Решение № 53 от 21.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за възобновяване № 20231000601433 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане от защитникът на осъдения К. И. И. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 359/23 год. по описа на Окръжен съд-Перник,по което с решение №73 от 27.10.2023 год. е изменена присъда по НОХД № 1511/20 год. на Районен съд-Перник.

Счита,че при разглеждане на делото са възникнали основанията за възобновяване по чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от НПК,тъй като присъдата и решението са постановени при неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения,а наложеното наказание е явно несправедлИ..

Излага доводи,че за да признаят подзащитният му за виновен,двата съдебни състава са се доверили на показанията на полицейските служители,но недоумение буди факта,че той е признат за невиновен по първоначално повдигнатите му обвинения,които са били базирани именно на показанията ,дадени от тях,което води до изводи,че по отношение на деянията,реализиращи престъпните състави на чл.325,ал.5 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.“б“ от НК и на чл.133,пр.2 във вр. с чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 от НК показанията им са приети за недостоверни.

Изтъква,че от мотивите на двете съдилища не става ясно какви са точно доводите за това,но по делото е приложен видеозапис,с лоша картина и кристален звук,който е бил реализиран 1 при прибиране на мобилния телефон от подзащитният му и неволно превключване на заснемането от фотоснимка на видеоклип.Автентичността на този запис е потвърдена от изготвените експертизи по делото,обясненията на подсъдимия,показанията на баща му,на св.Р. А.,разпознаващ молещия се на полицейските служители глас на подсъдимия и от показанията на полицейския служител И. Д.,който при предявяване на записа е разпознал гласа на колегата си Р. Ч. с репликата „Мани го,М.“ и на полицейския служител С. М.,“уж“ пострадал от подсъдимия,изричащ по адрес на последния комплимента „утепляк“,който впоследствие е приписан като изречен от И..Счита,че от разпита на този свидетел се оказва,че до провеждане на съдебното следствие записа не му е пускан ,въпреки че е наличен протокол за разпита му от досъдебното производство,където той изразява съмнение в автентичността му,каквото съмнение са изразили и другите полицейски служители,които по обичаен за полицията начин в съдебно заседание не разпознават гласове на колегите си,а още по-малко собствените си.

Поддържа,че след задържането на И. спрямо него е упражнено интензивно насилие,значително надхвърлящо необходимото,вкл. и от удар с полицейска палка,което полицейските служители отричат и това оборва показанията им, още повече,че упражненото насилие е било напълно излишно,тъй като съпротива от И. не е била оказвана,установено от наличния запис.

Намира за очевидно,че спор между С. М. и И. е възникнал вследствие желанието на последния да снима множеството паркирани полицейски автомобили,което се потвърждава от част от служителите на ОД на МВР-Перник и в този смисъл поддържа,че именно ползването на мобилен телефон,а не полицейско разпореждане е повод за задържането му.

Продължава,че посещението на адреса по същия повод е второ за полицейските екипи,като на първото такова И. даже не е присъствал и липсват данни,че след пристигането му именно той е нарушавал обществения ред и спокойствие и основната част от шума е реализирана от присъстващите музиканти,които са били на мястото доста преди появата на И..

Приема за очевидно,че след първото посещение всички присъстващи тогава не са изпълнили полицейски разпореждания,но дори няма данни те да са санкционирани,което прави невъзможно установяване на вида и обхвата на полицейските разпореждания,лицата ,спрямо които са отправени и идентичност на двете посещения.Счита,че броя на полицейските автомобили и на самите полицаи навежда на извода за неудоволствие от повторното посещение,чийто отдушник е станал И..

Всичко това,както и множеството констатирани по него травматични увреждания,според защитата убедително потвърждава тезата,че образуваното наказателно производство не е следствие от протИ.правно поведение на задържаното лице,а контра мярка от реализиране на правата му за санкциониране на престъпното поведение на служители от системата на МВР.

Обобщава,че внимателния прочит на доказателствата налага извода,че И. не само не е извършил престъпление,но действията му не представляват и административно 2 нарушение,което води до необходимостта от пълното му оправдаване.

На следващо място релевира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на наказателното производство,които сериозно рефлектират върху изискването за справедлив процес и безпристрастност на органите по разследване и съдебните състави и те представляват абсолютна процесуална предпоставка за отмяна на решението на въззивния съд и на присъдата и връщане на делото на досъдебното производство,както и за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Излага в тази насока,че отсъства собствен анализ на въззивната инстанция върху доказателствената съвкупност и се налага усещането за частичен преразказ на мотивите на присъдата в обхвата единствено на обвинителната теза,поради което счита,че е налице липса на мотиви.Твърди,че състава на съда се е освободил от задължението служебно да обсъди всички налични доказателства с аргумента,че са относими към обвиненията,за които И. е оправдан и липсва протест.

Поддържа също така,че във фазата на досъдебното производство,след предявяване на материалите,с постановление на наблюдаващия прокурор то е спряно,тъй като е било налице приключило административнонаказателно производство за действия на И.,идентични с част от повдигнатите му обвинения.

След спиране на производството е направено искане от наблюдаващия прокурор до Адм.съд-Перник за възобновяване на административнонаказателното производство,което е било уважено,но след това,без да възобнови спряното досъдебно производство,наблюдаващия прокурор е внесъл обвинителен акт.

