Решение № 237 от 07.07.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Шумен, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В. Ст. С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20233630200971 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0869-002208/02.09.2022год. на Началник Сектор към ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция , с което на основание чл.53 от ЗАНН и на осн. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя „Елиста 2000“ ЕООД, представляван от С.Н.С. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл. 483 ал. 1, т. 1 от КЗ. Дружеството жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като в жалбата излага конкретни доводи. За датата на съдебно заседание, редовно призован, дружеството – жалбоподател, изпраща процесуален представител в лицето на адв.Р. от ШАК, който поддържа депозираната жалба, като излага и допълнителни съображения в тази насока, както и моли да му бъдат присъдени разноски.

Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да остави без уважение същата и да потвърди наказателното постановление, също претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за намаляване размера на уговореното възнаграждение, като прекомерно. .

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано за целта 1 лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С Наказателно постановление № 22-0869-002208/02.09.2022год. на Началник Сектор към ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция Шумен на жалбоподателя „Елиста 2000“ ЕООД на осн. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000/две хиляди/ лева за това, че ” едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно о движение не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите”, като по този начин виновно нарушил чл.483 ал.1 т.1 от КЗ . В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е посочено, че на 19.03.2022г., около 00.40 часа в Шумен на ул.“Цар Иван Александър“ от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Шумен е било установено, че за паркираният лек автомобил“Хонда ЦРВ“ с рег.№ Н4242 ВВ, собственост на „Елиста 2000“ ЕООД е нямало сключен валиден действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата и часа на проверката.

Описаната в наказателното постановление фактическа обстановка е възприета изцяло от съставения АУАН №2208/01.08.2022, в който обаче като дата на извършване на нарушение е отбелязана 12.03.2022г. В съдебно заседание, актосъставителя М. М. подробно обясни по какъв начин е достигнал до извода, че именно „Елиста 2000“ ЕООД е собственик на посочения по горе лек автомобил и че към дата 19.03.2022г. автомобила е бил без сключена застраховка „гражданска отговорност“. Впоследствие, след като му бе предявен съставения АУАН, същия заяви, че не е присъствал при установяване на нарушението, но същото е било установено на 12.03.2022г. Същевременно в съдебно заседание бе представена застрахователна полица №BG/01/122000794513 и служебна бележка от „Алианц България“ от които става ясно, че за лек автомобил“Хонда ЦРВ“ с рег.№ Н4242 ВВ, към дата

19.03.2022г. е имало сключена застраховка „гражданска отговорност“ и като собственик е отбелязан ЕТ „М.-Д.П.“, съгласно свидетелството за регистрация на посочения лек автомобил. Както по горе бе отбелязано в атакуваното наказателно постановление, като дата на извършване на нарушението е отбелязана 19.03.2022г., за която дата са представени доказателства, че за лек автомобил“Хонда ЦРВ“ с рег.№ Н4242 ВВ е имало сключена застраховка „гражданска отговорност“а в акта за установяване на административно нарушение, въз основа, на което е издадено е отбелязана дата-12.03.2022г. НП, обаче 2 очертава рамката на административнонаказателното обвинение срещу жалбоподателя чрез посочване на обстоятелствата на обвинението по начин, който определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното нарушение и участието на нарушителя в него, което да гарантира осъществяване на правото му на защита и това именно е същността на изискванията към формата и съдържанието на НП. Минималното съдържание, което следва да съдържа всеки един акт са място на извършване на нарушението, начин на извършване, обстоятелствата при които е извършено и дата на извършване на нарушението . Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство индивидуализиращо конкретното деяние и липсата на яснота относно времето на извършването му, представлява съществено нарушение на процесуалните правила – чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Процесуалните правила на ЗАНН, регламентиращи процедурата по съставяне на АУАН и НП, респективно тяхното съдържание, са формални, но същите са условие за тяхната валидност. Неспазването на императивни изисквания обосновава отмяната на НП като незаконосъобразно.

Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН. Докато закона в чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност на административно – наказващият орган да издаде НП, макар в АУАН да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното НП, при което административно – наказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, вкл. и чл.57 ал.1 т.5 като посочи обстоятелствата, при които е извършено, както и датата на която е извършено. Неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Както преди, така и след изменението на ЗАНН съдът не разполага с правомощие да потвърди НП или преквалифицира изпълнителното деяние, като едновременно с това приеме различна фактическа обстановка от описаната в НП. Според разпоредбата на чл. 63 ал. 7 т. 1 ЗАНН / изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл.

58д, когато се налага да: 1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни указания в тази насока съдържа и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС. Според цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл.

84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление, респект. електронния фиш. Датата на осъществяване на деянието е основен съставомерен факт индивидуализиращ конкретното деяние. Установяването на различна дата на извършване на нарушението от приетата от 3 наказващият орган, съставлява съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Съдът не споделя тезата на процесуалния представител на административнонаказващия орган , че посочената в наказателното постановление дата се дължала най-вероятно на техническа грешка, защото това би означавало да се толерира подобен вид процесуално поведение на административнонаказващ орган, който според закон, една от функциите му е да санкционира подобен вид „грешки“.

Предвид изложеното, съдът намира атакуваното НП за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя са присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото производство съдът намира следното:

Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните призводства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК като в ал.2 на същата разпоредба е предвидена възможностq по искане на насрещната страна съдът може да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В придружителното писмо наказващият орган е направил възражение за прекомерност в случай, че е заплатен адвокатски хонорар над минималните размери.

В конкретният случай е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което се явява минимално съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-0869-002208/02.09.2022год. на Началник Сектор към ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция

ОСЪЖДА ОД МВР - Шумен, да заплати на „Елиста 2000“ ЕООД , ЕИК 200877599 сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – 4 гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

5