Решение № 3441 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3441 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100504011 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4011/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Специално училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл" – София , Булстат 000669557 адрес: гр.

София , бул. „Ломско шосе" №177 срещу решение №3027 от 17.02.2026 г постановено по гр.д.№41924/2025 г на СРС , 168 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на И. Л. П.

ΕΓΗ ********** от гр. София на основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 3 759,53 евро (7353 лева), представляваща допълнително трудово възнаграждение за изпълнение на учебни часове над минималната норма преподавателска работа (лекторски часове) за периода от 15.09.2023 г. до 30.06.2025 г., ведно със законната лихва от 29.07.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 309,86 евро (606,04 лева), представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата за периода от 01.01.2024 г. до 29.07.2025 г. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Счита , че СРС е следвало да допусне експертиза , която да установи правилно ли е определена минималната норма преподавателска работа от 30 часа за учебните години 2023/2024 г и 2024/2025 г .

Приетата от СРС експертиза „не е дала правилен отговор“ за минималната норма преподавателска работа на ищцата , тъй като за длъжността на ищцата не е предвиден понисък норматив от 21 часа седмично . В Приложение №1 към чл.4 ал.11 от Наредба №4 от 20.04.2017 г не фигурира длъжността „Старши учител на деца с нарушено зрение“ с код по 1

НКПД 2352 5019 . Кодът по НКПД не е задължителен елемент на понятието длъжност . В случая характерът на работата на ищцата отговаря на „Учител в група за целодневна организация на учебния ден , възпитателски длъжности , педагогически съветник , психолог“ в чл.4 ал.9 от Наредба №4 от 20.04.2017 г с минимална норма преподавателска работа от 30 часа седмично по 3.12 от Приложение №1 към чл.4 ал.11 от Наредба №4 от 20.04.2017 г. Вещото лице и СРС неправилно са взели предвид само наименованието на длъжността „Старши учител на деца с нарушено зрение“ . Приложение №1 към чл.4 ал.11 от Наредба №4 от 20.04.2017 г определя „количествена , а не специална правна норма“ .

Законодателят е предвидел допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд в специалното училище , които са регламентирани в чл.33 ал.8 КТД и чл.35 от Вътрешните правила за работна заплата . Тези възнаграждения компенсират учителите работещи с деца със сензорни увреждания . Ищцата не е представила доказателства , че е работила 30 астрономически часа седмично . Вещото лице не е проверило реално отработените от ищцата лекторски часове .

ВъззИ.емата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . За длъжността на ищцата няма утвърдена от работодателя длъжностна характеристика , но безспорно ищцата е работила с деца с нарушено зрение , каквато поначало е дейността на училището . Допускане на педагогическа експертиза не е необходимо , защото педагогиката като специалност има съвсем различен предмет . Според чл.20 ал.1 от Наредба №4 от 20.04.2017 г в брутното трудово възнаграждение на педагогическия персонал задължително се включва допълнително възнаграждение за изпълнение на учебни часове над минималната норма преподавателска работа . Лекторските часове по чл.10 от Наредба №4 от 20.04.2017 г не са факултативно плащане , а задължителен елемент от брутната работна заплата . В т.3.9 от Приложение №1 към чл.4 ал.1 от Наредба №4 от 20.04.2017 г императивно е посочено , че минимална норма преподавателска работа за учители на деца със сензорни увреждания е 21 часа седмично , а не 30 часа седмично . Във въпросното Приложение №1 въобще не се съдържат длъжности по НКПД , а законодателят е посочил какви са задълженията по съответните длъжности . Нормата на т.3.9 от Приложение №1 е специална спрямо т.3.12 . Преклудирани са твърденията на въззивника , че ищцата не е работила 30 часа седмично .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 25.02.2026 г и е обжалвано в срок на 10.03.2026 г /по ел.поща/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такИ. основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от 2

Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа страна е установено следното :

От трудов договор от 02.02.2009г., и допълнителни споразумения от 01.01.2017г., 01.01.2023г. и 01.01.2024г.се установява, че между страните по делото е съществувало за процесния период валидно трудово правоотношение . По трудов договор № 1 от 02.02.2009 г. първоначално ищцата е била назначена на длъжност „Възпитател“.

Считано от 01.01.2017 ищцата е била преназначена на длъжност „Старши учител на деца с нарушено зрение“ . Договорено е основно трудово възнаграждение, което към началото на процесния период е в размер на 2 183 лв., ведно с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (клас).

Ищцата е работила на посочената длъжност . През исковия период на ищцата е възлагана и тя е изпълнявала преподавателска работа в обем на 30 (тридесет) астрономически часа седмично. Това обстоятелство се доказва от представените писмени доказателства и от заключението на приетата съдебно-счетоводна и кадрова експертиза. Вещото лице установява след проверка на място и справка в електронния дневник (платформа „Школо“), че ищцата е осъществявала трудовите си функции по график в следобедните часове на работния ден. Този график формира дневна заетост от 6 (шест) часа, което при петдневна работна седмица възлиза на общо 30 часа седмична преподавателска заетост.

СРС е извършил изчисление по чл. 162 ГПК като е съобразил установената от експертизата фактическа заетост на ищцата от 30 часа седмично и нормативно определения за нейната длъжност минимум от 21 часа, което формира разлика от 9 лекторски часа седмично. При прилагане на действащите за исковия период ставки съгласно КТД — съответно 9.35 лв. за 2023 г., 10.15 лв. за 2024 г. и началото на 2025 г., и 11.70 лв. считано от 01.03.2025 г. — за общо 80 работни седмици, сумата възлиза точно на 7 353 лева.

