Решение № 113 от 26.02.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Пещера, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240101325 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.55 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Н. Г. К. от гр.Пещера,ул.“***“ № 3, чрез пълномощник адв.Г. срещу ответника „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК 207079835 със седалище и адрес на управление:гр.София ,бул.“***“ № 115,ет.5 ,в която твърди,че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № 1033252 от 08.03.2024година ,сключен с ответното дружество,при следните параметри: главница -800 лева,при фиксиран лихвен процент 50%;ГПР от 62.59% и начин на издължаване чер погасителни вноски-9 бр.,като общото задължение по договора било в размер на 1020.63 лева.Сочи се още ,че съгласно чл.5 от договора ищцата в качеството на кредитополучател е следвало в срок от 3 дни,след сключване на договора да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения:безусловна банкова гаранция,издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума заплащане по договора за кредита 1 включваща договорената главница и лихва;поръчителство на едно или две физически лица ,които отговарят кумулативно на следните условия:1./ При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 (седем) пъти размера на минималната работна заплата за страната;2./При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 (четири) пъти минималната работна заплата за страната.; 3./Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.;4./Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение.; 5./ Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.;6./ Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях до доход.Твърди се още ,че в чл.11 от договора е уговорено,че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ,кредитополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер на 761.37 лева.Сочи още,че в случай кредитополучателят не е бил в състояние да предостави подобно обезпечение ,поради което на същият е била начислена описаната неустойка,при което сумата която ищцата в качеството и на кредитополучател е следвало да върне е в размер на 1782 лева ,при реално заета сума от 800 лева.Счита,че въпросната неустойка при посочените условия по съществото си е скрита възнаградителна лихва и е следвало да бъде включена в ГПР .Считат ,че договорът за заем е недействителен поради неточното посочване на ГПР.Твърди ,че към момента ищцата в качеството си на кредитополучател е изплатила по процесния договор сума от 1735.26 лева като сумата от 935.26 лева е платена при изначална липса на основание ,предвид недействителността на договора за заем на основание чл.23 от ЗПК.

Поддържа се, че уговореното вземане като неустойка (с чл. 11, ал.1 от договора) за непредоставяне на конкретни обезпечения (чл. 5 от договора), всъщност представлява скрито възнаграждение за кредитора, което в нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК не е включено при изчислението на подвеждащо посочения годишен процент на разходите по кредита/ГПР/, като по този начин се е стигнало до заобикаляне на закона - чл. чл. 11, ал.1, т.10, чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 33, ал.1 ЗПК. Твърди се неустоечната клауза е нищожна поради нарушаване на добрите нрави, с оглед излизането 2 й извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Поддържа се също,че е налице и неравноправност на клаузата, включително по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 935.26 лева ,ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане ,която сума е била пранета от ищцата при изначална липса на основание.Претендира и присъждане на направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който изразява становище,че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.Не оспорва обстоятелството ,че претендиранат от ищцата сума е била изпратена по силата на договора ,който счита за действителен както в неговата цялост така и в отделните му клаузи. Сочи,че договорът за кредит е бил сключен изцяло по волята на ищеца , като кредитополучателят бил получил и подробна информация за желания от него кредитен продукт, и е разполагала и със срок ,в който да упражни правото си на отказ от договора.Моли да се отхвърли предявения иск като се присъдят в полза на ответника направените разноски по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:договор за потребителски кредит № 1033252 от 08.03.2024 година и разписки за плащане се установява,че на 08.03.2024 година между „Кеш пойнт“ ООД гр.София от една страна в качеството на кредитодател и Н. Г. К. от гр.Пещера от друга страна в качеството й на кредитополучател е бил сключен писмен договор за потребителски кредит при следните условия: размер на кредита от 800 лева;ГПР от 62.59%,фиксиран лихвен процент от 50% ,начин на връщане на кредитната сума чрез погасителни вноски -9бр. с обща сума за плащане от 1020.63 лева.В чл.5 от договора е уговорено,че договорът за кредит ще бъзе обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция,издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от 3 сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума заплащане по договора за кредита включваща договорената главница и лихва;поръчителство на едно или две физически лица ,които отговарят кумулативно на следните условия:1./ При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 (седем) пъти размера на минималната работна заплата за страната;2./При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 (четири) пъти минималната работна заплата за страната.; 3./Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.;4./Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение.; 5./ Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.;6./ Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях до доход като съгласно чл.5,ал.2 от договора страните се споразумяват ,че обезпечението (посочено в чл.5,ал.1 от договора) се предоставя от кредитополучателят в срок до три дни от сключване на договора.

В чл.11 от договора страните са уговорили ,че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 761.37 лева ,платима разсрочено –съобразно начина на плащане на кредита разписан в Приложение 1.Неразделна част от договора е Приложение 1-погасителен план ,в който са посочени броя,падежа и размера на всяка погасителна вноска ,включваща;част от главница;лихва и неустойка.

Видно от представеното извлечение за извършени плащания ищцата е внесла в полза на ответното дружество сумата от 1735.26 лева за погасяване на задълженията си по договор № 1033252.

По делото няма спор,че страните в настоящото производство са били обвързани от договор попадащ в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз 4 основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно клаузите на договора в тежест на заемателя е възложено да осигури едно посочените по-горе обезпечения. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора ,което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка.

Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойки" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК . Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор,, изначално разсрочва вземането за "неустойка при липса на обезпечение". В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с 5 договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника.Нещо повече,както вече бе коментирано с оглед предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 5 от Договора "неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР и при включването й ГПР ще бъде над допустимия размер.

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателят за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по Договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по Договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Чрез процесната неустоечна клауза се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита както се установи по-горе.