Решение № 1499 от 14.10.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 3695/2026
- Вид
- Решение № 1499
- Подписан
- 14.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Ана Иванова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 1499
****, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20264430103695 по описа за 2026 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от Ц. Б. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***** за постановяване на мерки за защита срещу К. Ц. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в *****.
Твърди се в молбата, че молителят и ответницата са съпрузи, като от брака си имат родени две деца. Излага се, че на 01.08.2026 г. ответницата осъществила по отношение на ищеца акт на дом. насилие, на който не присъствали децата. Сочи се, че от края на юни месец ответницата напуснала семейното жилище, като от тогава тя не се завръщала трайно, а периодично за кратки периоди от около три дни, след което отново заминавала. Твърди се, че след фактическата раздяла двете им деца останали при него, като той полагал за тях ежедневни грижи. Излага се, че ответницата е вземала децата при себе си за кратки периоди. Сочи, че на 01.08.2026 г., в ****, между него и ответницата се провел разговор, който прераснал в конфликт, при който К. му нанесла два последователни удара с ръка - шамари в областта на лицето.
Твърди, че след първия удар от носа му започнало кръвотечение, но въпреки това ответницата му нанесла втори удар в областта на лицето - носа. Излага, че в резултата на това получил кръвотечение от носа. Сочи, че още на същия ден потърсил медицинска помощ в Спешно отделение, като при медицинския преглед била отразена анамнеза за нанесен удар с шамар и последвало обилно кървене от дясната ноздра. Твърди, че бил посъветван да посети съдебен лекар, където отишъл на 04.08.2026 г. Излага, че в съдебномедицинското удостоверение са отразени данните за нанесените му два шамара през лицето, 1 настъпилото след първия удар кръвотечение и извършения още на 01.08.2026 г. преглед в Спешно отделение. Счита, че обстоятелството, че към момента на последващото съдебномедицинско освидетелстване не са установени остатъчни видими травматични изменения, не изключвал механизма на съобщените удари, което е отразено и от съдебния лекар. Сочи, че на 03.08.2026г. подал жалба в Първо РУ ****, ОД на МВР ****. Твърди, че след инцидента провел електронна кореспонденция с ответницата.Моли съда да постанови мерки за защита.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи молбата като основателна и доказана и да постанови мерки за защита в максимално предвидения в закона срок. Сочи, че от събраните по делото доказателства, включително и признанието на ответницата се установява извършването на акта на насилие. Излага, че по делото не е установено конкретно нападение или принудително задържане от негова страна. Претендира присъждане на разноски.
В проведеното по делото о.с.з. молителят Ц. Б. Д. сочи, че се били разбрали с ответницата да отидат до манастир, за да се развали магия, като на процесния ден тръгнали заедно с нейния брат до манастир в ****. Сочи, че по време на пътя ответницата била ядосана. Излага, че като се върнали в ****, спрели на нейния адрес, като той слязъл да й помогне, тъй като имала чанти с и играчки на децата. Твърди, че в тях седнали в кухнята и започнали да разговарят за децата. Обяснява, че ищцата я избивало „на агресия, треперела, и викала, че е боклук и само го обиждала“. Излага, че свидетел на това била баба й, която й казала: „Момиче, ти имаш психични проблеми“. Твърди, че тя го ударила в носа с всичка сила с шамара и той отишъл незабавно в болницата ****. Излага, че баба й е станал свидетел на случката. Обяснява, че след това отново се върнал, тъй като имал багаж при нея и й задал въпрос, защо го е ударила, но тя не отговорила, а била нервна и пушела и скъсала амбулаторния лист, който й показал и тя скъсала. Разказва, че тогава извикал и леля й, която като дошла казала: „Какво да направя сега, ****? Сега ще поговоря с нея, отиди си“. Обяснява, че изпратил на К. снимка от болницата, на което тя му отговорила: „Браво, изкарай си, че съм те ударила“ и, че ако иска да я съди.
Твърди, че се почуствал застрашен от поведението на ответницата.
В дадения от съда срок ответницата е депозирала отговор на молбата, като счита същото за недопустимо, тъй като е в отговор на заведено от нея дело.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответницата моли съда да отхвърли предявения иск. Твърди, че е налице акт на защита от страна на ответницата. Излага, че при хора с техния ръст и физика ищецът няма как да се е почуствал застрашен от ответницата. Счита, че депозираната от него молба е в отговор на депозираната от ищцата молба за защита.
В проведеното по делото о.с.з. ответницата К. Ц. Д.. Излага, че 2 действително на 01.08.2026 г. отишли до манастир в ****, тъй като ищецът мислел, че му е направила магия. Сочи, че след като се върнали в ****, слязла от колата и търгнала към вкъщи и казала на ищеца, че не желае той да влезе, но въпреки това той влязъл. Сочи, че са говорили за всичко друго, но не и за децата. Обяснява, че в сведението до полицията не е отрекла, че е нанесла един шамар на ищеца. Твърди, че причината, поради която го ударила било, че я обижда. Разказва, че тръгвайки си, след като го умолявала многократно, ищецът се опитал да я целуне, да я прегърне, но че тя не позволила и с цел самоотбрана го ударила. Излага, че вторият път когато се върнал имал лист в ръцете си и го скъсала. Отрича да е била агресивна. Твърди, че вторият път когато дошъл ищецът бил с цел да я провокира и да го удари втори път, поради което и тя се затворила в стая. Излага, че след това дошла леля й. Сочи, че никой друг не е присъствал на удрянето на шамар, както и, че не е имало кръв. Твърди, че ищецът имал слаби капиляри и му тече често кръв. Не отрича, че в чат разговор е посочила, че ще я съди за спукан капиляр, но че това й изказване по – скоро било саркастично.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, че страните по делото са съпрузи.