Според СРС съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.1 от Наредба № 4 в брутното трудово възнаграждение на педагогическия персонал задължително се включва допълнително възнаграждение за изпълнение на учебни часове над минималната норма преподавателска работа, при условие че същите не са били отчетени при определяне на основната работна заплата. Законодателят е дефинирал „лекторските часове“ (виж чл. 10 от Наредба №4) не като факултативно плащане, оставено на преценката на работодателя, а като задължителен елемент от брутната работна заплата. Тяхното възникване е обвързано единствено с обективния факт на полагане на труд над индивидуалната норма на лицето, определена съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 11 от Наредбата.

Според СРС за да бъде ангажирана отговорността на ответника по този текст, следва да са налице две предпоставки - изпълнение на часове над нормата и тези часове да не са отчетени в основната заплата. Не е спорно и се установява от представените Допълнителни споразумения към трудовия договор, че договорената основна заплата на ищцата съответства на минималните нИ. за длъжността „Старши учител“, но не включва компенсация за деветте допълнителни часа седмично.

3

Според СРС основният правен спор в настоящото производство се свежда до тълкуването и приложението на императивните норми на Наредба № 4 от 20 април 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, която съгласно чл. 1 и чл. 2 урежда държавния образователен стандарт за нормиране и заплащане на труда в системата на предучилищното и училищното образование. Разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредбата установява, че в рамките на работното време на педагогическите специалисти се включва изпълнението на нормата за преподавателска работа и на функциите, определени в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие. От своя страна, чл. 4, ал. 11 въвежда императивно задължение за работодателя: при нормална продължителност на работното време на педагогическите специалисти се възлага изпълнението на не по-малко от минималните норми преподавателска работа, определени в Приложение № 1.

Според СРС Приложение № 1 към чл. 4, ал. 11 от цитираната Наредба отразява диференциран подход при определяне на тежестта на преподавателския труд. В хипотезата на т. 3.9 законодателят императивно е ограничил нормата на 21 часа седмично за учителите на деца със сензорни увреждания, отчитайки високата степен на сложност на този труд, за разлика от общата норма по т. 3.12 за учителите в целодневна организация, възлизаща на 30 часа.

Според СРС не може да се сподели тезата на ответника , че по силата на чл. 4, ал. 9 от същата наредба, нормата от 30 часа е правилно определена, тъй като ищцата фактически е изпълнявала дейности по „самоподготовка, организиран отдих и физическа активност и занимания по интереси“. Правният статус на педагогическия специалист и дължимият от него норматив са обвързани по императивен път от посочената Наредба със заеманата длъжност по трудов договор, а не с оперативния график на заетост, определен от директора.

Безспорно ищцата е заемала за процесния период длъжността „Старши учител на деца с нарушено зрение“ с код по НКПД 2352 5019. Тази длъжност е специфична и законодателят е предвидил за нея по-нисък норматив (21 часа) именно заради високата сложност на работата с деца със специални образователни потребности (сензорни увреждания).

Незаконосъобразно работодателят е решил „да уплътни“ трудовата заетост на ищцата с функции, характерни за целодневна организация на учебния ден , защото това представлява нарушение на императивната норма на чл. 4, ал. 11 във вр. с т. 3.9 от Приложение № 1.

Всяко друго тълкуване би позволило на работодателя едностранно и без промяна в трудовия договор да заобикаля държавния образователен стандарт, като надвишава законоустановената норма като в случая с близо 43% (9 часа над 21 часа), без да заплаща за него. Нормата на чл. 4 от Наредба № 4 има защитна функция спрямо труда на педагогическия специалист.

Според СРС след като ищцата е назначена на длъжност с норматив от 21 часа, всеки час преподавателска работа над този лимит по разпореждане на работодателя (в случая – до 30 часа седмично) представлява работа над минималната норма. Съгласно разпоредбата на чл.

22, от Наредба № 4 видовете допълнителни възнаграждения на педагогическите специалисти и механизмите за определяне на техния размер се договарят в колективен трудов договор 4

(КТД) и/или се включват във вътрешните правила за работната заплата (ВПРЗ) на институцията. Разпоредбата на чл.22, ал.1 не допуска възможността на работодателя едностранно и произволно да определя размера на допълнителните възнаграждения, включително за лекторски часове. Законодателят императивно е посочил, че „механизмите за определяне на техния размер“ са предмет на договаряне в КТД .

Според СРС в случая ответникът е обвързан от Отрасловите КТД за системата на средното образование. Съгласно разпоредбите на приложимите за исковия период КТД за системата на предучилищното и училищното образование, страните по социалния диалог са договорили конкретни минимални размери за заплащане на един учебен час над минималната норма (лекторски час) за специалисти с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“. За периода до 31.12.2023 г., съгласно чл. 33, ал. 2, т. 1 от КТД № Д01-269/06.12.2022 г., размерът е не по-малък от 9,35 лв. За периода от 01.01.2024 г. до 28.02.2025 г., съгласно чл. 33, ал. 2, т. 1 от КТД № Д01 415/28.12.2023 г., размерът е увеличен на не по-малко от 10,15 лв. За периода след 01.03.2025 г., по силата на § 3 от Анекс № Д0130/31.03.2025 г., ставката е актуализирана на 11,70 лв.