Решение № 56 от 27.02.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Варна, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20223001000656 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивни жалби на В. Г. И. от гр.Д и И. Г. И. от гр.София срещу решение №59/20.06.2022 г. по т.д.107/2020 г. по описа на ОС - Д, в частта с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София, за горниците над 3000 лв. до 12 500 лева, претендирани като обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от наследодателя им М Г.а Т, починала на 11.03.2021 г. в резултат на ПТП, настъпило на 07.09.2017 г., виновно причинено от водач на товарен автомобил марка „ФОРД“ , модел „ТРАНЗИТ“, рег. №ХХХХХХХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.

Въззивниците сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържат, че присъдените обезщетения са занижени и не отговарят на действителния обем претърпени болки и страдания. Считат, че не са налице основания за намаляне размера на обезщетението, тъй като не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София срещу решение №59/20.06.2022 г. по т.д.107/2020 г. по описа на ОС - Д в осъдителните части.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излага, че са налице основания за допълнително намаляване на обезщетението, тъй като размерът на 1 съпричиняване на вредоносния резултат е по-висок от този приет от първоинстанционния съд.

Насрещните страни са подали писмен отговор, в който оспорват жалбата.

Постъпила е и частна жалба от В. Г. И. от гр.Д и И. Г. И. от гр.София срещу определение №262/14.09.2022 г. по т.д.107/2020 г. по описа на ОС – Д, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва частната жалба.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от М Г.а Т от гр.Д срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София, за заплащане на сумата от 25 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 07.09.2017 г., виновно причинено водач на товарен автомобил марка „ФОРД“ , модел „ТРАНЗИТ“ , рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2020 до окончателното изплащане на задължението.

С определение, от 01.04.2021 г., съдът на основание чл. 227 ГПК е конституирал като ищци по делото наследниците на М Г.а Т, починала на 11.03.2021 г. - В. Г. И. и И. Г. И., като всеки от тях претендира сумата от 12 500.00 лв. съобразно частта от наследството.

От представените като доказателства констативен протокол за ПТП №24001752/07.09.2017 г. и постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.03.2019 г. на мл.прокурор при РП – Д се установява, че на 07.09.2017 г., около 12.00 ч., в гр. Д, на отсечката между ул. „Димитър Попов“ и ул. „Охрид“, в близост до търговски комплекс „ВИСТА-М“, правоспособният водач Пламен И. И., при управление на товарен автомобил марка „ФОРД“, модел „ТРАНЗИТ“, рег. № ХХ ХХХХ ХХ, изпълнявайки мА.ра на заден ход е блъснал в гръб пешеходеца М Г.а Т, движеща се по пътното платно без маркировка и ширина недостатъчна за отделяне на две пътни ленти, при липса на налични тротоари или означения за пешеходна пътека. В резултат на произшествието на пострадалата пешеходка са причинени контузии на главата и тялото, сътресение на мозъка, кръвонасядане на меките черепни покривки, оток и кръвонасядане на двете устни; счупване на сренокиткова (метакарпална) кост на палеца на дясна ръка и кръвонасядания и охлузвания по крайниците.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, доколкото същата е в обема на тази на деликвента, е необходимо да се установят предпоставките по чл.45 ЗЗД – наличие на вреда, противоправно поведение, връзка между вредите и това поведение на водача на МПС, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Тъй като наказателното производство е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.9 от НПК, поради изразената воля на пострадалата М Т за прекратяване на наказателното производство, то посочените по-горе предпоставки на деликтната отговорност, чиято проекция е функционалната отговорност на застрахователя, подлежат на установяване с годните доказателствени средства по ГПК в исковото производство.

Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, актовете на органите на контролните органи и тези на досъдебното производство, макар да са официални документи 2 по смисъла на чл.179 ГПК, не представляват доказателство за механизма на пътно транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл.300 ГПК, такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието /съпричиняване на вредоносния резултат или наличие на случайно деяние/, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданския спор.

Нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство се спори, че произшествието е настъпило след като управлявания от застрахованото лице товарен автомобил, в нарушение на чл.40 от ЗДвП е започнал движение на заден ход без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Определянето и изплащане на обезщетение от застрахователното дружество в размер на 5000 лева, обуслявя извода, че застрахователят е признал наличието на противоправност в действията на застрахованото от него лице.

Като има предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена и предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на товарен автомобил марка „ФОРД“, модел „ТРАНЗИТ“, рег. № ХХ ХХХХ ХХ са налице. При тези обстоятелства и доколкото ответникът е застраховател на гражданската му отговорност към момента на ПТП, са налице условита и за ангажиране на неговата отговорност по чл.432 от КЗ за претърпените от наследодателката на ищците неимуществени вреди.

С оглед очертаните предметни предели на въззивната проверка съдът приема, че са осъществени и установени предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, както и причинените на пострадалия травматични увреждания.

Въззивните възражения са сведени единствено до размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди и реално претърпените вреди, както и наличието, съответно размера на съпричиняване, в който обхват въззивният съд определя и спорните по делото въпроси.

След анализ на събраните доказателства по делото се установи, че в резултат на произшествието, наследодателката на ищците е получила лекостепенна черепномзъчна травма: контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане на меките черепни покривки, оток и кръвонасядане на двете устни; счупване на сренокиткова (метакарпална) кост на палеца на дясна 2 ръка и кръвонасядания и охлузвания по крайниците. по повод на получените травми, пострадалата е била приета в неврохирургично отделение за четири дни, където е била подложена на медикаментозно лечение за отстраняване последиците от черепномозъчната травма, а счупването на костта на палляца на дясната ръка е било наместено и е поставена гипсова имобилизационна превръзка. Според вещото лице, счупването на предкитковата кост на дясната ръка е довело до трайно затруднение на хватателната функция на ръката за период от около 1.5-2 месеца, като след този период тази функция на ръката е възстановена. Останалите увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като отминаването на състоянието, причинено от получените травми е за период от около 15-20 дни.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за 3 определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. Т.е. преценката за размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай, по справедливост и вътрешно убеждение, поради което съдът не изследва доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси. Според последователната практика на ВКС, израз на която е и цитираното по-горе ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а винаги свързано с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, в основата на което е както преценката на конкретни обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на индивида обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в страната, която последна, съгласно постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на II т. о. на ВКС: № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. и № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г., се явява база за непрекъснато осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2527/2019 г., II т. о., ТК. С други думи, за да се обезвъзмезди справедливо увреденото лице за понесените от него морални болки и страдания е нужно да се отчете и вземе предвид характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.