Решение № 2543 от 23.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2543 гр. Варна, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110113210 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: ***, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Д. П. - пълномощник на управителите, тел. ***, имейл адрес : ********** е предявил искова молба против ответника П. Е. П., ЕГН **********, с адрес: ***.

Исковата молба е с цена на иска 432.74 лева (общ размер), от които:300 лева главница по Договор за паричен заем; 132.74 лева- законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем.

Правната квалификация на иска е чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, ГПК /като установителните искове са предявени в съда във връзка с Разпореждане № 6149 от 11.11.2025 г. по ч.гр.д. № 2854/2025г./.

Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и обстоятелства :

На първо място ищецът сочи , че във връзка с Разпореждане № 6149 от 11.11.2025г. по ч.гр.д. № 2854/2025 г. по описа на Районен съд Добрич, получено на 12.11.2025 г., с което „А. Б. Б. “ ЕООД са уведомени, че длъжникът П. Е. П., ЕГН ********** бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок, „А. Б. Б.“ с ЕИК: *** упражнява законовото си право да предяви иск, с който съдът да признае за установено по отношение на ответника П. Е. П., ЕГН **********, че ответникът дължи на „А. Б. Б.“ с ЕИК: *** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 2854/2025 г. по описа на Районен съд Добрич , и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Конкретно ищецът твърди следното :

На 27.10.2020 год. длъжникът П. Е. П., ЕГН: **********, сключил Договор за потребителски кредит № 463016 със „С. к.“ ООД , по силата на който получил сумата от 300.00 лв., срещу което се съгласил да върне 1 вноска от 310.35 лв. в срок до 27.11.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.09 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем , сочи ищецът, че е договор, въз 1 основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор бил всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Ищецът се позовава на Общите условия и Договор за паричен заем № 463016 на 27.10.2020 г. , като намира , че от същите по безспорен начин се установявало сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК сочи ищецът, че повелява договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит , твърди ищеца, че не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване.

Изложеното, според ищеца обосновавало извод, че процесният договор бил действителен, като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

На следващо място ищецът се позова на чл. 31 , ал.3 от Общите условия по ДПК, съгласно която норма страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит , сочи ищецът , че било уговорено „С. к.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори сочи още ищецът , че са сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние уточнява ищеца, че е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

В условията на евентуалност, ако съдът не приеме, че договора не е сключен по електронен път, то ищецът моли съда да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът П. Е. П., ЕГН ********** твърди ищецът , че не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

На следващо място ищецът сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „С. к.“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в приложената към искова молба извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, приложена със заличени лични, съгласно ЗЗЛД.Ищецът излага твърдения, че законът не е предвидил конкретен начин за уведомяване на длъжника, поради което и връчването на уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД от стария кредитор следвал да се приеме за надлежно извършено.В условията на евентуалност , ищецът моли да приеме , че е налице редовно връчване на уведомлението за цесия, извършено с исковата молба като се позовава на съдебна практика. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) 2

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, ищецът счита, че исковият съд следва да приеме за установено, че ответникът П. Е. П., ЕГН **********, дължи на „А. Б.

Б.“ ЕООД, с ЕИК *** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 2854/2025г., а именно сумата в общ размер от 432.74 лв., формирана както следва: главница в размер на 300 лв.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 132.74 лв. за период от 28.11.2020 г. до 06.10.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава сочи ищецът, че представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г).

Предвид гореизложеното „А. Б. Б.“ ЕООД е сезирало исковия съд със специалните положителни установителни искове за вземане в общ размер от 432.74 лв. срещу ответника П. Е. П., ЕГН **********, като моли съда да постанови е решение, с което да бъде признато за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника П. Е. П., ЕГН **********, че същият дължи на „А. Б. Б.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от юрк. Д. П. сумата в общ размер от 778.71 лв., формирана както следва:главница в размер на 300 лв.;законна лихва за забава върху главницата в размер на 132.74 лв. за период от 28.11.2020 г. до 06.10.2025 г.,както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, на основание чл.422 , ал.1 вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86 ал.1 ЗЗД.

Прецизираното искане на ищеца по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК е инкорпорирано в уточнителна молба от 22.1.2026 г./л.12 от настоящото дело/.

Ищецът отправя искане за присъждане и на сторените в заповедното и в исковото производство съдебно деловодни разноски.

В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените доказателствени искания, ищецът моли да му бъде предоставена възможност да вземе становище, както и да ангажира допълнителни доказателства.

Моли, в случай че представител на „А. Б. Б.“ ЕООД не се яви на първото открито съдебно заседание, при липса на пречки за това, да бъде даден ход на делото и същото да се гледа в отсъствие на представител на ищеца.

Моли, в случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение срещу него.

Ищецът прилага по делото и моли съдът да приеме като доказателства по делото заверени копия от следните документи:Договор за паричен заем № 463016 от 27.10.2020 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити;Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г., ведно с извадка от приложение № 1 към Договора за цесия, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД;Уведомление за цесия;

Разписка за усвоена сума.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 29.05.2026 г. страните по делото, редовно призовани не изпращат представители . Със становище от 15.05.2026 т. юрисконсулт Т. – процесуален представител на ищеца поддържа исковата молба, моли за уважаване на иска ведно с присъждане на разноските в заповедното и в исковото производство, като отправя и искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, след запознаване със 3 становището на ищеца , предвид и процесуалното поведение на ответника , на база приложимия закон приема за установено и изяснено по делото следното от фактическа и правна страна :

Предявените по делото ОСИ с правно основание чл.422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД исковият съд е намерил и намира за процесуално допустими, предявени в рамките на преклузивния срок по чл.415 ГПК от активно процесуално легитимирана страна против физическо лице - ответник , пасивно процесуално легитимирано . Ето защо и съдът дължи произнасяне по същество по исковете, с които е сезиран . Видно от протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание - страните по делото не са изпратили представители , ответникът не се е не явил . В същото съдебно заседание съдът се е произнесъл по изрично обективираното от ищцовата страна искане за приключване на производството по делото с акт по реда на чл.248 ГПК. По отношение на обективираното искане от процесуалния представител на ищеца съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл. 238 от ГПК, настоящият съдебен състав е намерил, че искането за постановяване на Неприсъствено решение е основателно. В този ред на мисли , в о.с.з. съдът е изложил мотиви, че това е така , защото съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е уважил искането на ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение против ответника , респ. прекратил е съдебното дирене и дал ход на спора по същество, обявявайки на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение в законовия едномесечен срок .