Присъда № 32 от 20.06.2023, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда № 32 о т 20.06.2023 г., постановена по н.о.х.д.№ 1036 по описа за 2022 г. на Районен съд - Враца:

Срещу подсъдимия **** е повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата в периода 01.09.2013 г. - 16.09.2013 г. в гр. К. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у **** заблуждение, че ще му плати сумата от 4000.00 лева, за да закупи от него лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“ с peг.№**** и с това причинил на **** имотна вреда в размер па 3500.00 лева, – престъпление по чл.209, ал.1 от Наказателния кодекс.

В производството по делото е предявен от **** от гр.Враца против подсъдимия И. Г. граждански иск за сумата от 3500.00 лева, представляващ обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, вследствие извършеното престъпление по чл.209, ал.1 НК.

Съдът намери предявения граждански иск за допустим и навременно предявен и го прие на основание чл.84, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс за разглеждане в наказателния процес и конституира пострадалото лице като граждански ищец в процеса.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт, намира същото за доказано по несъмнен и категоричен начин, пледира за постановяване на осъдителна присъда с налагане на наказание в размер около минимума, предвиден за престъплението, с прилагане на чл.66, ал.1 НК.

Гражданският ищец пледира за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.

Назначеният служебен защитник на подсъдимия – адвокат В.* намира обвинението за доказано от обективна и субективна страна. П ледира за постановяване на осъдителна присъда с налагане на наказание в минимален размер и прилагане института на условното осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 НК.

Подсъдимият **** е роден на 26.08.1960 г. в село **** община *********** неосъждан, ЕГН **********. Същият не се явява по делото, поради което съдът разгледа делото по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.”в” от НПК в негово отсъствие. След провеждане на разпоредителното заседание по реда на чл.248, ал.1 НПК съдът даде ход на съдебното следствие по общия ред.

При проведеното наказателно разследване и след използване на допустимите процесуални способи и средства за събиране и проверка на доказателства е установена следната фактическата обстановка:

Свидетелят **** живеел и работел в *********** и през 2013 г. закупил лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, който първоначално би л с испанска регистрация, но след като го докарал в България и го регистрирал на името на майка си – св.*********, регистрационния номер на колата бил *********. След няколко месеца св. ******** решил да продаде автомобила, тъй като неговият племенник-св.********** се записал на шофьорски курсове и го било страх да не катастрофира с колата. Тези притеснения били провокирани от факта, че братът на св.********* б и л загинал при ПТП в ***********. Свидетелите ******** съобщили на своите близки и познати, 1 че автомобилът се продава. В началото на м е с е ц септември 2013 г. подс.****** се прибрал от ********* и разговарял със св************, като му казал, че има проблеми с автомобила си. Тъй като св.*********, същият съобщил на подсъдимия, че св.********и майка му-св.******** продават колата си. Подсъдимият ********** отишъл на неустановена дата в периода от 01.09.2013 г. до 16.09.2013 г. заедно със св.******** в дома на св.******** в гр.К., където провел разговор по телефона със св. Иванов, който по това време се намирал в *********** и г о убедил, че желае да закупи лекия автомобил, марка „Ситроен“, модел „Кса нтия“ с peг.№ **** за сумата от 4000.00 лева. Подсъдимият възбудил заблуждение у св*********, като казал, че ще плати 500.00 лева на св******** а останалата част от сумата ще му ги даде в брой в края на месец септември 2013 г ., тъй като ще заминава отново за К********. Подсъдимият поискал свидетелката******* да му състави пълномощно, за да може да се разпорежда с автомобила и да пътува с него в чужбина. На 16.09.2013 г. в Община К. св.********** съставила заверено пълномощно в полза на подс.Г., с което го упълномощила безпрепятствено да управлява автомобила в страната и чужбина, да го продава и да го прехвърля на трети лица. В замяна подсъдимият й дал сумата от 500.000 лева. На 26.09.2013 г. подсъдимият поискал от св.******* да му състави декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК за да няма проблем на границата, като отново я уверил, че на следващция ден заминава за *******и че ще даде остатъка от парите за автомобила на нейния син – св.******* Св.******* подписала въпросната декларация. След като изминали няколко дни св.Котова се свързала със св.****** и разбрала, че подсъдимият не е предал остатъка от сумата, като последния в место за ********, заминал за Р е п у б л и к а ***** и изобщо не потърсил св.************да му плати остатъка от продажната цена. Въпреки, ч е разбрала, че е измамена св.******* решила да изчака още известно време преди да подаде жалба в полицията. След като минали няколко месеца, на 13.01.2014 г. св.********* отишла в Община К. и подала заявление за анулиране на пълномощното, като на следващия ден подала и жалба в полицията. През 2014 г. свидетелят Иванов се опитал да установи контакт с подсъдимия, като се свързал с него по телефона и разбрал, че автомобилът е задържан от полицията в ******** Подсъдимият му казал, че има пари и може да се издължи, но отправил претенция автомобилът да бъде свален от издирване, за да може да си го вземе от испанските власти. Свидетелят **********разбрал, че колата е в окаяно състояние и отново обяснил на подсъдимия, че единственото, за което може да претендира е банкова сметка, по която да бъде направен превод на дължимото. Тъй като местонахождението на подсъдимия било неизвестно досъдебното производство било спряно. През 2017 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Враца постьпило писмо с №328605-50515/22.08.2017 г. от **********, с което било изпратено уведомление, че на подс.Г. е издадено испанско свидетелство за управление на МПС. След проведени 2

ОИМ станало ясно, че през цялото това време същият е пребивавал на територията па ******** с европейски идентификационен номер ***********, ***********/. Въпреки, че имал многократно възможността да се срещне лично със свидетеля ******** и да му се издължи, подсъдимият не го направил. С молба за правна помощ била връчена призовка на подс*******да се яви в РУ-Враца за предявяване на обвинението, същият я получил, но отказал да се подпише на разписката под претекст риск за заразяване от Ковид 19.

