Решение № 99 от 02.05.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. *****, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева в присъствието на прокурора П. П. Д. като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20244200100425 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ В исковата молба се твърди, че с Присъда №1/28.02.2023г. по НОХД№ 20224330200024 по описа на РС Тетевен съдът признал подсъдимия ищеца за виновен в това. че на 21.06.2021г., около 15,10ч. на първокласен път 1 -4, километър 8+800 в посока гр.София управлявал МПС -товарен автомобил, собственост на „П.К." ЕООД, след употреба на наркотично вещество специфичен метаболит „карбокси-ТНС", доказващ употребата на наркотичното вещество тетрахидрокарабинол, установено с химикотоксикологична експертиза на ВМА гр.София с рег.№И6438/16.08.2021г., поради което и на основание чл.343б, ал.3 във връзка с чл.54 от НК бил осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв.. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години.

При задържането на ищеца била издадена ЗППАМ, с която за срок не повече от 18 месеца му било отнето СУМПС. Тъй като наказателното производство се било проточило СУМПС бил задържан за максималния срок от 18 месеца.

С Решение №41/06.06.2023г. по НОХД 20234300600120 на ОС Ловеч постановената присъда била потвърдена

На дата 10.10.2023г. Апелативен Съд - Велико Търново постановил възобновяване на ВНОХД №120/2023г. по описа на ОС Ловеч и отменил постановеното по него решение ОС Ловеч отново потвърдил Присъда №1/28.02.2023г. по НОХД №24/2022г. на РС Тетевен. Твърди се, че акта на ОС Ловеч противоречала на Решението на Апелативен съд Велико Търново и противоречи на разпоредбата на чл.343Б, ал.3 от НК. ОС-Ловеч приел, че употребата на наркотици можело да се установи „с всички доказателствени средства", което противоречало на НК, който регламентирал, че това следва да се установи по надлежния ред.

Ищецът подал искане за възобновяване, по което е образувано Наказателно дело №20244000600088 на АпС ВТърново, като с Решение №68ищецът е признат за невинен в това на 21.06.2021г., около 15.10ч. на първокласен път 1-4, километър 8+800 в посока гр.София е управлявал МПС- товарен автомобил, след употреба на наркотично веществотетрахидрокарабинол, установено с химикотоксилогична експертиза и го оправдал по обвинението по чл.343б, ал.3 от НК.

Ищецът си бил извадил свидетелство за съдимост, от което било видно, че е осъден 1

Присъда №1/28.02.2023г. по НОХД№ 20224330200024 на РС Тетевен , от което било очевидно, че ищецът продължава да бъде третиран като осъден, а освен това против него били водени изпълнителни дела за събиране на разноски по делата.

Твърди се, че на 22.05.2024г. ищецът бил задържан за 24 часа, като не му била предоставена храна и бил държан в пълна мизерия. Това било действие за да бъде накаран да се признае за виновен за деяние, което не е извършено и се наложило негови приятели да му носят храна от *****.

Освен това ищецът бил с отнето СУМПС за максималния срок от 18месеца. Същият бил спрян със служебен автомобил, докато бил на пробен период за започване на работа, като след обвинението ищецът не получил работа и така семейството му останало без доходи. Без доходи и без СУМПС с последните се пари ищецът заплатил възнаграждение за адвокат, който да го защитава в досъдебното и съдебното производство. Само явяваният в РС Ловеч били тринадесет, като всеки път ищеца вземал неплатен отпуск и плащал транспорт.

Твърди се, че поради тормозът, който РП Тетевен и РС Тетевен му оказвали в продължение на години ищецът нямал възможност да поема елементарни нужди на семейството си и били принудени да освободят жилището, в което живеели и да се нанесат да живеят при майка му - той, приятелката му и дъщеря му. Тъй като не можел да си намери хубава работа, работел на ниско възнаграждение, като всичките му доходи отивали за адвокати, явявания по съдени заседания и разноски по наказателните дела. Поради тази причина доверителят ми и семейството му трябвало да живеят под прага на бедността и семейството било подложено на лишения, включително и зъболечение. Вредите, които прокуратурата му причинила се простирали и след като бил оправдан, тъй като в свидетелството му за съдимост все още излизала осъдителната присъда на РС Тетевен.

С оглед на гореизложеното счита, че в следствие на незаконосъобразно повдигнатото обвинение и трите осъдителни присъди му нанесли сериозни психически и емоционални вреди, които за които справедливо обезщетение би било такова в размер на 50000лв.

Ищецът заплатил възнаграждение за адвокат, който да го представлява във връзка с незаконно повдигнатото му обвинение в размер на 800лв. за производствата пред РС Тетевен и ОС - Ловеч. Адвокатите, които са го защитавали пред тези инстанции, отказали да му дадат доказателства за извършеното плащане, като го уверили, че по делото се съдържат доказателства за заплатени 800лв. Заплатил бил 1200лв за искане за възобновяване и процесуално представителство пред Апелативен съд - Велико Търново и 1200лв за искане за делото пред ОС - Ловеч, по което отново бил осъден, като и 1200лв за искане за възобновяване на наказателното производство, по което вече бил оправдан. За транспорт за явяване на съдебни заседания заплатил 1100лв., за които разполагал с доказателства, а в действителност разходите били много повече. Ищецът счита, че относно началния момент, от който следва да се присъжда законна лихва за забава при прекратено досъдебно производство се е произнесъл ВКС с Решение №123/04.10.2018г. по гр.д. №716/2018г. на III г.о., като в т.4 и т.7 от ТР №3/ 22.04.2004г. по тьлк.д. №3/2004г. било прието, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на държавата по иска с правна квалификация чл.2, т.2, изр.2 ЗОДВ възниква от момента на влизане в сила на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, а същото е разрешението и когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Това е и началният момент на забавата върху сумата по обезщетението.

