Решение № 3327 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3327 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110213269 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН .

Образувано е по жалба на Х. Е., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-016504 от 10.07.2025 г., издадено от началник група ОПП при СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. В подкрепа се сочи, че жалбоподаттелят не е виновен за извършване на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Изразява становище за това, че фактическата обстановка по случая сочи към друго административно нарушение, изразяващо се в неспазване на срока за подмяна на СУМПС, а не са неправоспособност на водача.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. П., който моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита нарушението за несъмнено доказано от обективна и субективна страна и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, прием а за установено следното от фактическа страна:

Х. Е. Г., ЕГН: ********** е ливански гражданин, който дългосрочно пребивава в Република България – с разрешение за пребиваване № *********, издадено на 19.07.2023 г. Същият притежава СУМПС, издадено от ливанските власти, но не притежава СУМПС, издадено от властите в Република България.

На 25.07.2024 г. по отношение на Х. Е. Г., ЕГН: ********** – дългосрочно пребиваващ чужденец на територията на Република България е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1220788 от 25.07.2024 г. за нарушение на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП, като била издадена и заповед за прилагане на ПАМ № 22-4332-004104 по чл.

171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Въз основа на посочения АУАН е било издадено и НП № 24-4332-021303 от 04.09.2024 г. на ОПП СДВР, с което на Х. Е. Г., ЕГН:

********** е наложена глоба в размер на сумата от 100 лева, на основание чл.

53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Това НП е било връчено на 30.09.2024 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и наказващият орган е приел, че е влязло в законна сила на 15.10.2025 г.

На 09.04.2025 г. , около 11:51 часа Х. Е. Г., ЕГН: **********, управлявал моторно превозно средство, а именно лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № ********** по бул. „Цар Освободител“, с посока на движение от бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ към бул. „Васил Левски“, като срещу номер 33 му била извършена проверка от полицейските служители при ОПП СДВР В. Д. и Л. М., които се отзовали на място по сигнал за ПТП. На място били установени лек автомобил, марка „***“ и лек автомобил, марка „***“, вкл. материални щети. Водачът на лек автомобил, марка „***“ не представил СУМПС, след което била извършена проверка и било установено, че същият има наложено наказание за нарушение на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП. Полицейските служители приели, че е налице нарушение, изразяващо се в това, че става въпрос за чужденец, дългосрочно пребиваващ в България, който управлява МПС със СУМПС, което не е подменено с валидно българско свидетелство, след пребиваване повече от 1 година, което нарушение е извършено при условията на повторност и издали АУАН Серия GA № 3674665 от 09.04.2025 г. и материалите по преписката са изпратени на СРП с оглед преценка за извършено престъпление по чл. 343в от НК.

С постановление на прокурор при СРП от 02.07.2025 г. е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер по пр. пр. № 31022/2025 г. на СРП и е постановено материалите да се изпратят на началника на ОПП СДВР с оглед преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача на МПС Г..

Въз основа на издадения АУАН и с оглед прокурорския акт, спрямо Х. Е.

Г., ЕГН: ********** е издадено НП № 25-4332-016504 от 10.07.2025 г., с което 2 на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 300 лева, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, изразяващо се в това, че управлява МПС без да е правоспособен водач. Това НП е връчено на Х. Е. Г., ЕГН: ********** на 12.08.2025 г., а на 25.08.2025 г е подадена жалба срещу НП, станала основание за образуване на настоящото съдебно производство.

Горепосочената фактическа обстановка с е установява от гласните доказателства, изводими от показанията на свидетеля В. К. Д. и от приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля Д. са достоверен доказателствен източник, защото не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се опровергават от други достоверни доказателства по делото. Освен това свидетелят възпроизвежда личните си впечатления и спомени за това, че на 09.04.2025 г., около обяд е бил изпратен по разпореждане на дежурен и по сигнал за настъпило ПТП в гр. София, бул.

