Решение № 1617 от 18.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1617 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100511289 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по жалба на ответника Столична община срещу решение № 20092101/29.05.2023г. по гр. дело № 8343/2021г. на СРС, 81 състав, с което е допусната съдебна делба следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-69/14.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-1108/17.02.2017г. на Началника на СГКК – София, с адрес на имота: гр. София, район Витоша, ул.

„Синята скала“, с площ от 943 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор ***, ***, ***, номер по предходен план: 221, квартал 15, между съделителите Т. З. Б., Е. Т. Б., К. Т. Б. и Столична община, при квоти: за Т. З. Б. – 534/943 кв.м.; за Е. Т. Б. - 133/943 ид. части, за К. Т. Б. – 133/943 ид.ч. и за Столична община - 143/943 ид.ч.

Въззивникът – ответник СО обжалва решението като неправилно.

Поддържа, че при неприложена регулация не може да бъде извършена съдебна делба. Излага становище, че е налице съгласие съсобствеността да бъде 1 прекратена по реда на ЗОбС с решение на СОС. Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска за делба, с присъждане на разноски.

Въззиваемите – ищци Т. З. Б., Е. Т. Б., К. Т. Б. оспорват жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържат, че единственият ефект при неприложена регулация, е отпадането на отчуждителното действие на влезлия в сила дворищно-регулационен план по силата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Твърдят, че по делото не е доказано правото на собственост на СО с представените актове за частна общинска собственост. Излагат доводи, че становището на СО за прекратяване на собствеността по реда на ЗОбС е необосновано, тъй като са налице негови незаконосъобразни действия и бездействия при опитите за уреждане на отношенията между страните по административен ред, включително и след подадено от ищците предложение за извършване на доброволна делба по реда на ЗОбС. Молят съда да потвърди решението. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно правомощията си на въззивна инстанция, приема за установено следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира жалбата за основателна като краен резултат.

Предявен е иск за делба на недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-69/14.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-1108/17.02.2017г. на Началника на СГКК – София, с адрес на имота: гр. София, район Витоша, ул. „Синята скала“, с площ от 943 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 221, квартал 15, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, *** и

***.

2

В о.с.з. на 07.02.2023г. първоинстанционният съд е допуснал уточнение на исковата молба досежно индивидуализацията на процесния делбен имот, съгласно което същият представлява празно място с площ от 1391 кв.м., съставляващо имот пл. № 221 срещу кв. 14, 21 и 22 по плана на гр. София, вилна зона „Килиите „ по утвърдена дворищна регулация със заповед № 801/21.06.1967г., при съседи: юг – гора „Обрадица“, север – С.А. /сега път/, изток – дере, запад – гора „Обрадица“, съгласно молба на ищците от 09.11.2022г., която не е била вписана в АВп досежно увеличената площ на имота и е без довнесена държавна такса върху увеличението. С обжалваното решение СРС е приел, че актуалният статут на имота е съгласно описанието му в исковата молба по кадастралната карта и се е произнесъл досежно същия, а именно - поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 934 кв.м.

От ищците не е била подадена молба за допълване на първоинстанционното решение досежно увеличената площ на имота в срока по чл. 250 ГПК.

Във въззивното производство /о.с.з. на 21.11.2024г./ от въззиваемите – ищци отново се поддържа, че предмет на делото е поземления имот с площ от 943 кв.м., както се е произнесъл СРС, от която площ ищците се легитимират като собственици на 800 кв.м., а Столична община – на 143 кв.м., като съсобствеността е възникнала по описания в исковата молба начин – чрез изменение на кадастралната карта и регистри. Поради това въззивният съд не е процедирал по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.

При така изложеното и процесуалното поведение на ищците, както и обстоятелството, че е налице вписване само на първоначалната искова молба, съдът намира, че предмет на делото е поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-69/14.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-1108/17.02.2017г. на Началника на СГКК – София, с адрес на имота: гр. София, район Витоша, ул. „Синята скала“, с площ от 943 кв.м., съгласно описанието в първоначалната искова молба и изричното изявление на ищците.

Съгласно твърденията в исковата молба, ищците се легитимират като съсобственици на част от имота, с площ от 800 кв.м., по силата на договор за 3 покупко-продажба, сключен с нотариален акт 180, том LXXІ, дело № 14247/93г. на нотариус Б., с който ищецът Т. З. Б. по време на брака си с П. И.

Б. е придобил правото на собственост върху празно, неурегулирано дворно място от 800 кв.м., м. „Килиите – Княжево“, представляващо имот пл. № 221, при съседи: юг – „Гора Обрадица“, север – С.Х.А., сега път, изток – дере, запад – „Гора Обрадица“. Ищците твърдят в исковата молба, че съгласно скица от 02.07.1993г., изд. от СНС – ОбНС, по графични данни имотът към този момент е съдържал 1300 кв.м., като действителната площ на имота била 943 кв.м. Поради липса на титул за собственост за остатъка от 143 кв.м., ищците подали молба – декларация до нотариус за признаване правото им на собственост върху 143/943 ид. части, но в хода на производството по обстоятелствена проверка се установило, че за процесния имот е отреден УПИ ІІІ – 690 по действащия рег. план от 2001г., като регулационния план не е приложен, а ответната СО се легитимира като собственик на имот без планоснимачен номер, с площ от 65 кв.м, придаваеми към УПИ ІІІ – 690, за който е съставен акт за общинска собственост № 1508/19.10.2004г. и имот без планоснимачен номер, с площ от 390 кв.м., придаваеми към УПИ ІІІ – 690, за който е съставен акт за общинска собственост № 1507/19.10.2004г. Предвид изложеното, ищците поддържат, че с последващи изменения на кадастралната карта и кадастрални регистри, извършено със заповед РД – 18-69/14.12.2010г. и заповед № 18-1108/17.02.2017г., върху процесния нанесен имот с идентификатор ***, с площ от 943 кв.м., е възникнала съсобственост, с квота на ответника – 143/943 ид. части от имота.

