Решение № 16 от 09.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. В., 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20233110205059 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на “Йони 2009 Ди“ ЕООД против НП № 733006-F672627/24.10.2023г., издадено от Директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП - В., с което на сдружението е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500.00 /петстотин/ лева на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушения по чл.125, ал.5 от ЗДДС.

С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се излагат аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП, като се изтъкват доводи, че за процесния период дружеството не е извършвало дейност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от П.Н.управител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Изтъква и други доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Димитрова, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2022 г. свид. К. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП-В., извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП-гр. В. по партидата на „Йони 2009 Ди" ЕООД.

При проверката било установено, че сдружението като регистрирано по ЗДДС 1 лице не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период от 01.05.2022г. до 31.05.2022г. в териториалната дирекция по регистрацията си ТД на НАП-В. в установения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок до 14.06.2022 г.

Поради това срещу възз.дружество бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било описано допуснатото нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

Актът бил съставен в присъствието, предявен на управителя, който го подписало без възражения. Възражения били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях било посочено, че сдружението не е извършвало дейност за отчетния период.

АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него издал обжалваното наказателно постановление срещу „Йони 2009 Ди" ЕООД, в което приел, че въззивното дружество е допуснало нарушение, квалифицирано по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. С НП била наложена имуществена санкция на ЮЛ.

Видно от приложените по АНП и приобщени в с. з. материали справката декларация за отчетния период е подадена от възз. дружество след издаване на АУАН.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл. АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, покани, обратни разписки и известия за доставяне, справки от ТР, и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като логични, конкретни и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на св.

К..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна – „Йони 2009 Ди" ЕООД, спрямо което е издадено атакуваното НП.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-В., съгласно заповед № 3ЦУ1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.

АУАН също е съставен от компетентно лице инспектор в ТД на НАП –гр. В..

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при които е извършено.

2

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя, в случая дружеството „Йони 2009 Ди" ЕООД.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващия орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото.

В ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Липсата на мотиви обаче по приложението на чл. 28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

Административно наказващият орган е ангажирал отговорността на въззивното дружество за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, като за това е задължено за всеки данъчен период регистрираното лице.

Справка-декларация по ал.1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

Съгласно чл.87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а в ал.2 на същия член е изрично указано, че данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. В случая по делото няма спор, че въззивното дружество е било регистрирана по ЗДДС. Няма спор и по отношение на това, че същото не е подало в предвидения в закона срок справкадекларация за данъчен период месец май 2022 год. Последната е била дължима по силата на закона.

Нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и показанията на св. К.. От същите се установява, че дружеството не е подало справка-декларация за визирания в наказателното постановление данъчен период в изискуемия от закона срок и от тази гледа точка обективно е налице изпълнителното деяние на вмененото нарушение.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава. Съгласно приложената от АНО 3 санкционна разпоредба лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

В случая нарушението, което съдът приема за доказано, като както бе споменато по-горе е индивидуализирано в степен, позволяваща да се формира извод, че дружеството не е изпълнило задължението си по ЗДДС за данъчния период месец май 2022 г., като не е подало справка декларация в законоустановния срок. Поради това и правилно АНО е ангажирал неговата административна отговорност. Наложената санкция е в минимален размер предвиден в чл. 179 от ЗДДС, така че съдът я намира за справедливо определена.

Затова и съдът прие, че НП е издадено в унисон със законовите изисквания.

Доколкото се касае за ангажиране административната отговорност на юридическо лице, въпросът за причините, довели до настъпване на противоправния резултат, са ирелевантни. Това е така, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна такава, не се изследва въпросът за виновното поведение на длъжностните лица, ангажирани със същото, доколкото организацията и ръководството на дейността му следва да бъдат осъществявани по начин, който да гарантира спазването на законовите разпоредби.

Нарушението по чл.125, ал.5 от ЗДДС е формално, поради което наличието или липсата на вредни последици не може да се съобразява като основание за квалифициране на нарушението като маловажно. От гледна точка на обществената опасност на деянието и като се съобразят последиците от подаването на справката – декларация по чл.125, ал.5 от ЗДДС, като в случая такива е подадена много след изтичане на срока, т. е. информацията за наличието или липсата на доставки, както и за резултата за периода, е предоставена на приходната администрация с голямо закъснение, то обществената опасност на деянието не позволява квалифицирането му като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Предвид косвения и многофазен характер на ДДС, за маловажно може да се приеме само закъснение в рамките на същия данъчен период, какъвто безспорно не е настоящият случай. Именно в СД по ЗДДС дружеството следва да декларира данните за получени и извършени доставки, ако има извършени такива, респективно данъкът за възстановяване, което безспорно е свързано и с планиране на фискалната политика на държавата. Относно наведения довод, че нарушението е извършено за първи път и за периода не е имало извършени търговски сделки, следва да се посочи, че това обстоятелство е отчетено от наказващия орган при определяне на санкцията в минимален размер. От правно значение е осъщественото чрез бездействие изпълнително деяние- неподаване на справка-декларация в срок за посочения данъчен период.

Фактът, че дружеството не е било санкционирано и друг път за извършване на нарушение по ЗДДС, не е достатъчно обстоятелство, за да бъде приет случаят за маловажен, тъй като закъснението за подаване на декларацията е значително.

Независимо от горното, съдът намира, че наказателното постановление следва да 4 бъде отменено, тъй като в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 43, ал.6 от ЗАНН допуска административно-наказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат два протокола съответно от дата 24.10.2022 год. и от 01.11.2022год., с които е удостоверено, че адреса на възз.дружество (посочен като адрес – седалище и адрес на управление на дружеството) е бил посетен с цел връчване на акт, но на него не било открито лицето или друго упълномощено лице.

Според настоящия състав на съда двукратно посещение на адреса, в никакъв случая не покрива изискването за щателно издирване. От протоколите изобщо не става ясно по кое време от денонощието е посещаван адреса, макар такъв реквизит да е предвиден в тях. Остава неясно и защо е било прието, че нарушителя е бил издирван щателно. От приложените по преписката писмени доказателства е видно, че изпратената от ТД на НАП покани, касаещи явяване на представител на дружеството за съставяне на акта, които са били върнати в цялост с отбелязване, че пратката не е била потърсена от получателя.

В този смисъл, съдът намира, че актът, който е бил съставен в отсъствието на представител на въз. дружество, е следвало да бъде връчен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, което в случая не е сторено. Следва да се отбележи, че редът за връчване на съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл.32 от ДОПК, касае административните производства, но не и административно наказателните такива, които се развиват по реда на ЗАНН. При тях е приложимо тълкуването, дадено от Върховният съд, а впоследствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.