Установява се от приложените по делото Удостоверения за раждане на децата **** Д. и **** Д., че техни родители са страните по делото.
От представеното по делото Съдебно медицински удостоверение №299/2026 г. се установява, че на 04.08.2026 г. ищецът е посетил съдебен лекар, който е констатирал, че при прегледа “ не се установяват външни видими травматични увреждания, които обаче не изключват съобщените от пострадалия удари, но същите са били с относително по – малка сила и са довели до болка“.
Представен по делото е и чат разговор между страните по – делото, в който ответницата сочи, че „ако искаш и медицинско си извади и ме съди за побой“.
Установява се от служебно изисканото свидетелство за съдимост на ответницата е, че същата не е осъждана.
От приложената по делото справка от „УМБАЛ- Д-Р ****“ ЕАД, ОДНБПЗ се установява, че ищеца и ответника не се водят на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ – **** и не е отразена хоспитализация в болничната информационна система, като няма данни да е настаняван по принудителен ред от 2000г. до настоящия момент.
От приобщената по делото служебно изготвена справка се установява, че спрямо ответника няма заведени дела по ЗЗДН, както и, че същата е депозирала на 21.08.2026 г. молба за защита срещу ищеца.
От приложената по делото Прокурорска преписка №6183/2026 г., по 3 описа на РП ****, образувано по повод на жалба от ищеца за извършено спрямо него насилие на процесната дата по се установява, че: производството по преписката е прекратено; че е приложен амбулаторен лист от ЦСМП ****, като при прегледа е установено, че след битов скандал, ищецът е ударен с шамар, като е започнало обилно кървене от дясната ноздра, което е било спряло споннатнно; че ответницата е обяснила, че с цел да се защити, тъй като ищецът се опитал да я прегърне и целуне, без да иска го е ударила.
Приобщени като доказателства по делото са и Решение по г.д.
№3650/2026 г. по описа на ПлРС и заповед за защита, с които на ответницата са предоставени мерки за защита срещу ответника за максималния предвиден в закона срок.
Видно е от представената по делото ВЖ, че постановеното по делото решение се обжалва от ищеца по настоящето дело.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите **** и *****.
Свидетелят ****, приятел и колега на ищеца сочи, че познава страните.
Разказва, че на 01.08. следобеда около 15,00- 15,30 часа видял ищеца, който бил „видимо изнервен, стресиран, ядосан“, поради което го попитал какво става и той отговорил, че се е случило нещо със съпругата му, че тя го е ударила. Твърди, че имал следи от кръв по ноздрите, където се е блърсал.
Сочи, че ищецът му споделил, че се чуди какво прави, както и, че: „Тя като ме удари и направо, как се сдържах, не знам“. Излага, че доколкото знае конфликтът започнал във връзка с разговор за децата и ответницата избухнала и го ударила. Твърди, че страните са разделени. Сочи, че не е забелязал други следи от физическо насилие, освен кръвта от носа му. Разказва, че кръвта по ноздрата му била засъхнала, а не течала.
Свидетелката *****, леля на ответницата сочи, че в началото на август месец била извикана от ищеца по телефона. Твърди, че когато отишла в къщата ответницата се била затворила в стая, била нервна и не искала да излезе. Сочи, че ищецът бил на двора, поговорила с него и той й казал, че е бил ударен, като опитала да поговори и с ответницата, но че тя казала, че докато Ц. е там няма да излезе. Излага, че помолила ищецът да си тръгне и след като си тръгнал излязла и племенницата й, която била видимо притеснена и уплашена и й разказала, че говорили за техни неща, а той /молителят/ тръгнал да я пипа, да я целува, да я прегръща. Твърди, че по него не е имало следи от насилие и, че не си е бърсал кръв по ноздрите. Обяснява, че тя като отишла той си тръгнал около половин час след това. Излага, че след като тя си е тръгнала ищецът не се е връщал. Сочи, че по това време страните по делото вече били разделени, но че ищецът не я оставял. Твърди, че ответницата по принцип е спокоен човек и, че не би реагирала към никой агресивно и, че ако е имало такова нещо, значи е била наистина провокирана по някакъв начин и уплашена. Сочи, че не знае за наличие на чат разговори, при които племенницата й да си е признала, че е ударила ищеца. Обяснява, че 4 тя не е видяла ищецът да е бил ударен.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирано лица по смисъла на чл.3, т.1 и т. 3, доколкото страните съпрузи и имат деца.
Същевременно, сезиралата съда молба от 25.08.2026 г. е основана на твърдение за осъществен по отношение на молителя, акт на домашно насилие на 01.08.2026 г. е депозирана в предвидения в закона срок.
Съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи в условията на пълно и главно доказване действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно насилие.
Съответно, за отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от молителя.
Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира следното:
Не е спорно по делото и се установява от доказателствата, че отношенията между страните към момента са силно влошени, поради което са подадени и две молби за защита от ответницата, както и е образувано дело за развод по исков ред. Естеството на отношенията принципно предполага липса на преки впечатления от лица извън семейството. Такива не се установи да са налице по делото. Въпреки твърденията на ищеца, че бабата на ответницата е присъствала на скандала доказателства в тази насока не бяха представени.