Решение № 522 от 23.06.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. гр. Хасково, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640100235 по описа за 2025 година

Предявени са от И. А. К., от гр.София, против „М. - Хасково" АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 от Кодекса на труда, чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда, се обяви недействителността на клаузите от Допълнително споразумение № 25 от 29.04.2021г. към Трудов договор от 31.03.2006г., определящи трудовото правоотношение като „срочно - за заместване на отсъстващ работник на основание чл.68, ал.1 т.3 от КТ", както и да бъде признато уволнението на ищцата, извършено със Заповед № ЧР-1787/03.05.2022г. на изп. директор на дружеството, за незаконно и за неговата отмяна; да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност "медицинска сестра" и да се осъди ответникът да й заплати обезщетение в размер на 12 042 лева за времето, през което е останала без работа, считано от 04.05.2022г. до 04.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 31.03.2006г. депозирала молба, с която поискала да бъде назначена на работа при ответника, на длъжност „клиничен лаборант" по заместване на служителката В. П.. На същата дата между страните бил сключен Трудов договор с изх. № 00032, на осн. чл.70 от КТ, по силата на който ищцата била назначена на длъжност „клиничен лаборант" в Звено 1

„Клинична лаборатория", на мястото на И. Т. Д.. В договора било отбелязано, че същият бил със срок на изпитване и изтичал на 03.07.2006г.

Последователно на 04.05.2006г., 03.07.2006г. и 19.02.2007г. между страните били сключвани допълнителни споразумения за промяна на основното трудово възнаграждение на ищцата, във всяко от което имало изрично отбелязване, че тя била назначена по заместване на И. Т. Д..

На 29.11.2007г. ищцата депозирала молба до ответника, с която поискала да бъде назначена на длъжност „клиничен лаборант" „на постоянна работа". На 14.12.2007г. между страните било сключено Допълнително споразумение № 4 от 14.12.2007г. на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ, с което К. била назначена на длъжността „медицински лаборант", в който било изрично отбелязано: „трудовият договор е безсрочен". С допълнително споразумение № 5 от 15.02.2008г., сключено на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ било променено основното месечно възнаграждение на ищцата.

На 28.02.2008г. ищцата депозирала молба, с която поискала да й бъде разрешено вътрешно съвместяване на 1/3 вакантна длъжност на мед. лаборант, считано от 01.03.2008г. и на 28.02.2008г. било сключено Допълнително споразумение № 6, на осн. чл.119 КТ, с което без да се изменят условията на предходното допълнително споразумение, било постигнато съгласие „Да отработва 1/3 вътрешно съвместяване като мед.лаборант на вакантна длъжност в клинична лаборатория". На 03.10.2008г. към трудовия договор между страните било сключено Допълнително споразумение № 8, на осн. чл. 119 КТ, с което било променено основното месечно трудово възнаграждение на ищцата, с посочване на други условия - „Да отработва 1/3 вътрешно съвместяване като мед. лаборант на вакантна длъжност." На 17.06.2009г. ищцата депозирала молба до ответника за прекратяване на 1/3 вътрешно съвместяване на вакантна длъжност в клинична лаборатория от 01.07.2009г., а на 02.07.2009г. между тях било сключено Допълнително споразумение № 9 към трудовия договор, с правно основание чл.119 КТ, в което било посочено, че трудовият договор бил безсрочен. Впоследствие към трудовия договор последователно на 11.10.2011г., 31.02.2012г., 28.05.2012г., 01.02.2013г., 22.01.2014, 09.07.2015г., 04.02.2016г. и 02.02.2017г. между страните били сключвани допълнителни споразумения съответно от № 10 до №18, с които бил променян размерът на основното месечно трудово възнаграждение на ищцата.

На 13.11.2017г. ищцата депозирала Заявление за преназначаване на длъжност „медицинска сестра" в „Очно отделение".

