Решение № 271 от 26.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. София , 25.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000503644 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 4596 от 29.07.2020г., постановено по гр.д.№ 6881/2019г. по описа на СГС, ГО, 3 състав, са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, са осъдени да заплатят на Б. Б. М., ЕГН **********, действаща лично и съгласието на майка си Л. Б. М. сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на физически и душевни болки и страдания, настъпили при ПТП от 02.09.2018г., виновно причинено от водача на застрахования при ответника с полица „Гражданска отговорност“ л.а. марка „Пежо“, модел „208“ с per. № ********, както и сумата от 2 982 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, произтекли от същото събитие, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 20.03.2019 г. до пълното им погасяване и сумата 400 лв. съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над сумата от 40 000 лв. до сумата от 50 000 лв. като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, както следва: ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, е осъден да заплати на адвокат Я. Д. Д., САК, ЕГН **********, възнаграждение на основание чл. 38, ал.

1, т.2 от ЗА в размер 1 820 лв. , а по сметка на СГС сума в размер на 1 719,28 лв., на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

1

По компенсация Б. Б. М., действаща лично и съгласието на майка си Л. Б. М. е осъдена да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, сумата 471 лв. съдебни разноски на основание чл. 78,ал.З ГПК.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част, за разликата над 25 000 лв. до 40 000 лв. за неимуществени вреди. Посочват, че съдът нито в проектодоклада, нито в окончателния си доклад в нарушение на чл. 146, ал. 1, т.1, т,4 и т. 5 ГПК, не им е дал указания за кои обстоятелства не сочат доказателства и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. С този съществен процесуален пропуска е нарушено правото им на защита, изразяващо се в непредставяне на доказателства, необходими за правилното решаване на спора. Този пропуск на съда, по същество, представлява отказ от осигуряване и провеждане на справедлив, състезателен и равнопоставен съдебен процес. С бездействието си, решаващият състав, ги е лишил от възможността да оборят законовата презумция за вина на водача на процесното МПС и тя се задейства автоматично ползвайки ищцовата страна.

Изтъкват факта, че неправилно съдът допуснал и кредитирал показанията на Л. Б. М., която е майка на непълнолетната ищца и водач на процесното МПС.

Няма никакво съмнение, че майката на пострадалата е пряко заинтересована от изхода на съдебния спор и размера на застрахователното обезщетение, което ще получи дъщеря й.

Още повече ищцата Б. Б. М., в настоящия съдебен спор, действа със съгласието на майка си Л. Б. М., която е била водач на л.а., в който е пострадала Б.М.. Твърди, че определеният и присъден по делото размер на дължимото се на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е прекомерен и несъответстващ на приетите в производството по делото доказателства, поради което се явява и противоречащ на нормата на чл. 52 ЗЗД. СГС не се е съобразил с факта, че на Б.М. са причинени счупвания на дясната раменна става и леки охлузвания. Същата се е възстановила напълно за срок от два месеца, без усложнения и трайни последици за здравето. По своя характер претърпените от пострадалата телесни увреждания се характеризират с кратък възстановителен период, който при деца (по време на пътния инцидент ищцата е била на 15г.), е още по-кратък. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Б. Б. М., действаща лично и съгласието на майка си Л. Б. М. , не изразява становище в писмен вид. В приложена писмена защита по същество оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата Б. Б. М., ЕГН **********, действаща лично и съгласието на майка си Л. Б.

М., твърди, че на 02.09.2018г. около 3:00ч. пътувала като пътник в л.а. марка „Пежо“, модел „208“ с per. № ********, управляван от майка й Л. Б. М., като се движили по АМ Тракия, посока гр.София, като на км.32, поради загуба на контрол, тя самокатастрофира, удря се в мантинелата, след което се завърта и преобръща. При инцидента е пострадала ищцата Б. Б.

М., в качеството си на пътник в л.а., като е получила фрактура на десен горен крайник.

Претърпяла е оперативна интервенция. Твърди, че по отношение на л.а. марка „Пежо“, модел „208“ с per. № ******** била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, което издава застрахователна полица № BG/01/118001145182 със срок на действие от 19.04.2018г. до 18.04.2019г. Надлежно е сезирала ответника с претенция за изплащане на обезщетение вх. № 200-00-5286/20.12.2018г. но няма произнасяне от страна на застрахователя. Претендира сума в размер на 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2019г. - датата на изтичане на 3-месечен срок за произнасяне до окончателно изплащане на сумата, както и за сумата от 2982 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно с със законната лихва, считано от 07.09.2018г.- датата на извършеното плащане, до окончателно изплащане на сумата.

Ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че изобщо не е налице деликт, а случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Оспорва факта, че твърдените от ищеца наранявания и страдания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Евентуално, твърди, че водачът на л.а., не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, като не е нарушила виновно правилата за движение, т.е. събитието е случайно. Посочва, че водачът не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпване на ПТП. В условията на евентуалност релевира съпричиняващо поведение от страна на пострадалата, която е била без поставен предпазен колан. Оспорва иска по размер, като твърди, че е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди, принципа на справедливост и съдебната практика.

Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 02.09.2018г. около 3:00ч. ищцата пътувала като пътник в л.а. марка „Пежо“, модел „208“ с per. № ********, управляван от майка й Л. Б. М., като се движили по АМ Тракия, посока гр.София, като на км.32, поради загуба на контрол, тя самокатастрофира, удря се в мантинелата, след което се завърта и преобръща.

От заключението на депозираната на л.90 от делото комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че на 02.09.2018 г. около 03,00 часа л.а. марка „Пежо” модел 208, per. № ********, управляван от Л. Б. М., се движи по Автомагистрала 3

„Тракия” с посока на движение към гр. София. В зоната на км. 33 /ориентир № 1/, при ориентир № 2 / начало на еластична ограда намираща се до аварийната лента в тревна площ отдясно посока София, на разстояние 240 метра от ор.1 по диагонал/ към 32 км. водачът на автомобила губи контрол върху управлението на автомобила, който напуска платното за движение, навлиза в аварийната лента, удря се в ориентир № 2, деформира го, продължава движението си напред, постъпателно и ротационно, като се преобръща и на 20 метра след ор. № 2 се установява в тревната площ до отводнителния канал в посока гр. Пловдив. Не се установяват технически причини за настъпване на ПТП, като причина за настъпилото произшествие се възприема субективното поведение на водача - действия и бездействия върху командните уредби на автомобила. Предвид деформациите по автомобила, деформираната еластична ограда, следите по тревната площ и окончателното установяване на автомобила на около 20 метра след ор. № 2 може с достатъчна точност да се приеме, че скоростта на движение на лекия автомобил към момента на загуба на контрола върху него е била около 120 км/ч без да може да бъде определена с по-голяма точност по технически път.

В материалите по делото няма данни за внезпно настъпили технически неизправности, следователно причините за настъпилото произшествие са от субективен характер - начин на управление (действие или бездействие върху командните уредби за управление на автомобила кормилна уредба, спирачна система, подаване на газ).

В о.с.з. пред въззивна инстанция бе допуснат преразпит на в.л. автотехник, който категорично отрече наличието на техническа неизправност на л.а., довела да загуба на контрол на управляваното МПС респ. посочи, че ПТП е реализирано на прав пътен участък, в тъмната част от денонощието /03 ч./ при изправна и суха настилка.

Ето защо напълно недоказано остава възражението на жалбоподателя-застраховател за липсата на деликт респ. наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.

В резултат на пътния инцидент ищцата е претърпяла следните телесни увреждания: счупване на дясната раменна кост в горния край, счупване на дясната лопатка, охлузвания по двете подбедрици и по дясна тазобедрена става. Описаните две счупвания реализират медико-биологичния критерий на трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни или средно-степенни увреди. Общият възстановителен период е продължил до около 2 месеца. Увредите са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени от вътрешното оборудване на автомобил.

Експертизата обосновава извод за това, че детето е било с поставен колан при настъпване на ПТП, тъй като предвид сложното ротационно движение на МПС, ведно с преобръщане на същото, тялото би извършило хаотични движения, следвайки сложните движения на МПС и при непоставен колан би могло да се очаква изпадането му от купето или получаване на много по-тежки черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травми, каквито в случая не са констатирани. КСМАТЕ счита, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан, тъй като при този механизъм на ПТП, ако е била без поставен такъв и при данните, че е спяла на задната седалка, то травмите биха били значително по-тежки, особено в областта на главата и гръбначния стълб, дори е било възможно и изпадането на тялото от автомобила. С оглед тоталната щета по автомобила, може да се приеме, че травмите са получени от вътрешното оборудване на автомобила, вкл. и счупените стъкла.

В конкретния случай при инициалния удар на автомобила Пежо в еластичната ограда и деформирането й, се е получило рязко и бързо намаляване на скоростта, на движение, на лекия автомобил и правилно поставените предпазни колани в този момент са имали своето значение. Тук все пак трябва да се има предвид, че при такива челни удари коланите са найефективни при скорости до 70 км/ч. При по-високи стойности тяхната ефективност намалява. В случая в следващите моменти, предвид значителните деформации на купето, 4 вратите, счупените стъкла, и ходовата част, преобръщането на автомобила съществува възможност да се получат увреждания на пострадалата от деформациите на автомобила, т.е. ефективността на коланите да е намаляла, като не можем да определим степента на намаляване. По принцип ефективността на коланите е по- малка при преобръщане на автомобила, отколкото при челни удари. При инициалния удар в еластичната ограда тялото на пострадалата при рязкото и бързо намаляване скоростта на движение на л.а. е със стремеж за движение напред, и ако не е била с поставен предпазен колан, би се ударило в облегалките на седалките отпред. Впоследствие при завъртането на автомобила по посока на часовниковата стрелка би залитнало надясно, при преобръщането на автомобила би залитнало към тавана, после към пода. Вещите лица стигат до извод, че биха се получили сложни хаотични движения - надясно, нагоре, надолу и наляво следвайки сложните движения, които е получил автомобила.