Решение № 15977 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15977 гр. С, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.А като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110146274 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът И. Х. А. твърди, че на 27.01.2023 г., около 7.40 ч. бил спрян от полицейски патрул при движението на управлявания от него л.а. марка „***“, модел „*******“ в гр. С, движещ се по ул. „УЛИЦА“. Бил му направен тест за наркотични вещества с „Drug Test 5000“, модел ARMM 0017. Пробата за наркотици била положителна. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУН/ № *******/27.01.2023 г. и е му било иззето свидетелството за управление на мпс, което обстоятелство било вписано в Заповед № 391/27.01.2023 г., издадена от СДВР, отдел „Пътна полиция“. Ищецът бил задържан по ЗМВР за 24 часа със Заповед № ****/27.01.2023 г. Задържаният е бил подложен на медицинско изследване във ВМА, били му взети проби от кръв и урина за химическо изследване. От проведеното изследване се установило, че в кръвта на И. А. липсват следи от наркотици и алкохол. Предвид тези данни Софийска районна прокуратура /СРП/ прекратила с влязло в сила постановление воденето наказателно производство срещу И. А. по образуваното досъдебно производство № 225 3МК 163/2023 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 2690/2023 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Постановлението било връчено на ищеца на 23.08.2023 г. Ищецът не бил привличан в качеството му на обвиняем по досъдебното производство, но същият се подразбирало да е такъв. Към момента отнемане на свидетелството за правоуправление на мпс, ищецът е работил като таксиметров шофьор. За времето от образуване на наказателното производство до неговата прекратяване ищецът бил лишен от възможност да управлява лек автомобил, което го лишило от доходи, с които издържал семейството си и заплащал лизингови вноски за управлявания от него лек автомобил, дължими по Договор за финансов лизинг на мпс № ******/06.11.2020 г. и съгласно погасителен плат № ******. Лизингът на стойност 29 785 лв. следвало да бъде изплатен в периода 15.11.2015 г. – 15.04.2024 г. Предвид липсата на доходи претърпял преки и непосредствени вреди като за него възникнала необходимостта, поради забавени погасителни вноски, да заплати наказателни лихви и неустойка за просрочие.

Заплатената главница била в размер на 3 000 лв., неустойката – 500 лв., а лихвата в размер на 200 лв. или общо 3 700 лв., които ищецът квалифицира като имуществени вреди. За тези суми се наложило да взема заеми. Ищецът твърди да е претърпял и имуществени вреди, 1 изразяващи се в пропусната полза в размер на 7 610, 12 лв. предвид невъзможността да упражнява професията си. От преживяното преживял неимуществени вреди – болки и страдания. Конкретно: депресивно състояние, стрес, отчуждение, тъй като в обществото се появило съмнение, че е употребявал наркотици, безсъние. Неимуществени вреди претърпял и по време на задържането си за 24 часа в структурите на МВР. За този 24 часов период претендира обезщетение в размер на 5 000 лв.

Въз основа на изложеното ищецът иска осъждането на ответника да му заплати следните суми: 7 610, 12 лв. – имуществени вреди за оставането му без работа за периода 27.01.2023 г. – 23.08.2023 г. /датата на получаване препис от постановлението за прекратяване/; 3 700 лв. – обезщетение за имуществени вреди от необходимостта да заплаща погасителни вноски по договор за лизинг, заедно с лихви и неустойки за забавянето им за периода 01.02.2023 г. – 15.08.2023 г., както и 15 000 лв. - обезщетение за понесени неимуществени вреди, заедно със законна лихва от 27.01.2023 г. /датата на деликта/ до окончателното плащане.

Ответникът Прокуратура на Република България счита искът за недопустим, тъй като не била налице нито една хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗОДОВ. Ищецът не бил привлечен в качеството му на обвиняем. Срещу него не било повдигано обвинение. Досъдебното производство не било образувано от прокурор, а от разследващ орган на МВР. Не била взимана мярка за неотклонение. Наказателното производство било водено шест месеца, за престъпление, което не било тежко по смисъла на НК. Липсвала причинно-следствена връзка между претърпените имуществени вреди и воденото срещу ищеца производство.

Иска отхвърляне на исковете. Евентуално за намаляване размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е прието и приложено в цялост досъдебно производство № 225 ЗМК 163/2023 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 2690/2023 г. по описа на Софийската районна прокуратура.

От съдържащите се в досъдебното производство протоколи за разпит на полицейските служители В. К. Ц., А. Б. А., В. В. К., В. А. С. и П. Н. Н. се установява, че на 27.01.2023 г. служители на 01 РУ – СДВР проследили и спрели за проверка управлявания от И. А. лек автомобил „*** *******“, рег. № ********. След установяване самоличността на водача на място били повикани служители на отдел „Пътна полиция“. Извършената проверка за употреба на алкохол дала отрицателен резултат. Последващата проверка с техническо средство „Dräger DrugTest 5000“, извършена от полицейския служител В. С., отчела положителен резултат за кокаин. Показанията на служителите са взаимно съответни относно спирането на автомобила, извършването на двете проверки и отвеждането на ищеца за медицинско изследване.

Приета като част от досъдебното производство е разпечатка от техническото средство „Dräger DrugTest 5000“, от която се установява, че уредът е с фабричен № ARMM0017, проверката е с № 244 и е извършена на 27.01.2023 г. в 08:12:46 часа. Отразен е положителен резултат единствено за кокаин, а резултатите за бензодиазепини, амфетамин, метадон, опиати, канабис и метамфетамин са отрицателни.

