 1 брой входна врата, и стойността на другите свързани с тяхното изпълнение рамонтни работи, ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на В. М. А. сумата от 1516,33 лв за направените по делото разноски.

Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно; постановено е при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила (чл.236, ал.2 от ГПК), при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че са неправилни и необосновани изводите на съда, че ищцата е заплатила стойността на сочените от нея 1 строително-монтажни работи и дейности в жилището на ответника, по-голямата част по време на брака, а по-малката малко преди неговото сключване....", без да са обсъдени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, и без да са изложени съображения защо се приема, че ищцата е вложила всички средства за ремонтните дейности, както и дали тези средства са лични или такива от трудовите й възнаграждения и от кой период. Твърди се, че от представените по делото доказателства за доходите на страните се установява, че ответникът е получавал значително по-високи доходи от ищцата, както и, че преди да бъде сключен бракът и след като е закупил процесния имот, ответникът е изтеглил сумата 8500 евро, а през 2014 г. е изтеглил сумата 35900 евро по време на ремонта на процесния апартамент. Сочи се, че ищцата от своя страна не е представила доказателства за произхода на средствата, ако е вложила такива по време на ремонта, поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че само поради това, че договорите за ремонт са сключени от нейно име и е представила платежни документи на нейно име, ремонтът е извършен с нейни средства. Твърди се, че средствата, които страните са участвали в ремонта, са общи, независимо от това на чие име са били ползваните парични влогове и кой е извършил плащанията по процесните подобрения.

По изложените съображения се твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради което следва да бъде отменено, като искът на ищцата се уважи до 1/2 от 11 862 лв, тъй като този ремонт е извършен със средства, които принадлежат общо на съпрузите. Претендират се съдебни разноски. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемата В. М. А. оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, подаден чрез процесуалния й представител – адв.П.Колева, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представител – адв.Кенан. Твърди се, че с обжалваното решение БРС е обсъдил всички твърдения и представени доказателства.

Твърди се, че от представените доказателства - не само сключени договори, но и платежни документи, се установява, че ищцата е заплатила сума на обща стойност 18055,07 лв, за извършване на СМР и обзавеждане на имота на ответника. Твърди се, че по делото е установено, че ищцата е разполагала с достатъчно средства, като съдът подробно е обсъдил представените от ищцата банкови извлечения и е приел за доказано, че през 2014 г. ищцата е изтеглила от сметката си сумата от 58956,98 лв, а през 2013 г. - 22436,76 лв. Сочи се, че съдът е обсъдил възраженията на ответника, както по отношение на разпитания свидетел, така и по отношение на твърденията за реализиране на значителни доходи, като е приел, че твърдението, че е усвоявал значителна част от средствата получени по банка, не означава, че жалбоподателят е заплатил изпълнените в жилището му СМР и дейности, тъй като ответникът не е представил нито едно доказателство в тази насока. Твърди се, че по делото е установено, както че са извършени ремонти и дейности и са закупувани мебели, така и че е увеличена стойността на имота. Сочи се още, че имотът е закупен от ответника с ипотечен кредит в размер на 44765 евро преди брака на страните, поради което ответникът е следвало да разполага поне с 973,15 евро без договорените лихви ежемесечно, за да погаси ипотечния кредит предсрочно. Твърди се още, че от представените от ответника банкови извлечения от сметката, по която получава брутното си възнаграждение, се установява, че в периода от 2013 и 2014 г. той е правил много преводи до други негови лични сметки. На следващо място се твърди, че едва във въззивната жалба, въззивникът прави възражение, обжалвайки решението само в частта му за 1/2 от 11862 лв, че сумите за ремонта са извършени със средства принадлежащи общо на съпрузите. Това възражение се оспорва, като се твърди, че тъй като процесният имот е собственост на въззивника, само той се ползва от извършените в имота подобрения, а стойността на имота се е увеличила с 11862 лв. Сочи се, че в същото време въззиваемата А. е обедняла с вложените от нея средства в чужди имот в общ размер на исковата претенция. Оспорват се и твърденията във въззивната жалба, че „и двамата съпрузи са имали средства от трудови възнаграждения след сключване на брака си и двамата са теглили средства по време на брака и ремонта, и тези влогове са принадлежали общо на 2 двамата съпрузи“. Сочи се, че при действащата уредба паричните влогове се отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, тъй като не са изрично посочени в чл.21 СК. С твърдението, че обжалваното решение е правилно, мотивирано, обосновано и съобразено с доктрината, така и с тълкувателната практика на ВКС, се претендира неговото потвърждаване и присъждане на разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния Бургаски районен съд е образувано по исковата молба на въззиваемата В. М. А. за осъждане на въззивника В. О. К. да й заплати сумата от 18 055,07 лв, с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, със стойността на извършените подобрения на жилище, находящо се в ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 18 055,07 лв, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2020 г., до окончателното й изплащане. Твърди се, че страните са били съпрузи, считано от 10.01.2014 г., като бракът им е прекратен бил прекратен чрез развод по вина на съпруга с влязло в сила решение по гр.д.4994/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.

Твърди се, че в семейното жилище, собственост на ответника, находящо се в ***, ищцата е извършила основен ремонт със собствени лични средства, от упражнявана трудова дейност – държавен инспектор в Инспектората на НАП, като някои дейности по ремонта са били извършени преди брака, а други - по време на същия. Конкретните дейности и вложени материали, тяхната стойност, както и моментът на извършването, респ.закупуването им, са подробно описани в исковата молба. Сочи се, че ремонтните дейности са бутиково изпълнени и няма как да бъдат преместени, тъй като са предвидени за това жилище, съобразно спецификите и размерите на същото. Твърди се, че така изпълнените дейности увеличават стойността на имота на ответника, но същият е отказал да заплати стойността им, поради което и се предявява настоящия иск.

Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.1 от Закон за задълженията и договорите.

Ответникът К. е оспорил иска като неоснователен. В представения в законовия срок писмен отговор на исковата молба, е изразено становище за частична неоснователност на иска, но не е посочено, в каква част искът е основателен, и в каква - неоснователен.

Изложени са твърдения по фактите – закупуване на имота от ответника през 2013 г. – преди брака на страните; състоянието на имота към момента на закупуването му; реализираните от страните доходи (значителни за ответника, и по-малки за ищцата); твърдения, че преди сключването на брака страните не са живеели заедно, ответникът не е възлагал на ищцата да извършва от негово име и с нейни средства ремонт на апартамента му, както и, че със собствени средства е закупил материали и платил капаро на майстор; след сключването на брака, по време на командировките му извън страната, ответникът е възлагал на ищцата отделни дейности по закупуването на материали или ангажиране на майстори, но това ставало с негови средства - трудовото му възнаграждение, а доколкото ищцата, като негова съпруга, била извършвало лично някои плащания, това е било с предоставените от него средства. Оспорват се твърденията на ищцата, че с нейни лични средства е закупила материали и извършила плащане на майстори за процесните подобрения в жилището на ответника. Оспорва се закупуването и подложката на ламината, фаянса за банята и цялостното обзавеждане на апартамента. Излагат се подробни доводи как са извършени и заплатени същите. По отношение на кухненското обзавеждане и на обзавеждането на спалнята се твърди, че не са трайно прикрепени, т.е. не са трайни подобрения. Оспорва се стойността на извършените подобрения, като се излагат твърдения, че същите са и 3 амортизирани. Оспорва се и разписка за получена сума от 25.02.2014 г. В хода на първоинстанционното производство не са поддържани твърденията за частична основателност на предявения иск.

С обжалваното решение БРС е уважил частично предявения иск като е осъдил ответника К. да заплати на ищцата А. сумата от 11 862 лв, с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, с увеличената стойност на собствения му имот, вследствие на заплатените от ищцата строително-монтажни и ремонти дейности, изпълнени в имота през 2013 и 2014 г., свързани с изработката, доставката и монтажа на безпрофилна плъзгаща система, закупване и монтаж на вентилатор, клапа за банята, смесител за умивалник Видима, закупуване и поставяне фаянс, закупуване и поставяне на ламиниран паркет с подложка, вътрешни щори - за спалня – 3 броя макси, за кухня – 5 броя макси, за хол – вертикални и комарник за вратата на спалнята, изработка, доставка и монтаж на кухненско обзавеждане, изработка, доставка и монтаж на двукрилен гардероб, 2 броя нощни шкафчета и етажерка, изработка, доставка и монтаж на гардероб, шкаф за обувки и колона, изработка, доставка и монтаж на 5 броя интериорни врати и 1 брой входна врата, и стойността на другите свързани с тяхното изпълнение ремонти работи, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2020 г., до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен иска за горницата над уважения размер от 11 862 лв до предявения размер от 18 055,07 лв., ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената част. Страните са осъдени да заплатят съдебни разноски съобразно постановения резултат.