Претендира се да бъде осъдена ответната ПРБългария да заплати на ищеца сумата от 50000лв. неимуществени вреди и сумата от общо 5500лв. имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на оправдателната присъда до окончателното плащане на задължението, като и направените по настоящото дело разноски.

Ответната Прокуратура на РБългария в депозирания по делото отговор оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Не е спорно между страните по делото, че с Присъда №1/28.02.2023г. по НОХД№ 20224330200024 по описа на РС Тетевен е признат за виновен в това, че на 21.06.2021г., 2 около 15,10ч. на първокласен път 1 -4, километър 8+800 в посока гр.София управлявал МПС -товарен автомобил, собственост на „П.К." ЕООД, след употреба на наркотично вещество специфичен метаболит „карбокси-ТНС", доказващ употребата на наркотичното вещество тетрахидрокарабинол, установено с химикотоксикологична експертиза на ВМА гр.София с рег.№И6438/16.08.2021г., поради което и на основание чл.343б, ал.3 във връзка с чл.54 от НК бил осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години.

При задържането на ищеца била издадена ЗППАМ, с която за срок не повече от 18 месеца му било отнето СУМПС С Решение №41/06.06.2023г. по НОХД 20234300600120 на ОС Ловеч постановената присъда била потвърдена

Апелативен Съд - Велико Търново постановил възобновяване на ВНОХД №120/2023г. по описа на ОС Ловеч и отменил постановеното по него решение ОС Ловеч отново потвърдил Присъда №1/28.02.2023г. по НОХД №24/2022г. на РС Тетевен. Ищецът подал искане за възобновяване, по което е образувано Наказателно дело №20244000600088 на АпС ВТърново, като с Решение №68 ищецът е признат за невинен в това на 21.06.2021г., около 15.10ч. на първокласен път 1-4, километър 8+800 в посока гр.София е управлявал МПС- товарен автомобил, след употреба на наркотично веществотетрахидрокарабинол, установено с химикотоксилогична експертиза и го оправдал по обвинението по чл.343б, ал.3 от НК.

Тези обстоятелства се установяват и от приложеното НОХД №24/2022г. на РС Тетевен.

От показанията на разпитания по делото св.С.С. – съжителка на ищеца се установява, че в момента семейството живеело при майката на ищеца. след като взели книжката на У. същият бил в тежко емоционално и психическо състояние- бил депресиран, нямал желание за нищо. В последствие загубили квартирата си и отишли да живеят при майката на ищеца, тъй като поради загубата на работа не можели да се спояват. Когато на ищеца била взета книжката същия работел като шофьор. След като У. бил оправдан излязъл от депресията и отново започнал да спортува, отворил собствена зала и в момчета обучавал млади момчета. Според свидетелката в момента бил по-добре. След вземане на книжката и загубата на работата ищецът трудно намерил друга работа, тъй като заради делата трябвало често да отсъства. Обвинението на ищеца се било отразило и на детето им, което посещавало детска градина в близост до квартирата, но след напускането й и отиване на семейството да живее при бабата на детето се наложило няколко поколения да живеят заедно.

Св. А. заявява, че четири пъти бил карал У. до Тетевен на дела, за което ищецът му давал по 100лв. за гориво. Знае, че преди вземане на книжката ищецът работел като шофьор, но след това не искали да го вземат на работа. Свидетелят заявява, че не знае след колко време У. е намерил работа, но обикалял да търси.

Съгласно приетото в т.13 от Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС Държавата отговаря за вреди по чл.2, т.3 от ЗОДОВ ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено.

В т.3 на ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС е казано, че отговорността на Държавата е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина, както и от формата на вината. Вината е относима спрямо нарушението и отговорността на длъжностното лице, но не и спрямо отговорността на Държавата. Елемент от фактическия състав на отговорността на Държавата е установяване незаконосъобразността на акта.

Безспорно предвид признаването на ищеца за невинен и оправдаването му по повдигнатото му обвинение ответната Прокуратура на РБългария следва да носи отговорност за причинените неимуществени и имуществени вреди по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, който иск е доказан по основание.

Несъмнено в следствие на повдигнатото му обвинение ищецът е изпитал неудобства и притеснения свързани с полагане на усилия да убеди разследващите и прокуратурата в своята невинност, които усилия са се увенчали с успех.

Несъмнено човек обвинен в извършването на престъпление, което в действителност не е извършил, изпитва дУ.ни страдания и терзания, тъй като знае, че е невинен, а 3 същевременно следва да убеди и съответните органи в невинността си. Съдът намира, че в настоящият случай тези болки и страдания на ищеца са в пряка причинно – следствена връзка с повдигнатото му обвинение и подлежат на обезвреда от Държавата.

Съгласно ППВС №4/64г. за обобщаване практиката за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. Обезщетението трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта на претърпените вреди.