Определение № 319 от 13.05.2025, Районен съд - Петрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 319 гр. П., 13.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Кобуров като разгледа докладваното от А. Кобуров Гражданско дело №

20251230100596 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 5 ГПК.

Районната инстанция е сезирана с искова молба с вх. № 3891 от 05.05.2025 г., подадена от „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 204611425, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша” № 146А, Бизнес център „България“, представлявано заедно от изпълнителните директори С.Е.Ц. и Г.Х.К., действащи чрез пълномощника си юрисконсулт А. Б., със съдебен адрес гр. София 1463, район „Триадица“, бул. „Витоша” № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет. 4, против Ц. Н. А., ЕГН:

**********, с постоянен адрес общ. П., с. К., ул. № 1, и е с посочено правно основание чл.

422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Предвид наведените в исковата молба факти и обстоятелства, съдът констатира, че ищецът, в качеството си на заявител по ч.гр.д. № 239/2025 г. по описа на РС – П., е предявил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Видно от служебно приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 239/2025 г. по описа на РС – П., последното образувано въз основа на депозирано от „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 204611425, заявление, е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с рег. № 135 от 25.02.2025 г. срещу Ц. Н. А., ЕГН: **********, с адрес в с. К., общ. П.. Срещу така издадената заповед за изпълнение, в законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подадено възражение от длъжника Ц. А., чрез нейния процесуален представител. В резултат на последното обстоятелство до заявителя са изпратени указанията по чл. 415 ГПК – че предвид подаденото в срок срещу издадената заповед възражение от длъжника, заявителят в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението, като довнесе дължимата държавна такса. На заявителя са указани и неблагоприятните последици от непредявяването на иска в срок, а именно, че издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена изцяло/частично, както и издаденият изпълнителен лист.

1

Видно от приложената разписка към ч.гр.д. № 239/2025 г. на РС – П., съобщението, съдържащо тези указания, е било надлежно връчено на представител на заявителя (настоящия ищец) на 01.04.2025 г., от която дата започва да тече срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 във вр. с ал. 6 ГПК, на 02.05.2025 г.

(присъствен ден) изтича 1-месечният срок, в който заявителят е следвало да предяви иск за установяване на вземанията си, предмет на издадената заповед, и да представи доказателства в тази връзка пред заповедния съд. До изтичането обаче, на законоустановения срок - 02.05.2025 г., от страна на заявителя не са били ангажирани доказателства в тази връзка. Искова молба, касаеща установяване на вземанията по издадената по ч.гр.д. № 239/2025 г. на РС-П. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с рег. № 135 от 25.02.2025 г. срещу Ц. Н. А., ЕГН: **********, е депозирана в съда на 05.05.2025 г. чрез ССЕВ (Система за сигурно електронно връчване). Видно от ССЕВ исковата молба е изпратена от ищеца на 05.05.2025 г. в 11.35 часа, като самата молба също е подписана на 05.05.2025 г. с КЕП от процесуалния представител на ищцовото дружество, т.е. след законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Освен това, към исковата молба липсва приложено доказателство за довнесена държавна такса за разглеждане на исковете по чл. 422 ГПК.

Предвид обстоятелството, че срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК е преклузивен и съдът следи служебно за спазването му, искът предявен след този срок се явява процесуално недопустим и производството по него подлежи на прекратяване. В настоящия случай срокът за предявяване на иска по чл. 422 ГПК е изтекъл на 02.05.2025 г., а исковата молба е подадена на 05.05.2025 г., поради което настоящото исково производство, инициирано от просрочената искова молба, подлежи на прекратяване.

С оглед посоченото и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е нужно да бъде постановено обезсилване на заповедта за изпълнение срещу която е депозирано възражение от длъжника и вземанията по която са предмет на установяване в исковото производство по чл. 422 ГПК.

(вж. така т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По искането на длъжника по ч.гр.д. № 239/2025 г. на РС-П. за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., с вкл. ДДС, обктивирано в нарочна молба, придружаваща възражението по чл. 414 ГПК, съдът намира следното:

Съгласно постановките на т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът разглеждащ иска за съществуването на вземането, оспорено чрез възражение в заповедното производство, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно изхода на спора съдът разпределя отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. Разпоредбите на закона обвързват съдебния състав да се произнесе по въпроса за разноските в акта, с който приключва делото, при направено своевременно искане в тази насока. При непредявяване на иск за съществуването на вземането от 2 заявителя съдът по исковото производство не може да бъде сезиран, поради което актът, с който приключва делото е този, с който се обезсилва издадената заповед за изпълнение.

Предвид обстоятелството, че заповедното производство е специално съдебно производство, предхождащо исковия процес, чиято цел е да установи дали предявеното вземане се оспорва или не, в хипотезата на подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение и при липса на сезиране от заявителя на исков съд с иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК, заявителят следва да понесе отговорността за сторените от насрещната страна разноски в проведеното заповедно производство.

При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, съгласно разпоредбата на чл.

38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждението се определя от съда, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По своето същество подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Тъй като заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, размерът на адвокатското възнаграждение, дължимо на длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/2004 г. не е определен минимален размер на адвокатското възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от ДР на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. С оглед обстоятелството, че процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника заедно със заповедта за изпълнение и който образец съдържа указания за попълването му, както и обстоятелството, че не е необходимо възражението да е мотивирано, това процесуално действие на адвоката следва да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. – изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200 лв. (в такава насока е и преобладаващата съдебна практика). В случая е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от цитираната наредба, тъй като същата е приложима в заповедното производство единствено по отношение на заявителя, но не и към защитата на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

От представеното към възражението по чл. 414 ГПК заверено копие на нарочно удостоверение се установява, че процесуалният представител на длъжника - адв. М., е регистрирано по ЗДДС лице. В задължителната за съдилищата практика на ВКС е прието, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г. следва да включва ДДС.

Предоставените от процесуалния представител - адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения 3 в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред.

От изложеното следва, че дължимото на адв. М.В. М., АК – П., адвокатско възнаграждение за осъщественото при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. процесуално представителство на Ц. Н. А. в заповедното производство по ч.гр.д. № 239/2025 г. по описа на РС-П., възлиза в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева, който следва да се присъди в тежест на ищцовото дружество.

На основание изложеното, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Първи състав ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 596 по описа за 2025 г. на Районен съд – гр. П., образувано въз основа на искова молба с вх. № 3891 от 05.05.2025 г., подадена от „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 204611425, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша” № 146А, Бизнес център „България“, представлявано заедно от изпълнителните директори С.Е.Ц. и Г.Х.К., действащи чрез пълномощника си юрисконсулт А. Б., със съдебен адрес гр. София 1463, район „Триадица“, бул. „Витоша” № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет. 4, против Ц. Н. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес общ. П., с. К., ул. № 1, поради неспазване срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с рег. № 135 от 25.02.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 239/2025 г. по описа на Районен съд – гр. П., и ПРЕКРАТЯВА производството по посоченото дело.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 204611425, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша” № 146А, Бизнес център „България“, представлявано заедно от изпълнителните директори С.Е.Ц. и Г.Х.К. да заплати на адв. М.В. М., с адрес на призоваване и със съдебен адресат по делото гр. П., ул. „П.“ № 3б, ет. 3, ап. 11, сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Ц. Н. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес общ. П., с. К., ул. № 1, в заповедното производство по ч.гр.д. № 239/2025 г. по описа на РС-П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр.

Благоевград в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищцовата страна.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4