Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 27.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Търговско дело 170/2025
Вид
Решение № 25
Подписан
27.03.2026
В сила
29.04.2026
Състав
Теодорина Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 15, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 15, ал. 1, т. 3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 6, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 115, т. 3 · Търговски закон
  • чл. 115 , т. 4 или т. 5 · Търговски закон
  • чл. 115 , т. 4 или т. 5 · Търговски закон
  • чл. 125, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 125, ал. 3 · Търговски закон
  • чл. 127 · Търговски закон
  • чл. 141, ал. 5 · Търговски закон
  • чл. 15, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Велико Търново, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Търговско дело № 20254100900170 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба от адвокат Н. М. М. - пълномощник на С. М. С. с ЕГН ********** против ОТКАЗ № 202510901112837/02.09.2025 г. на ДЛР при Агенция по вписванията, с който е отказано вписване на обстоятелствата, заявени по партидата на „Д.И.С.И. ХОУМС БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК 207727488 със заявление образец А4 с вх.

№ 20250901112837/01.09.2025г. Сочи се, че С. М. С. с писмено предизвестие, получено от управителя на дружеството на 28.05.2025г. е поискала да бъде прекратено участието й в дружеството на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Това предизвестие било отправено до общото събрание на съдружниците, адресирано до всички съдружници. Сочи се, че с изтичане на тримесечния срок, членственото правоотношение следва да се счита за прекратено, без законът да поставя като условие наличие на друг юридически факт, включително и уреждане на имуществените отношения по чл. 125, ал. 3 вр. чл. 127 ТЗ между напускащия съдружник и дружеството. изложени са доводи за неправилност на отказа – прекратяването на членството настъпвало автоматично след изтичането на предвидения в закона/дружествения договор срок на предизвестие; с отправянето на писменото предизвестие и достигането му до своя адресат – дружеството и съдружниците, и изтичането на срока на предизвестие фактическият състав е осъществен; не е необходимо да се приема решение от общото събрание на съдружниците относно съдбата на дяловете на напусналия съдружник, както и да се 1 изменя дружествения договор. Последиците от упражняване правото на напускане не били част от фактическия състав по чл. 125, ал.2 ТЗ. Предвид това отправя искане към съда да постанови решение, с което да бъде отменен отказа на ДЛР, като незаконосъобразен и да бъде разпоредено вписването на заявените обстоятелства със заявление образец А4 вх. № 20250901112837/01.09.2025г.

Агенция по вписванията е изпратила жалбата, ведно с преписката и отговор на жалбата. В отговора се оспорва основателността на жалба и се излагат доводи относно правилността на атакувания отказ за вписване на заявените със заявление образец А4 обстоятелства. Изложени са доводи, че напускането на съдружник и имуществените последици не са факти без връзка по между си, поради което следвало да има решение на общото събрание на съдружниците, което да уреди въпроса с капитала на дружеството, след напускане на съдружника.

Съдът, след като разгледа жалбата и приложените към преписката на Агенция по вписванията доказателства, приема за установено следното:

На 01.09.2025 година С. М. С. чрез изрично упълномощен представител – адв.

Н. М. М. е подала до АВ заявление обр. А4 за вписване по партида на „Д.И.С.И ХОУМС БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК 207727488, за промяна в обстоятелства, подлежащи на вписване, а именно: заличаване на съдружник С. М. С.. Към заявлението са приложени адвокатско пълномощно с изрично упълномощаване, декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, Искане до „Д.И.С.И ХОУМС БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК 207727488, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, бул. „България“ № 2, ет. 2, офис 111, чрез управителя Иван Тихомиров Млъзев, обратна разписка за извършено връчване на това писмено искане, с отбелязване на получаването – 28.05.2025г.

Заявлението е заведено с вх. № 20250901112837/01.09.2025г. Длъжностното лице по регистрацията към Агенция по регистрацията е постановило отказ № 20250901112837/02.09.2025 година по това заявление и е отказано вписване заличаването на съдружника С. М. С. в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на „Д.И.С.И ХОУМС БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК 207727488. ДЛР мотивира отказа по следния начин:

Съгласно чл. 125, ал.2 от ТЗ съдружник може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Сочи, че проблемът с напускането на съдружник е свързан със защитата на дружествения капитал и интересите на кредиторите. Напускащият съдружник имал право да получи парична равностойност на дружествения си дял въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването и независимо от предизвестието, последиците от напускането били обусловени от необходимостта да се да се спази покритието на капитала. ДЛР счита, че общото събрание било длъжно да уреди въпроса с размера на капитала и без 2 решение на общото събрание на съдружниците, уреждащо последиците от напускането на съдружника, не можело да бъде вписано напускането на съдружника.

Видно от приложеното към заявлението искане от С. М. С. - съдружник в „Д.И.С.И ХОУМС БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК 207727488, тя е отправила искане до управителя като на първо място е поискала свикване на общо събрание на дружеството с оглед изразено от нея искане още пред м. декември 2024г. за напускане.

На второ място е изразила становище на отправено до нея от страна на управителя предупреждение за изключване като съдружник и на трето място е заявила, в случай, че не бъде свикано общо събрание в законоустановения срок и не бъдат предприети каквито и да е действия за освобождаването й като съдружник, то отправеното искане от момента на получаването му да се счита да тримесечно предизвестие по смисъла на чл. 125, ал. 2 ТЗ за напускане. Видно от представеното известие за доставяне изявлението на С. С. е било получено лично от управителя на „Д.И.С.И ХОУМС БЪЛГАРИЯ“ ООД на 28.05.2025г.