„Цар освободител“, пред Софийски университет, където установил два автомобила – „***“ и „***“, между които настъпило ПТП, в резултат от което имало и материални щети. Свидетелят си спомня добре и това, че водачът на лекия автомобил, марка „***“ не представил СУМПС, след което била извършена справка и се установило, че същият водач е бил санкциониран за липса на СУМПС. Затова бил издаден АУАН и документ за ПТП. Показанията на този свидетел кореспондират напълно с писмените доказателства по делото, които разкриват, че става въпрос за дългосрочно пребиваващ чужденец, а именно за жалбоподателя Х. Е. Г., ЕГН: **********, който е ливански гражданин, пребиваващ в Република България с разрешение за пребиваване № ********* от 19.07.2023 г. установява се от доказателствата, че Х. Е. Г., ЕГН: **********притежава СУМПС, издадено от ливанските власти, но не притежава СУМПС, издадено от властите в Република България.

При установената от доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява, следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Установява се по несъмнен начин, че жалбоподателят е нарушил чл. 150 о т ЗДвП, съгласно който законов текст „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“.

В конкретния случай се установява от доказателствата по делото, че на 09.04.2025 г. Х. Е. Г., ЕГН: ********** е управлявал лек автомобил, марка 3

„***“, модел „***“, с рег. № ********** в гр. София, по бул. „Цар Освободител“, с посока на движение от бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ към бул. „Васил Левски“, като срещу номер 33 е била извършена проверка от полицейски служители по повод настъпило ПТП, при което е установено, че Х. Е. Г., ЕГН: ********** не притежава валидно СУМПС, т. е. без да е правоспособен водач. Това е така, защото Х. Е. Г., ЕГН: ********** притежава ливанско СУМПС, а с разрешение № ********* от 19.07.2023 г. пребивава дългосрочно в Република България, след което не е придобил българско СУМПС. Съгласно чл. 162, ал. 2 от ЗДвП „Чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване.“. Към 09.04.2025 г. е изтекъл срок повече от 1 година, след като на Г. е издадено разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България и не е имал издадено от българските власти СУМПС. Ето защо следва да се приеме, че към посочената дата жалбоподателят не е бил правоспособен водач по смисъла на ЗДвП и случаят не попада в изключенията, посочени в чл. 150 о т ЗДвП, при които ППС могат да се управляват от неправоспособни водачи.

Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП съобразно актуалната към 09.04.2025 г. редакция „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“.

В случая е наложена санкция към максималния размер, тъй като административнонаказващият орган е приел, че е налице влязло в сила НП № 24-4332-021303 от 04.09.2024 г. за същото по вид нарушение, но този извод не може да се сподели. Не се приема за доказано, че НП № 24-4332-021303 от 04.09.2024 г. е влязло в законна сила, защото липсват доказателства за връчването му на жалбоподателя. Ето защо не може да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е било въздействано посредством административнонаказателна санкция за идентично поведение. Поради това справедливна и достатъчна за постигане на целите на закона в конкретния случай е санкция в минимален размер от 100 лева. Ето защо е налице основание за изменение на обжалваното НП в частта относно наложената глоба, която следва да се намали от 300 лева на 100 лева.

При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски, а 4 въззиваемата страна има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като е била представлявана от юрисконсулт. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт (както в случая) - на основание чл.

63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ е посочено, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 130 до 190 лева. В случая по настоящото дело е имало едно открито съдебно заседания пред СРС, НО, 100тен състав, в което се е явил процесуален представител на въззиваемата страна. Правният спор не се отличава с фактическа и/или правна сложност, поради което съдът реши, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер според предвиденото в Наредбата за заплащането на правната помощ, т. е. 130 лева.

На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България определената сума от 130 лева се равнява на 66,47 евро и жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на СДВР именно тази сума за направени от въззиваемата страна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. По тези мотиви, съдът, РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 25-4332-016504 от 10.07.2025 г., издадено от началник група ОПП при СДВР, с което на жалбоподателя Х. Е., ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 о т ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 300 лева на 100 лева.