По делото няма спор за квотите на ищците досежно закупения имот от 800 кв.м. – 4/6 за Т. Б. и по 1/6 за за ищците Е. и К. Б., на основание съпружеска имуществена общност и наследство за Т. Б. и наследство за другите две ищци, поради настъпила на 20.07.2015г. смърт на П. Б., по арг. от чл. 9, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН.

С оглед въведеното от ищците основание за възникване на съсобственост, поддържано в хода на целия процес – изменение на кадастралната карта и регистри през 2010/2017г., след неприложен регулационен план от 2001г., одобрен при действието на ЗУТ, въззивният съд намира, че по делото не е доказана възникнала съсобственост върху процесния имот, с площ от 943 кв.м., по следните съображения:

4

От представените по делото писмени доказателства и заключението на приетата в първоинстанционното производство СТЕ, се установява, че имот пл. № 221, съгласно описанието в нот. акт № 180/93г., е бил с площ от 1391 кв.м. по стар кад. план емисия преди 1956г., а съгласно първия рег. план на в.з.

Килиите, одобрен със заповед № 801/21.04.67г., имот пл. № 221 попада частично в улици, а останалата му част е извън границите на рег. план, между квартали 14, 21 и 22. Съгласно представената скица от вх. № СТ – 94-Т32/02.07.1993г. /л. 13 от първоинстанционното дело/, имот пл. № 221 към момента на сделката на ищеца Б., е с площ от 1300 кв.м. по графични данни, от които Т. Б. владее 800 кв.м.

Със заповед № РД – 50-225/24.03.1995г. на главния архитект е одобрен проект за ЧИЗРП на в.з. „Кокаляне“ за частично изменение на регулационния план за включване в регулация на имот пл. № 221, с отреждане на нов парцел І -221 от нов кв. 22а във в.з. „Килиите“. Заповедта е била обжалвана от „Озеленявяне“ ЕАД, като с решение от 28.05.1999г. по ахд № 930/1999г. на СГС, ІІІ А отд. жалбата е отхвърлена. Т. Б. е бил конституиран като заинтересована страна по делото. Съгласно мотивите на цитираното решение, имот пл. № 221 не влиза в горския фонд и по графични данни е с площ от 1300 кв.м., от които Т. Б. се легитимира само за 800 кв.м. Сочи се също в мотивите на съдебното решение, че с рег. план, одобрен със заповед № 801/21.04.67г., части от този имот са отнети за улици, а другата част от имота не е включена в регулация и се намира южно от квартали 14, 21 и 22.

Съгласно скица – копие от неодобрен кадастрален план от 31.07.2020г., имотът, описан в нот. акт № 180/93г., с площ от 800 кв.м., е заснет през 2000г. с посочената площ като имот пл. № 690, кад. лист 610, но с кадастрални граници, различни от кадастралните граници на имот пл. 221 по плана от 1967г.

С рег. план на в.з. „Килиите“, одобрен с решение № 48 по протокол № 32/10.12.2001г., за имот пл. № 690 е отреден УПИ ІІІ – 690 от кв. 15, с площ от 1080 кв.м., като към имота се придават общо 455 кв.м. общинска земя – части от 65 кв.м. и 390 кв.м., а се отчуждават 104 кв.м. за парк Витоша и 142 кв.м. за улица /скица на л. 68/ Съгласно отбелязване в скицата, имот пл. № 690 участва с 625 кв.м. в новообразувания парцел.

За имот без пл. №, с площ от 65 кв.м., придаваем към УПИ ІІІ -690, е 5 съставен акт за общинска собственост /АОС/ № 1508/19.10.2004г., а за имот без пл. №, с площ от 390 кв.м., придаваем към УПИ ІІІ - 690, е съставен акт за общинска собственост № 1507/19.10.2004г. Двата АОС са съставени на основание чл. 2, ал.1, т. 9 ЗОС, като няма отбелязване за по - рано съставени актове.

По делото е представена преписка рег. № ДИ-94-Т-2/10.06.2004г., образувана по молба на Т. З. Б. в СО – район „Витоша“ с искане за уреждане на сметките по регулация. С решение № 552/25.09.2008г. на СОС е дадено съгласие да се приложи доброволно влезлия в сила план за регулация на УПИ ІІІ - 690 , с площ от 1080 кв.м., кв. 15, в.з. Килиите и е възложено на кмета на СО да подготви заповед и сключи договор. Съгласно твърденията и на двете страни и заключението на СТЕ, впоследствие частите не са заплатени и регулацията не е приложена.

Процесният имот с идентификатор ***, с площ от 943 кв.м., е нанесен въз основа на скица – проект № 15-228297/12.05.2016г. /л. 15 от първоинстанционното дело/, по повод подадено заявление рег. № 01-6886510.03.2016г. от ищеца Б., въз основа на което е започнала процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /одобрена през 2010г./ на недвижимите имоти за поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***.

Съгласно скицата - проект от 2016г., поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 720 кв.м. е заличен, а имот с проектен идентификатор *** е нанесен като нов обект в КККР, с проектна площ от 943 кв.м.

Изменението на кадастралната карта е одобрено със заповед № 181108/17.02.2017г. на началника на СГКК /комбинирана скица на л. 91/.