Решение № 951 от 30.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 951 гр. Пловдив , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330201469 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.П. против Наказателно постановление № 216 от 19.11.2019 г., издадено от ** К.А.Я. – *** (***) - ***, с което на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за храните (Отм. ДВ, бр. 52 от 09.06.2020 г.) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита, поради непосочване на дата на извършване на нарушението, неправилна правна квалификация на нарушението и липса на надлежно описание.

Поддържа, че съхранението не е годна форма на изпълнително деяние на нарушението по чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.). Твърди още да не е описано нарушаването на какво санитарно-хигиенно изискване му е вменено с НП.

Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С.П., който поддържа жалбата. Взема становище, че в приложното поле на санкционната норма на чл. 42, ал. 1 от ЗХ (отм.) попадат единствено сгради и помещения, поради което същата да е неправилно отнесена към процесното деяние. Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от *** Ц.Б., която оспорва жалбата 1 и поддържа наказателното постановление. Взема становище извършването на нарушението да е доказано по категоричен начин по делото, както и правилно да са посочени нарушените законови разпоредби. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като посочва наказанието да е индивидуализирано в минимален размер. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Е.Д.Д., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 27.01.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 01.02.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО), поради което срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Е.Д.Д. нямал регистриран обект по реда на чл. 12 от ЗХ (отм.).

На 14.08.2019 г. свид. С.К.Я. – ***, участвал при извършването на проверка, възложена му със Заповед № 303/14.08.2019 г. на директора на ОДБХ Пловдив. Проверката била извършена в обект ***.

В двора на складовата база жалбоподателят Е.Д.Д. съхранявал общо 48 560 кг замразен яйчен меланж, който бил разпределен в пластмасови туби с вместимост от по 10 литра, които се съхранявали в 2 броя хладилни ремаркета, намиращи се в двора на складовата база. При проверката свид. Я. поискал от жалбоподателя да му представи удостоверение за регистрация по чл. 12 от ЗХ (отм.), но последният нямал такова. Жалбоподателят Д. обяснил пред свид. Я., че съхраняваният замразен яйчен меланж бил негова собственост и щял да го използва за последваща преработка в сух яйчен меланж. По-късно Д. представил на контролните органи и декларация за собствеността на храната.

На 19.08.2019 г. свид. Я. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 0001772 против жалбоподателя Д., в негово присъствие, както и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. С.К.Я.. От тях се установяват времето и мястото на извършената проверка – на 14.08.2019 г. в складова база „***“, находяща се в село Куртово Конаре, както и констатираните в хода й обстоятелства. Изяснява се на следващо място видът на съхраняваната храна – замразен яйчен меланж, както и начинът и мястото на нейното съхранение – разпределена в туби с вместимост от 10 литра всяка, поставени в 2 броя хладилни ремаркета в двора на складовата база. Установява се още, че замразеният яйчен меланж е собственост на жалбоподателя, за което обстоятелство той представил и нарочна декларация. От показанията на свид.

Я. съдът установява и че обектът, където е съхранявана процесната храна, не е бил регистриран по реда на ЗХ (отм.), като свидетелят пояснява, че е извършил проверка в базата данни на ОДБХ - Пловдив, както и че жалбоподателят също не е представил документ за регистрация при поискване. Показанията на свид. Я. съдът намира за подробни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел. В тях той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец в хода на извършената проверка. Показанията му намират изцяло подкрепа и в събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги ползва с доверие.

Фактическите си изводи настоящият съдебен състав формира и въз основа на събраните по делото писмени доказателства – декларация от жалбоподателя Е.Д.Д. от 19.08.2019 г.; констативен протокол № 0052244/14.08.2019 г.; констативен протокол № 0052246/15.08.2019 г.; акт за забрана № 0002361/14.08.2019 г.; разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 0000733/14.08.2019 г.; протокол за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход № 0002219/14.08.2019 г.; протокол за отговорно пазене № 0001893/14.08.2019 г.; кантарна бележка от 15.07.2019 г. и Заповед № 303 от 14.08.2019 г. на директора на ОДБХ - Пловдив /всички приложени по преписката/. Посочените доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, като от тях по несъмнен начин се установява приетата от съда фактическа обстановка.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно 3 чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е издадено от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и НП.

