Решение № 574 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 867/2026
- Вид
- Решение № 574
- Подписан
- 07.05.2026
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 416, ал. 3 · Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
- чл.417 · Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
РЕШЕНИЕ
№ 574 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20265330200867 по описа за 2026 година прие следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. Д. Д. от *** против Електронен фиш серия К № 11810512 на ОД на МВР Пловдив, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25.56 евро /49.99 лева/. С жалбата се моли ел. фиш като неправилно и незаконосъобразно издаден да бъде отменен като се излагат съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа жалбата.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съгласно постъпилото от нея писмено становище ел. фиш е правилно и законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден. Претендират се разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното
На 16.11.2025 г. в 14:48 ч. в гр.Пловдив, бул . България срещу номер 98 с АТ С С ARH CAM S1 № 120ссf 4 било установено движение на товарен 1 автомобил рег.№ ***, със скорост 68 км/ч след отчетен законов толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача. За така установеното превишение на скоростта с 18 км/ч на собственика на МПС бил издаден обжалваният ел. фиш за нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Ел фиш съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В процесния фиш има данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане.
Други реквизити, които следва да съдържа ел. фиш, нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не съдържа. По тази причина и липсата в него на информация за срока и реда, по който може да се обжалва не може да бъде основание за неговата отмяна поради неспазване на предвидената форма и съдържание, тъй като формата е спазена и същия отговаря на законовите изисквания в коментираната разпоредба.
Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 № 120ссf4, което е мобилно по смисъла на §6 т.65 б.б. от ДР на ЗДвП - временно разположено на участък от пътя.
АТСС е от одобрен тип, което се установява от приложеното към административнонаказателната преписка и прието като писмено доказателство копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126.
АТСС е преминало и съответната метрологична проверка, което се установява от приложеното и прието като писмено доказателство копие на протокол №131-СГ-ИСИС/25.03.3025 г., според който проверката е преминала на 25.03.2025 г. и към датата на нарушението едногодишният срок от проверката не е изтекъл.
За използване на АТСС е съставен протокол, съдържащ данни за дата и място на контрол, начало и работа с АТСС, брой свалени изображения, номер на първо и последно статично изображение, имена на служителя поставил началото и сложил края на работа с АТСС, имена на служителя, проверил въведените в съставения протокол данни. Датата и мястото на контрол съответстват на съдържащото се в ел. фиш относно дата, място на нарушението, а снимковият материал от клип попада сред номерацията от клипове, заснети с АТСС. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за използване на АТСС като надлежно е попълнен Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.
В протокола няма информация за разстояние от пътен знак до АТСС в метри, но в настоящия случай няма данни да е имало поставен пътен знак на контролирания участък от пътя, поради което и в протокола в тази част такава информация не е попълнена. Посочени са в протокола посоката на задействане и режимът на измерване. Същият е официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила не е опровергана. Официалният свидетелстващ 2 документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили така както се твърди в документа.
Установяването на обективните признаци на нарушението в частност регистрационния номер на МПС, с което е установено нарушението, се удостоверява чрез съответното доказателствено средство – снимков материал, на който е придадена доказателствена стойност/арг. от чл.189 ал.15 ЗДв.П/. Напълно неоснователни са изложените в жалбата оплаквания, свързани със способността на АТСС да измерва скоростта на процесното МПС, както и изразените съмнения измерената скорост да е на същото МПС, а не на друго при наличие на няколко МПС в движение. Както се посочи погоре МПС е заснето с АТСС ARH CAM S1 № 120ссf4, преминало първоначален контрол за съответствие преди одобряване на типа средство за измерване, както и периодичен контрол, което се установява от приложението удостоверение за одобрен тип и протокол за метрологична проверка.