Счита,че подобно действие влиза в колизия с разпоредбите на НПК,тъй като след спиране на досъдебното производство,то безспорно следва да бъде възобновено ,като се позовава на разпоредбата на чл.242,ал.1 от НПК,която изчерпателно изброява правомощията на прокурора,като алтернативното изброяване на въпросните правомощия сочи,че повдигане на обвинение с обвинителен акт не може да бъде реализирано при спряно производство.В този ред на мисли изтъква,че в хипотезата на спряно производство за подсъдимия ,за неговите защитници е налице очакване за възобновяване на същото или прекратяване,като в първата възможна хипотеза могат да бъдат реализирани процесуални права,насочени към събиране на доказателства или възражения за прекратяване на досъдебното производство.Тези права не биха могли да бъдат упражнени в условията на неизвестност какво се случва със спряното досъдебно производство,като се има предвид и че постановлението за възобновяване на досъдебното производство е от категорията актове,които подлежат и на обжалване.В конкретния случай е реализирано правото на И. да обжалва постановлението за спиране на досъдебното производство и лишаването му от правото да атакува възобновяването,както и да направи искания за събиране на доказателства или да възрази относно продължаване на наказателното производство.Елиминирана е била и възможността за узнаване на отпадане на основанието за спиране на досъдебното производство.

3

Изтъква,че тези възражения са направени както в разпоредително заседание ,така и в хода на съдебните прения,но доводи от първата инстанция не са изложени,а въззивният съд е изложил предположения,оборени в хода на съдебното следствие.Счита,че съдилищата са игнорирали част от установените факти и не са отговорили на направените възражения от защитата,както и не са извършили анализ на цялата доказателствена съвкупност,което също представлява липса на мотиви.В този смисъл в искането си подлага на обстоен анализ събраните по делото доказателства.

На последно място съзира и явна несправедлИ.ст на наложеното наказание,като твърди,че липсват каквито и да било доводи защо наказанието е определено именно в размер на четири месеца,липсва обсъждане и на характеристичните данни за И..

С оглед на изложеното моли САС да приеме искането за възобновяване за основателно и да отмени решението и присъдата и оправдае подсъдимия,алтернативно пледира делото да бъде върнато на досъдебна фаза или за ново разглеждане от Районен съд-Перник или решението на въззивния съд да бъде изменено,като се намали размера на наложеното наказание до абсолютния минимум.

В съдебно заседание защитникът на осъденото лице поддържа искането си за възобновяване на наказателното производство по изложените в него съображения,а осъденият се присъединява към казаното от защитникът си.

Прокурорът намира искането за неоснователно,тъй като не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното производство.

В последната си дума осъденият поддържа,че не е извършил това деяние и иска делото да се гледа отново,за да излезе истината наяве.

Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:

На 10.06.2018 год. на основание чл.356,ал.1 от НПК е образувано бързо производство № 278/18 год. по описа на Второ РУ-Перник срещу лице,извършило едро хулиганство и оказало съпротива срещу служители на властта.

С постановление от 12.06.2028 год. по пр.пр. № 1455/18 год. по описа на Районна прокуратура-Перник е постановено разследването по досъдебното производство да се извърши по общия ред.

Срокът на разследване е удължаван периодично и са извършвани редица действия по разследването,докато на 30.08.2019 год. К. И. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл.325,ал.5 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.“б“ от НК и по чл.133,пр.2 във вр. с чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и по отношение на него е взета мярка за процесуална принуда „Подписка“.

На 16.09.2019 год. разследването е предявено на обвиняемия и защитниците му,които са направили доказателствени искания,част от които са уважени,видно от постановление от 26.09.2019 год. на наблюдаващия прокурор.

4

На 13.01.2020 год. разследването е предявено отново на обв.И. и защитниците му,които са направили доказателствени искания,оставени без уважение с постановление от 22.01.2020 год. на прокурора.

С постановление от 28.02.2020 год. на наблюдаващия прокурор,наказателното производство е спряно на основание чл.199,чл.244,ал.1,т.1 във вр. с чл.25,ал.1,т.5 от НПК.От мотивната част на същото става ясно,че в хода на разследването е установено,че за същите деяния,които представляват престъпления,обв.И. е наказан по административен ред с НП №22 от 14.06.2028 год. на Началника на Второ РУ на МВР-Перник за извършени нарушения по чл.64,ал.2 и ал.4 от ЗМВР,което постановление е било потвърдено с решение № 636/13.12.2018 год.,постановено по АНД № 1301/2018 год. по описа на Районен съдПерник,което решение е било потвърдено с решение № 151/18.04.2019 год. ,постановено по КАНД № 154/19 год. по описа на Адм.съд-Перник.

На 25.03.2020 год. прокурора е изготвил предложение за възобновяване на административнонаказателното производство по КАНД № 154/19 год. на Адм.съд-Перник и за отмяна на наказателното постановление.

На 31.03.2020 год. обв.И. е обжалвал пред Районен съд-Перник постановлението за спиране на наказателното производство и с определение от 27.05.2020 год. по ЧНД № 712/20 год. съдът е потвърдил постановлението.

С решение от 16.06.2020 год. по КАНД № 253/20 год. на Адм.съд-Перник е възобновено наказателното производство и наказателното постановление и решенията на съда,с които е потвърдено, са отменени и административнонаказателното производство е прекратено.