По първото възражение от жалбата настоящият съдебен състав го намира за неоснователно. Твърди се, че в АУАН с бл. № 324847 е вписана дата на съставянето му 23.09.2019 г., но за нарушението да е прието да е извършено на 30.09.2019 г., която дата да следва съставянето на акта. Възражението не е съобразено с фактите по делото. Обжалваното наказателно постановление, както изрично е посочено в него, е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение с № 0001772, който е съставен на дата 19.08.2019 г. По делото е приложен именно така описаният АУАН. Налага се извод, че при обосноваване на възражението си жалбоподателят се е позовавал на различен АУАН и материали, неотносими към конкретното дело. Неоснователно е и възражението да липсва посочване на дата на извършване на нарушението, като в случая тя е отнесена към датата на проверката. По ясен и недвусмислен начин в наказателното постановление е описано, че наказанието се налага за извършеното от жалбоподателя съхраняване на храна по смисъла на ЗХ (отм.) в нерегистриран обект, както и че тази дейност е осъществена на дата 14.08.2019 г. в складовата база „***“.

Нерегламентираното съхраняване на храна в нерегистриран обект е установено от контролните органи по време на проверката. Следователно в случая датата на проверката и на откриване на нарушението съвпада с датата на неговото извършване. Датата 14.08.2019 г. е изрично посочена както в АУАН, така и в наказателното постановление, поради което твърдяното нарушение на реквизитите по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не е допуснато.

Неоснователно е и възражението за съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Извършеното административно нарушение е квалифицирано по чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.). Посочената разпоредба гласи, че производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона. Именно това си материалноправно задължение се установява, че жалбоподателят Д. виновно не е изпълнил, поради което е налице надлежна правна квалификация на деянието. С разпоредбите на т. 1, т. 2 и т. 3 от чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.) се регламентират изисквания към вече регистрираните обекти за производство и търговия с храни /изисквания за съответствие с хигиенните и/или на ветеринарносанитарните изисквания, да имат разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган, да имат въведени добри практики за производство и търговия с храни и система за анализ на опасностите и критични контролни точки или процедури в съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо, както и система за управление на безопасността на храните/. В процесния случай жалбоподателят е наказан не 4 за това, че е осъществявал производство или търговия в обект, който не е отговарял на някое от тези изисквания, а който изначално не е бил регистриран по предвидения за това ред. Следователно съвсем правилно не е направена привръзка с някоя от трите точки по чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.).

Подобно процедиране не само че не е било наложително за охраняване правото на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено във вина, но всъщност ако беше направена такава привръзка при правната квалификация на нарушението, то именно тогава би се стигнало до неяснота и противоречие във волята на наказващия орган. При фактически твърдения за това, че дейността е осъществявана в нерегистриран обект, то нарушението следва да се квалифицира единствено по чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.), което е надлежна правна квалификация. Привръзка с някоя от трите точка по чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.) следва да се прави тогава, когато в регистрирания обект за производство и търговия с храни не е спазено някое от така предвидените в трите точки изисквания. Този въпрос е вече изследван в съдебната практика, която е формирала категорично становище, че установените по делото факти се подвеждат от правна страна именно под нарушение с правна квалификация чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.) и без да се прави привръзка с която и да е от трите точка на правната норма - така Решение от 11.02.2011 г. по к.а.н.д. № 2426/2010 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1415 от 14.07.2015 г. по к.а.н.д. № 1057/2015 г. на Административен съд – Пловдив.

По тези съображения съдът намери и това възражение за неоснователно.

Не се споделят и наведените доводи за неприложимост на санкционната норма на чл. 42, ал. 1 от ЗХ (отм.). Същата обявява за наказуемо с налагането на административно наказание дейността по производство или търгуване на храни в обект, нерегистриран по ЗХ (отм.) Това означава, че деянието ще е наказуемо на това основание всякога, когато производството или търговията на храни е извършвано на каквото и да е място, което не представлява регистриран по смисъла на закона обект. В случая жалбоподателят е съхранявал процесния замразен яйчен меланж в пластмасови туби от минерална вода в двора на складовата база, която не представлява регистриран по реда на ЗХ (отм.) обект. Следователно осъществена е хипотезата на санкционната норма по чл. 42, ал. 1 от ЗХ (отм.), а именно извършвано е съхранение на храна в нерегистриран обект. Наведените в хода на съдебните прения доводи от защитата, че в приложното поле на санкционната норма по чл. 42, ал. 1 от ЗХ (отм.) попадат единствено случаите на производство или търговия с храна в сграда или помещение, но не и на други места, които също не са регистриран обект, са напълно несподелими.