Определение № 1828 от 11.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1828 гр. Бургас, 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500460 по описа за 2024 година

Производството по делото по реда на чл.274 и сл., вр. чл.250, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от К. И. И. от гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, подадена чрез адв.Каров, против определение № 1640 от 13.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 173/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставена без разглеждане молбата му с правно основание чл.250 ГПК за издаване на допълнителна заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за претендираната със заявлението законна лихва върху паричното вземане от 15 000 лв.

В жалбата се изразява недоволство от постановеното от БРС определение и същото се счита за неправилно, като се сочи, че искането за допълване на заповедта за изпълнение е своевременно заявено, за което са изложени съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да се произнесе по направеното искане за допълване на издадената заповед за изпълнение, като се присъди и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, становищата на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по ч.гр.д.№ 173/2024 г. по описа на РС-Бургас е образувано по заявлението на К. И. И. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника Ж. Т. Н., за заплащане на сумата от 15 000 лв., дължима по запис на заповед от 28.06.2023 г., с падеж на предявяване в срок до 05.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.12.2023 г. до окончателното плащане на вземането, както и на направените съдебни разноски от 300 лв. за държавна такса и 800 лв. за адвокатски хонорар.

С разпореждане № 569/15.01.2024 г. районният съд е отхвърлил подаденото 1 заявление. По повод жалба на заявителя, това разпореждане е отменено от въззивния съд с определение № 362/07.02.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 98/2024 г. по описа на БОС и вместо това е постановено да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.10 ГПК в полза на заявителя К. И. К. против Ж. Т. Н. за сумата от 15 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 28.06.2023 г., предявен „на плащане“ на 04.01.2024 г., както и за разноските, сторени от заявителя в двете инстанции в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 315 лв. за държавни такси, като делото е върнато на БРС за издаване на заповедта за изпълнение.

След връщане на делото в районния съд, в полза на заявителя К. И. е издадена заповед № 722/01.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника Ж. Н., за заплащане на за сумата от 15 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 28.06.2023 г., предявен на 04.01.2024 г., както и сумата от 1115 лв. за направените по делото съдебно-деловодни разноски, включващи 315 лв. платена държавна такса и 800 лв. адвокатско възнаграждение.

На 12.03.2024 г. е постъпила молба от заявителя с искане по чл.250 ГПК за допълване на издадената вече заповед за изпълнение, като се присъди поисканата със заявлението законна лихва върху присъдената сума от 15 000 лв., считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата.

С обжалваното понастоящем определение № 1640/13.03.2024 г. районният съд е оставил без разглеждане молбата на заявителя по чл.250 ГПК. Съдът е приел, че не се е произнесъл по искането да законна лихва при разглеждане на заявлението и произнасянето с разпореждане № 569/15.01.2024 г. и тъй като това разпореждане е връчено на заявителя на 17.01.2024 г., то искането за допълване от 12.03.2024 г. е подадено след преклузивния срок по чл.250, ал.1, изр.второ ГПК, изтекъл на 19.02.2024 г. В тази връзка е посочено, че не може да се приеме, че непълното произнасяне е допуснато едва с постановената заповед за изпълнение, тъй като същата е издадена в рамките на дадените от въззивната инстанция указания. По горните мотиви, БРС е приел, че молбата е подадена след изтичането на преклузивния срок на 19.02.2024 г. и е недопустима, поради което е оставил същата без разглеждане.

При така установените факти, Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд, че молбата на заявителя по чл.250 ГПК е просрочена, като намира за неправилна констатацията на БРС, че срокът по чл.250, ал.1 ГПК е започнал да тече от 17.01.2024 г., когато на заявителя е било връчено разпореждане № 569/15.01.2024 г., и същият е изтекъл на 19.02.2024 г. В случая, с молбата е направено искане за допълване на издадената по делото заповед за изпълнение, с която е уважено подаденото заявление, а не на предходно постановеното и отменено от въззивния съд разпореждане за отхвърляне на заявлението. При това, доколкото самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване (арг. чл.413, ал.1 ГПК), то срокът по чл.250, ал.1 ГПК започва да тече от датата на постановяване на заповедта, т.е. от 01.03.2024 г. Следователно, молбата на заявителя по чл.250 ГПК от 12.03.2024 г. не е просрочена, същата е депозирана в законоустановения срок и е допустима, като по нея съдът дължи произнасяне по същество. Ето защо, като е оставил молбата без разглеждане, районният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато на БРС за произнасяне по направеното искане за допълване на издадената заповед за 2 изпълнение по чл.417 ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1640 от 13.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 173/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставена без разглеждане молбата на заявителя К. И. И. с правно основание чл.250 ГПК за издаване на допълнителна заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за претендираната със заявлението законна лихва върху паричното вземане от 15 000 лв.

ВРЪЩА делото на РС-Бургас за произнасяне по молбата по чл.250 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3