Представен е и протокол за периодична сервизна проверка на същото техническо средство, извършена на 04.04.2022 г., с посочен срок на валидност дванадесет месеца. При проверката функционалният тест, оптичният тест и изпитването с тестова касета са отчетени без грешки и уредът е определен като годен. Следователно към 27.01.2023 г. техническото средство е било в срока на извършената периодична проверка.

По повод положителния резултат е съставен АУАН серия GA № *******/27.01.2023 г. и е издаден талон за изследване № 113310. В талона е отразен положителният резултат за кокаин и изборът на провереното лице да бъде подложено на медицинско и химическо изследване.

С ъ с Заповед № 391/27.01.2023 г., издадена от полицейски орган при отдел „Пътна 2 полиция“ – СДВР, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП спрямо И. А. е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от осемнадесет месеца. В разписката върху заповедта е удостоверено получаването на препис от ищеца на 27.01.2023 г.

Със Заповед № ****/27.01.2023 г. на полицейски орган при 01 РУ – СДВР ищецът е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съставен е и протокол за личен обиск, в който са описани намерените у него вещи. Производството по настоящото дело в частта относно самостоятелно претендираните вреди от това задържане е прекратено и изпратено на административния съд, но документите имат значение за общата хронология на събитията.

От протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби се установява, че прегледът във ВМА е извършен на 27.01.2023 г. около 09:15 часа. Ищецът е отрекъл употребата на алкохол и наркотични вещества. При прегледа не са установени мирис на алкохол, абстинентни прояви, нарушения в координацията, хоризонтален или вертикален нистагъм, нарушения на съзнанието или неадекватно поведение. Словесният контакт е бил активен и адекватен, а тестът за равновесие - отрицателен. Ищецът е съобщил, че страда от диабет и глаукома и приема лекарствени продукти, сред които Метфогамма, Небилет и лекарствени средства за глаукома. Взети са проби от кръв и урина, които са изпратени за токсикологично изследване.

Наказателното производство е образувано на 27.01.2023 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК чрез първото действие по разследването за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. С постановление от същата дата наблюдаващият прокурор е приел, че събраните до този момент доказателства не са достатъчни за привличане на И. А. като обвиняем, тъй като наличието на наркотично вещество следва да бъде установено по категоричен начин чрез изследване на биологичните проби. Дадени са указания за назначаване на съдебна химикотоксикологична експертиза, приобщаване на талона за изследване, протокола за медицинско изследване, разпечатката от техническото средство, справката-картон на водача и останалите относими документи.

С постановление на разследващия полицай от 30.01.2023 г. е назначена химическа експертиза на иззетите проби от кръв и урина, като на вещите лица са поставени въпроси дали в тях има алкохол, наркотични или упойващи вещества и какъв е техният вид.

Съдебната химико-токсикологична експертиза е изготвена след извършване на лабораторните анализи на 20 и 21.06.2023 г. и е изпратена от Военномедицинската академия на разследващия полицай с писмо от 29.06.2023 г., получено в 01 РУ – СДВР на 03.07.2023 г.

В експертизата е посочено, че в кръвната проба не се открива етилов алкохол.

Имуноаналитичното изследване на кръвта е отрицателно за амфетамин, метамфетамин, екстази /MDMA/, тетрахидроканабинол и неговите метаболити, опиати, кокаин, метадон, бензодиазепини и барбитурати. При извършения инструментален GC-MS анализ в пробата кръв не са идентифицирани наркотични вещества.

В пробата урина също не е установен етилов алкохол. Скрининговото изследване е положително за трициклични антидепресанти, но отрицателно за тетрахидроканабинол, метадон, кокаин, опиати, амфетамин, метамфетамин, MDMA, бензодиазепини и барбитурати. При допълнителния инструментален анализ са идентифицирани метформин, мелитрацен и парацетамол. В заключението изрично е посочено, че в предоставените проби от кръв и урина не се установява присъствие на алкохол и наркотични вещества, а установените метформин, мелитрацен и парацетамол не са класифицирани като наркотични вещества по ЗКНВП.

С мнение от 18.07.2023 г. разследващият полицай е предложил наказателното производство да бъде прекратено, тъй като резултатите от химико-токсикологичната експертиза не установяват употреба на алкохол или наркотични вещества и събраните доказателства не обосновават осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

3

С постановление на прокурор при Софийската районна прокуратура, датирано 24.07.2023 г. и заведено по прокурорската преписка на 25.07.2023 г., наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В постановлението е възпроизведена хронологията на проверката, положителният полеви резултат и заключението на лабораторното изследване, като е прието, че деянието, за което е образувано производството, не осъществява състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Върху последната страница на постановлението е положено ръкописно отбелязване:

„26.07.2023 г., получих копие от постановлението“, подписано от адвокат Р. В.. Това удостоверяване върху самия официален документ не съответства на твърдението в уточнителната молба, че същият адвокат е получил преписа на 23.08.2023 г. Съдът приема за установена датата 26.07.2023 г., доколкото отбелязването се съдържа върху оригиналния екземпляр от постановлението и е извършено от същия пълномощник, за когото ищецът твърди, че е получил акта от негово име.

От справката-картон на водача се установява, че свидетелството за управление на И. А. е било отнето на 27.01.2023 г. по АУАН серия GA № *******/27.01.2023 г. В справката не е отразена последваща дата на връщане на свидетелството. Поради това представените материали установяват началната дата на лишаването от правоуправление, но не позволяват да бъде установен точният момент, в който документът фактически е върнат и ищецът отново е получил възможност да управлява моторно превозно средство.