Горната фактическа обстановка се установява изцяло и безпротиворечиво от всички събрани и приобщени от съда по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства. Гласните доказателства са събрани, посредством показанията на свидетелите **** и *********, включително и от прочетените такива, дадени в хода на досъдебното производство, при спазване на съответния процесуален ред за това по отношение на свидетелите ********* и ****.

От показанията на пострадалия свидетел ******* се установява последователно цялата хронология на събитията – свързването й с подс.******* чрез св.*******; наличието на уговорка между тях и обещанието на подс.****** да плати остатъка от продажната цена на св.*******, който живеел и работел в *********; уговорената цена от четири хиляди лева; изплащането само на сумата от петстотин лева; съставянето на пълномощно от страна на св.********* в полза на подс.*********и последващото му анулиране, както и обстоятелството, че остатъка от цената не е платен от подс.*********

Свидетелят ********* установява с показанията си пред съда, че подс.****** заедно със св.********* идвали да гледат автомобила, който бил собственост на св.*******, подсъдимият го харесал и дал на свидетелката сумата от 500.00 лева, която представлявала капаро за процесния автомобил марка „Ситроен“, модел „Кса нтия“ с peг.№ ****. Свидетелят установява още, че няколко дни по-късно подс.******** дошъл в тях и взел автомобила, като св****** му била съставила пълномощноо, с което да излиза с автомобила извън страната. Установява още, че до момента останалата част от цената не е изплатена от страна на подсъдимия нито на св.******** В хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 НПК бяха прочетени показанията на починалия свидетел ********, дадени в хода на ДП пред орган на ДП на 12.02.2014 г., намиращи се на л.22-24 от ДП, от които се установява през 2013 г. св******* свързал подс********* със св.******* във връзка с продажбата на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“ с peг.№ ****, закупен от св.******** но регистриран като собственост на св.*******. Установява се още, че подс.******в е отишъл заедно със св.********* в дома на св.******за оглед на процесния автомобил, като впоследствие го взел и предал сумата от 500.00 лева на св.******** която от своя страна му съставила пълномощно, заверено в община К..

Св.***** е заявил, че подс.******** е заминал със същия автомобил извън страната.

В хода на делото на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 НПК бяха прочетени и показанията на свидетеля *********, дадени в хода на ДП пред орган на ДП на 08.09.2014 г., намиращи се на л.39-41 от ДП, от които се установява през 2013 г. същият бил закупил лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, който първоначално регистрирал в *********, а впоследствие и в РБългария с peг.№ **** на името на св.*******. Свидетелят 3 установява с показанията си, че процесния л.а. останал при майка му – св.*******, но решил да го продаде, тъй като племенникът му не издържал изпитите за правоспособност за управление на МПС и се страхувал от реализиране на ПТП. Установява, че е разговарял по телефон с подс.******, който искал да закупи автомобила, уговорили се за сумата от 4000.00 лева, като се разбрали част от сумата – 500.00 лева да предаде на св.*********, която да му състави пълномощно, а останалата част от продажната цена да му предаде на място в ******. Св********* установява още, че след като подс.******* не заплатил останалата сума според уговорката нито на него, нито на св.Котова, същият се свързал с него и го уведомил, че автомобилът е обявен за издирване и е задържан от полицията в********* Показанията на свидетелите ***********са правдиви, логични и последователни. Същите кореспондират един спрямо друг, както и на събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра и ги кредитира.

В хода на делото са приобщени чрез прочитането им на основание чл.283 НПК писмените документи, приложени към делото, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото, като в това число са следните релевантни писмените доказателства от досъдебното производство:

Жалба от пострадалата *********, подадена на 14.01.2014 г. до РУ - Враца;

Пълномощно на л.19 ДП, съставено от св.Котова и заверено от кмета на община К. на 16.09.2013 г.; Декларация по чл.264, ал.2 ДОПК от св.Котова, заверена на 26.09.2013 г. В община К.; Писмо от кмета на община К. до подс.********* от 15.01.2014 г., с което последният е уведомен за анулиране на Пълномощно 542/16.09.2013 г.; Справка от АИС «КАТ» за регистрация на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Кса нтия“ с peг.№ **** – л.28 ДП;

Заявление за издирване/актуализация на данните на МПС, издадено от МВР по отношение на процесния автомобил и Справка за лице – АИС БДС по отношение на подс.Г.

От делото релевантна към производството е Справка за съдимост от 27.03.2023 година на лист 52, видно от която подс. Г. е осъждан общо три пъти, като към датата на извършеното деяние същият е бил неосъждан /реабилитиран/. От справка на л.123-124 от делото, представена от сектор ПП към ОД МВР – Враца се установява, че от 11.04.2013 г. и към датата на справката – 09.05.2023 г. собственик на МПС лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“ с peг.№ **** е **** от гр.К. с ЕГН **********.

Видно от справка от сектор БДС на л.135-136 от делото е, че за лицето **** има данни за задгранични пътувания за периода 01.01.2013 г. – 02.06.2023 година.

При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: