Решение № 269 от 18.10.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. ХАСКОВО, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500356 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 195/04.04.2023 година, постановено по гр.д. № 2159/2022 година, РС-Хасково е отхвърлил предявените от „Видекс“ ЕООД, ЕИК 126526268, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д. В. Д., със съдебен адрес ****, адв.Н. Т., против Н. С. Т., действащ като ЕТ „Т.-Н. Т.“, ЕИК 126163482, със седалище и адрес на управление ****, обективно съединени искове с правно основание чл.45, чл.49 и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва : 2666,80 лева - такса за въвод за принудително отнемане на имот - от ЕТ „Т.-Н.Т.“, платена от ищеца като длъжник по ИД №647/2017г. на ЧСИ С. Пеев, ведно с изтеклата законна лихва върху тази сума от 23.08.2019г. до 23.08.2022г., представляваща сумата от 812.62 лева; както и сумата от 200 лева - възнаграждение за вещо лице за изготвяне на снимков материал по време на въвод по изп.дело №647/2017г. на ЧСИ Пеев, ведно с изтеклата законна лихва върху тази сума от 23.08.2019г. до 23.08.2022г. в размер на 60.65 лева; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на 1 подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. С оглед изхода на делото, направените от ответника разноски са възложени в тежест на ищеца.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство „Видекс“ ЕООД – Хасково, което дружество подава въззивна жалба чрез упълномощен адвокат Н. Т..

Въззивникът счита, че съдът е обвързан от постановеното по гр.д. № 1243/2017 година на РС-Хасково решение, влязло в законна сила, с което ЕТ „Т. – Н.Т. е бил осъден да заплати една част от разноските, претърпени от „Видекс“ ЕООД по изпълнително дело № 647/2017 година по описа на ЧСИ Пеев. А след като сумите, предмет на настоящото исково производство, представлявали останалата част от разноските по същото изпълнително производство, то също следвало да бъдат присъдени. Въззивникът настоява, че претенцията по предходното дело е била предявена като частичен иск, ето защо в съответствие с ТР № 3/2016 година на ОСГТК на ВКС решението по гр.д. № 1243/2017 година на РС-Хасково се ползвало със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при решаване на въпроса за вземането за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. На следващо място въззивникът настоява, че мотивите на предходното решение на РС-Хасково се ползват с доказателствената сила за фактите, потвърдени или отречени.

Въвежда оплаквания за неправилност на съдебния акт поради неговата необоснованост, като настоява, че с множество съдебни актове е отречена възможността на ответника да държи имота след края на срока на договора и с които той е осъден да заплати на ищеца разноски. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, прави искане за отмяна на съдебния акт и за уважаване на предявените искове, както и за присъждане на направените от ищеца разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемият ЕТ „Т. – Н. Т.“ - *** подава писмен отговор. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност – законосъобразност и обоснованост на атакуваното съдебно решение. Въззиваемият намира за неприложима съдебната практика, на която се позовава въззивникът, като настоява, че в случая не се касае за частичен иск, който да е бил уважен с предходното 2 решение, а за отделна и самостоятелна претенция. В настоящия казус липсвала идентичност във фактическата обстановка, така предявената сега претенция следвало да бъде доказана на самостоятелно основание.

Въззиваемият заявява, че поддържа всички свои твърдения и възражения, въведени в първоинстанционното производство, включително и тези за изтичане на абсолютния давностен срок за съдебната претенция. Прави искане за потвърждаване на решението на РС-Хасково.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно правилата по чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При преценка на правилността на решението и с оглед правилото по чл. 269 ГПК, ХОС намира следното: При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото.

Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени от страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се представиха нови доказателства, които да са основание да бъде направен извод, различен от направения от първоинстанционния съд.

Въведените с въззивната жалба оплаквания за необоснованост на атакуваното решение са неоснователни поради следните съображения:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.45, чл.49 и чл.86 от ЗЗД, предявени от „Видекс“ ЕООД – Хасково против Н. С. Т., действащ като ЕТ „Т.-Н. Т.“ – ****. Ищецът твърди, че между страните били водени множество съдебни дела поради неуредени спорове, 3 произтичащи от сключен на 21.11.2013г. договор за наем на механа „****“ в **** и оборудването му и от последващ Анекс №4 от 01.06.2016г. за удължаване на срока на договора до 01.06.2017г. Преди изтичането на този срок, страните направили опити да договорят ново удължаване на срока и нова цена, но не постигнали съгласие. Разчитайки на подписания Анекс №4, уреждащ крайния срок на договора 01.06.2017г., ищецът се договорил с друг наемател - „Ивайла 2010“ ЕООД, с който сключил договор за наем в нотариална форма. Въпреки изпратена на 02.06.2017 година нотариална покана за освобождаване на имота, ответникът не върнал обекта, не предал ключовете, за което бил съставен Констативен протокол от 05.06.2017г. от Нотариус Десислава Славейкова. Ищецът направил опит да си възвърне държането на имота извънсъдебно, но опитът му бил неуспешен поради активните действия по противопоставяне от страна на ответника. По този начин, ищцовото дружество не могло да изпълни своето договорно задължение към новия наемател „Ивайла 2010“ ЕООД, последният образувал ч.гр.д.№ 1421/2017г. на РС-Хасково и се снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца за принудително предаване на процесния имот. В заповедното производство за издаване на изпълнителния лист „Ивайла 2010“ ЕООД направило деловодни разноски, които впоследствие били събрани от ищеца в хода на проведеното срещу последния изпълнително дело № 647/2017г. на ЧСИ Пеев. В изпълнителното производство, на 10.07.2017г. бил направен първи неуспешен опит за въвод във владение, тъй като ответникът държал имота, не го предал доброволно нито на „Видекс“ ЕООД, нито на ЧСИ, като същият заявил права върху имота пред ЧСИ. По тази причина ЧСИ отложил въвода и дал право на ответника да заяви правата си по чл. 523 от ГПК пред съда. В тази връзка било образувано гр.д. № 1649/2017г. на P C -Хасково, по което претенцията на ЕТ „Т. - Н. Т.“ била отхвърлена с аргумент, че същият е имал качеството на наемател, а не владелец на имота и нямал право на защита срещу въвод от ЧСИ. На 21.08.2017г. при втори въвод, осъществен от ЧСИ, ЕТ „Т. - Н. Т.“ бил отстранен от имота и същият бил предаден на новия наемател. В хода на изпълнителното производство по изп.д. № 647/2017г. ищецът платил на ЧСИ и на взискателя по делото разноски по изпълнението.