Съдът при горната фактическа обстановка, приема от правна страна следното:

Подадената жалба против отказ № 20250901112837/02.09.2025 година по заявление вх. № 20250901112837г., подадено от адв. Н. М. М., на длъжностното лице при АВ е процесуално допустима – подадена е от страна в производството с правен интерес да обжалва постановеният акт, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол в предвидения в чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ срок, при заплатена държавна такса за производството, чрез пълномощник, надлежно упълномощен.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна последните съображения:

В производството по проверка законосъобразността на обжалвания отказ по реда на чл. 25 от ЗТР съдът следва да направи преценка за спазване на всички предвидени в чл. 21 ЗТР изкисвания за извършване на исканото вписване. Дължимата преценка за спазване на изискванията на закона е формална и се ограничава до това представени ли са в регистъра всички предвидени по закон документи, редовни ли са те от външна страна и обосновават ли извод за осъществяване на обстоятелствата, чието вписване се иска. В настоящият случай съдът констатира, че към заявлението са приложени всички изискуеми според чл. 21 от ЗТР документи и приема, че те удостоверяват спазването на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Съгласно чл. 125, ал. 2 от ТЗ съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването. Прекратяването в този случай е последица от свободно формираната и изразена по предвидения от закона форма воля на съдружника в рамките на определен срок. В конкретния случай, видно от представените доказателства – искане, подадено от С. М. С., връчено по пощата с известие за доставяне/препоръчано писмо/, са били отправи три волеизявления от С. С. – едно, с което отправя искане за свикване на общо събрание за 3 обсъждане въпроса за нейното напускане; второ, с което взема становище по отправеното и предупреждение за изключване и трето, с което по същество отправя писмено предизвестие до дружеството, че след изтичане на три месеца от датата на получаването му, прекратява участието си като съдружник в дружеството „Д.И.С.И ХОУМС БЪЛГАРИЯ“ ООД. С изтичане срокът на тримесечното предизвестие по чл.

125, ал.2 ТЗ членственото правоотношение се прекратява и за дружеството възниква задължение чрез общото събрание да вземе решение за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115, т. 3 ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник – частта по чл. 115 , т. 4 или т. 5 ТЗ. Промените на тези обстоятелства, когато те подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, съответно изменението на дружествения договор – на обявяване, следва да се заявят по партидата на търговеца в седмо дневен срок от възникването им, каквото е изискването на чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Лицата, които могат да заявят за вписване или обявяване на тези обстоятелства са изрично посочени в чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ като изброяването е изчерпателно, а нормата е императивна и разширяването на кръга лица по тълкувателен път е недопустимо.

Жалбоподателката не е измежду посочените в закона лица, които могат да подадат заявление за вписване заличаването й като съдружник Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т.

3 ЗТРРЮЛНЦ сочи, че заявление за вписване, обявяване и заличаване може да подаде и друго лице в предвидените от закона случаи и такъв е единствено случаят по чл. 141, ал. 5 от ТЗ, когато напускащия управител е изрично оправомощен да заяви в регистъра заличаването си при бездействие на дружеството. Такова изключение не е предвидено за напускащия съдружник, а приложение на тази норма по аналогия е недопустимо. В тази смисъл е даденото задължително тълкуване на тези разпоредби с ТР № 1/2020г. от 31.05.2023г. по ТД № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС – т.5. В този смисъл обжалваният отказ се явява законосъобразен по своя резултат, макар да е постановен при други мотиви. Смисълът на липсата на изключение от правилото на чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ относно лицата, които могат да бъдат заявители е именно с оглед задължението на органите на дружеството да уредят последиците от прекратеното участие на съдружника.

В случая макар и да е налице заявеното и подлежащо на за вписване обстоятелство, то не е направено от оправомощеното за това лице съгласно чл. 15, ал.

1 от ТЗ, поради което ДЛР правилно е постановил отказ, макар в несъответствие със закона да поставя вписването му в зависимост от предприетите действия на Общото събрание на дружеството по уреждане на имуществените отношения между напусналия съдружник и дружеството по повод на неговите дялове и промяна на дружествения договор. Правните последици от прекратяването на членственото правоотношение са неотносими към вписването на заявеното обстоятелство, след като самият закон не ги е поставил като предварително изискване като предпоставка за вписване. Прекратяването на членственото правоотношение настъпва в момента на 4 изтичане на срока на предизвестието, за надлежното връчване на което по-горе се изложиха мотиви. След прекратяване на членството възникват облигационни отношения между напусналия съдружник и дружеството, които се уреждат въз основа на счетоводния баланс. Както се посочи по-горе след настъпване на фактическия състав на чл. 125, ал. 2 ТЗ за дружеството възниква задължение чрез ОС за вземе решения свързани с изменения на дружествения договор и дяловете, но от това не зависи заявяването за вписване на заличаването.

Предвид изложените мотиви жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от адв. Н. М. М. – пълномощник на С. М. С., ЕГН ********** против отказ изх. № 202509014112837/02.09.2025г. на ДЛР при

Агенция по вписванията, постановен по заявление вх.

20250901112837/01.09.2025 г. за вписване промени по партидата на „Д.И.С.И ХОУМС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 207727488седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, бул. България, № 2, ет.1, офис 11, представлявано от управителя Иван Тихомиров Млъзев, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН ********** от гр. Севлиево, ул. Опълченска, № 65, ет. 5, ап. 10 ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, ЕИК 131282355, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.