Системата за видеоконтрол тип ARH CAM S1 е надлежно калибрована, като при този вид АТСС измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. С оглед на това, съдът приема, че всички технически средства за измерване на скоростта, които са одобрени от БИМ и преминали съответната периодична проверка, отговарят на изискванията на чл. 416 и чл.417 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съответно са технически годни да разграничават на кое заснето МПС е засечена скоростта посредством лазерния скоростомер. Съгласно чл. 416, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, лазерният скоростомер измерва скоростта чрез излъчване на лазерни импулси към дадено /конкретно/ МПС и приемане на отразените от повърхността му сигнали, като едновременно с това се измерва и времето за достигането им до МПС и обратно. Съгласно чл.
417 от същата Наредба, конструкцията на скоростомерите трябва да позволява да се индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или повече МПС, при разминаване или когато скоростомерът е монтиран на движещо се МПС. Ако скоростомерът не е пригоден да изпълни това изискване, той трябва да анулира резултатите от собствените си измервания, когато две или повече МПС навлизат в областта на измерване едновременно, но с различна скорост.
По делото са приложени 2 бр. снимки, видно от които МПС, във връзка с което е установено нарушението действително не е единствено МПС, но само и единствено неговият регистрационен номер е видим и на двете снимки, а на една от снимките е видима само една незначителна част от друго МПС.
В настоящия случай не е оборена и законовата презумпция, предвидена в чл.188 от ЗДвП. Към материалите от административнонаказателната преписка е приложена и справка за регистрация на МПС, според която същото е регистрирано на името на жалбоподателя. В нормата на чл. 189, ал. 5 от 3
ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. Такава декларация не е била подадена в законоустановения срок, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Що се касае до приложението на материалния закон с оглед словесното описание на нарушението жалбоподателят е санкциониран за неспазване на законовото ограничение за скорост в населено място, а именно 50 км/ч.
Същият обаче е санкциониран за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, която разпоредба въвежда ограничение за скорост, различно от посочените в ал.1 от ЗДвП ограничения. Такива факти за въведено ограничение за скорост извън посоченото в ал.1 от ЗДвП в съдържанието на ел. фиш липсва. По тази причина и при измерена скорост от 68 км/ч следва жалбоподателят да отговаря за нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП. Грешката в правната квалификация на нарушението обаче не е основание за отмяна на ел. фиш. Настоящата инстанция съгласно чл.63, ал.7 т.1 вр.ал.2 т.4 от ЗДвП разполага с правомощие да преквалифицира нарушението от такова по чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП в нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, който е основният състав за нарушения от този вид.
При извършената проверка относно приложението на съответната на нарушението санкционна разпоредба съдът прие, че същата е приложена правилно като на вод ач а е наложено наказание по чл. 182, ал. 1, т.
2 от ЗДвП, предвидено за превишаване на максималната разрешена скорост за населено място, а нейният размер е съобразен с установеното превишение на скоросттта, което в конкретния случай е 18 км/ч и с предвидения за този вид превишение размер на глобата, а именно 50 лв. Така определеното и наложено наказание е във фиксиран размер, поради което и ел. фиш в тази част не подлежи на ревизиране.
Не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като настоящият случай не разкрива белезите на маловажен такъв.
С нарушението са засегнати обществени отношения, гарантиращи сигурността на участващите в движението по пътищата. Нарушението е осъществено в населено място , през светлата част на денонощието, в един от най-натоварените райони в гр.Пловдив.
Предвид всичко изложено съдът прие, че следва да измени ел.фиш като преквалифицира нарушението от нарушение по чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП в нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а в останалата част да потвърди ел. фиш като правилно и законосъобразно издаден.
По делото е направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски. Тази страна се е представлявала от юрисконсулт. Нарушителят следва да бъде осъден да заплати на административнонаказващия орган направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, като 4 предвид приключване на делото в едно съдебно заседание, както и че същото не се отличава с практическа и правна сложност съдът счита, че следва да присъди минимално възнаграждение в размер на 66,47 евро съгласно чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 11810512 на ОД на МВР Пловдив, издаден на името на М. Д. Д. от *** ЕГН ********** като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата в нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 11810512 на ОД на МВР Пловдив в останалата му част.
ОСЪЖДА М. Д. Д. от *** ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата от 66.47 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5