На 16.11.2017г. на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ било сключено Допълнително споразумение № 19 от 16.11.2017г., с което ищцата била назначена на длъжността „медицинска сестра", в звено „Очно отделение" при 2

8-часов график, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 565 лева, допълнителни възнаграждения за ПТС и ПО 30% -169.50 лева, като изрично било посочено „трудовият договор е безсрочен".

С допълнителни споразумения от 09.02.2018г., 31.01.2019г. , 08.07.2019г., Заповед № 0461/28.06.2019г. и допълнителни споразумения от 28.01.2020г. и 09.02.2021г., всички с основание чл.118, ал.3 от КТ, основното месечно трудово възнаграждение на ищцата било променено.

В края на месец април 2021г. ищцата поискала среща с ръководството на болницата и заявила, че желае да бъде преместена от Отделение „Очно" в Отделение „Уши, нос, гърло", като след проведен разговор и изразено от страна на ръководството съгласие това да се случи, на 28.04.2021г. й било предоставено Заявление, под формата на бланка, изготвена от ответника, която тя да попълни. Твърди се, че на същата дата тя попълнила предоставената й бланка и депозирала Заявление до Изпълнителния директор на ответното дружество със саморъчно изписан от нея текст: „Моля да бъда преназначена на работа в поверената Ви болница като Медицинска сестра в УНГ отделение", като посочва, че копие от това заявление не й било предоставено към момента на подаването му.

На 29.04.2021г. ищцата била повикана от Отдел „Човешки ресурси" и била уведомена, че Допълнителното споразумение за преназначаването й от „Очно" отделение в Отделение „Уши, нос, гърло" било изготвено и трябвало да го подпише, след което същото щяло да бъде подписано и от Изпълнителния директор на болницата д-р Георги Гелов. Тя посетила Отдел „Човешки ресурси", подписала Допълнително споразумение № 25 от 29.04.2021г. и продължила да изпълнява трудовите си задължения. Твърди, че в този момент имало чакащи пациенти и тя бързала, поради което не била прочела внимателно предоставеното й за подпис допълнително споразумение, екземпляр от което не й бил връчен, нито на датата, на която било подписано същото, нито впоследствие. Отбелязва, че от момента на постъпването й на работа в болницата, многократно й били предоставяни за подпис документи, вкл. допълнителни споразумения, без да й бъде връчван препис от тях, което било видно и от приложените множество допълнителни споразумения.

Посочва се още, че на 04.05.2022г. ищцата била внезапно извикана в Отдел „Човешки ресурси", където й било заявено, че трудовото й правоотношение било прекратено и трябва да събере вещите си и да напусне болницата. На същата дата й била предоставена за подпис Заповед с изх. № ЧР-17- 87/03.05.2022г., с която сключеното с ответника трудово правоотношение, по силата на което заемала длъжността „медицинска сестра" с НКПД 22216001, било прекратено на основание чл.325, т.5 от КТ завръщане на замествания, считано от 03.05.2022г.

3

Ищцата поискала да се запознае със заповедта и след като установила, че в нея се сочи причина за прекратяване - „завръщане на замествания", провела телефонен разговор със сина си, който бил с юридическо образование. Помолила го да отиде в болницата, за да разговарят заедно със служителите на отдел „Човешки ресуси", смятайки, че е станало недоразумение, тъй като самата тя не била декларирала желание да замества отсъстващи служители, а още по-малко да премине на работа от безсрочен трудов договор на срочен такъв. Синът й я посъветвал да подпише заповедта и да поиска копие от нея, а след като пристигнал в болницата, разговарял със служителите и поискал да се запознае с трудовото досие. След като досието му било предоставено, той заснел с мобилния си телефон приложеното в трудовото досие Допълнително споразумение № 25 и Заявление от 28.04.2021г. с текст: „Моля да бъда преназначена на работа в поверената Ви болница като Медицинска сестра в УНГ отделение", като под текста било изписано „Дата: 28.04.2021г., С уважние: /подпис/", а в долния десен ъгъл молбата била резолирана от ръководителя на Отдел „Уши, нос, гърло ", като бил изписан текст „С мнение: ДА д-р Г.Х. УНГ /подпис/ ". Тъй като му била направена забележка, той преустановил действията си, след което посъветвал майка си да подаде молба за предоставяне на копие от трудовото досие, за да се запознаят с всички документи. Тя входирала молбата за предоставяне на копие от досието на 04.05.2022г. в „М. - Хасково " АД, след което напуснали сградата на болницата. На 12.05.2022г. й било предоставено копие от цялото трудово досие, с изключение на Допълнително споразумение № 7 и Допълнително споразумение № 15, и тя се е запознала със съдържанието му, вкл. с всички подписани от нея допълнителни споразумения към трудовия договор. Съгласно представеното с трудовото досие Допълнително споразумение № 25 от 29.04.2021г., освен, че считано от 01.05.2021г. било променено звеното, в което ищцата осъществявала трудова дейност /от Отделение „Очно" в Отделение „УНГ/, каквото било желанието й, в него било посочено и правно основание чл. 68, ал.1, т.3 от КТ, и било направено отбелязване „Трудовият договор е срочен - за заместване на отсъстващ работник титуляр П. А. Ш.", въпреки че ищцата никога не била заявявала желание да премине на работа от безсрочен трудов договор към срочен трудов договор. Твърди, че към момента на подписването му, за нея не било възникнало каквото и да е съмнение относно съдържанието на допълнителното споразумение, тъй като била провела предварителен разговор с ръководството и била подала изрично заявление, че желае единствено да бъде преназначена в друго отделение. Посочва, че подходила с прекомерно доверие към служителите при ответника, тъй като била служител на болничното заведение повече от 15 години, познавала повечето от тях и 4 никога не смятала, че било възможно да бъде подведена. При запознаване с документите от трудовото досие, ищцата била установила и това, че след датата, на която били направени снимки с мобилен телефон - 04.05.2022г. на Молба с вх. № ЧР - 12-184/28.04.2021г., но преди предоставянето й на копие от досието, била направена поправка в Молбата, според нея от служител на болницата, като бил добавен допълнителен текст, след резолюцията на д-р Г.Х., който гласял „На мястото на м.с. П. Ш.". Твърди, че резолюцията на д-р Г.Х. била антидатирана и макар това да било основание за ангажиране на друг вид отговорност на ответника, това било и индикация че ответникът бил действал недобросъвестно, което следвало да се вземе предвид.

Сочи се, че съгласно чл.67, ал.3 от КТ трудовият договор за неопределено време не можел да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено, като съгласно константната съдебна практика, включително задължителната такава, прилагането на ограничението за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време, изисквало наличието на следните предпоставки: писмено изразено волеизявление на работника или служителя, отправено до работодателя, което трябва ясно и безусловно да изразява волята му за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време; волеизявлението на работника и служителя трябва да предхожда по време сключването на споразумението по чл.119 от КТ; същото трябва да е различно споразумението между страните по чл. 119 от КТ, като то трябва да бъде отделно направено, а не да се извлича от подписаното между работника и служителя споразумение по чл. 119 от КТ. В тази връзка се поддържа, че ищцата никога не била адресирала волеизявление до работодателя, с което да декларира желание за превръщане на сключения с ответното дружество безсрочен трудов договор в срочен такъв, поради което клаузите от Допълнително споразумение № 25 от 29.04.2021г., съгласно които „трудовият договор е срочен - за заместване на отсъстващ работник" и е посочено като основание за сключването му „чл.68, ал.1, т.3 КТ" били недействителни, като противоречащи на императивните разпоредби на закона, а оттам недействителността на клаузите, определящи трудовото правоотношение като срочно водела до незаконосъобразност на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, т.5 от КТ - със завръщане на замествания на работа.