Ответникът обжалвал въвода, но жалбата му по гр.д. № 643/2017г. по описа на ОС- Хасково била върната като недопустима. В съдебния акт за връщане на жалбата ХОС бил изложил мотиви в смисъл, че ЕТ „Т. - Н. Т.“ бил държател на имота по невписан договор за наем, че той държал имота за владелеца „Видекс“ ЕООД, и като държател нямал право на съдебна защита срещу въвод по чл.435 от ГПК. Ищецът твърди още, че по гр.д. № 1243/2017 г. на PC, образувано по искова молба на ЕТ „Т. - Н. Т.“, ответникът се домогвал да докаже, че наемното му правоотношение не било приключило и той имал право да бъде в имота. „ВИДЕКС“ ЕООД възразило изцяло срещу иска, предявило насрещни искове, както следва: по чл.233 от ЗЗД за връщане на имот и оборудване след прекратяване на договора за наем и за обезщетение за причинени вреди върху наетите вещи по време на ползването, в размер - 8 000 4 лв., ведно в лихви; по чл.236 от ЗЗД - за обезщетение за ползване на имот след прекратяване на договор за наем - общо 4000 лв.; по чл. 79 и чл.82 от ЗЗД - обезщетение за причинени вреди и пропуснати ползи поради непредаване на наетите вещи след прекратяване на договора за наем, представляващо претърпени вреди в размер - 1114 лв. и пропуснати ползи общо 2400 лв. Съдът отхвърлил иска на ЕТ „Т. - Н. Т.“ и уважил частично всички насрещни искове на „Видекс“ ЕООД. Сдобивайки се с изпълнителен лист по ГД №1243/2017г. ищецът в настоящото производство образувал изпълнително дело по описа на ЧСИ Н. Кавакова с длъжник ЕТ „Т. - Н. Т.“, по което събрал принудително всички постановени от съда суми по ГД №1243/2017г. През 2018г. ответникът образувал ново гр.д. № 1595/2018г. на P C - Хасково, в което претендирал собствеността на дървен навес в имота, с твърдението, че той бил построен от него, ведно с обезщетение за ползване в размер на 1500лв. Съдът изцяло отхърлил иска, като приел, че на основание изричния Анекс №4 - новият навес бил станал собствен на ищеца. Решението било потвърдено от Окръжен Съд - Хасково - изцяло, а постъпилата касационна жалба не била допусната до разглеждане. Впоследствие ЕТ „Т. Н.Т.“ предявил установителен иск, по който било образувано ГД № 2966/2020г./и свързаното ВГД №73/2022г. на ОС-Хасково/, с което претендирал да му бъде върнат депозит от 3000 лв. от „Видекс“ ЕООД, но последното противопоставило насрещен иск за сумите, предмет на делото, който обаче бил върнат и не бил разгледан поради неточно заплатена сума за държавни такси. По пътя на възражението чрез прихващане „Видекс“ ЕООД успяло да отблъсне претенцията за сумата от 774.20 лв, която била прихваната от депозита - за ползване на имота от 01.8.2017г. до 21.08.2017г, като за останалите суми - които били предмет на настоящото дело, съдът приел, че за тях дружеството нямало титул, документ и не можело да се направи директно прихващане. Ищецът твърди, че претърпял вреди вследствие на разходите, които той бил направил в тази връзка и които нямало да направи, ако ответникът му бил върнал имота в срок и доброволно, а именно: 2666,80 лв. - такса за въвод, платена от „Видекс“ ЕООД като длъжник по ИД 647/2017г. на ЧСИ С. Пеев и 200 лв - възнаграждение за вещо лице за изготвяне на снимков материал по време на въвод от 21.08.2017г., платена от „Видекс“ ЕООД като длъжник по ИД 647/2017г. на ЧСИ С. Пеев.

Ответникът оспорва исковете изцяло. Прави възражения за изтекла абсолютна погасителна давност за предявяването им. По същество счита същите за неоснователни. Посочва, че всички тези разноски били направени по изп.д.№ 647/2017г. по описа на ЧСИ С.Пеев, където страни били ищецът по настоящото дело като длъжник, а взискател - „Ивайла 2010" ЕООД, ЕИК 202961108, гр.Хасково. Като трето лице в имота, ответникът не носел отговорност за действията на страните в изпълнителното дело, а извършените от тях разноски били за тяхна сметка. Исковете се оспорват и по размер, с твърдение за недоказаност.

Разпечатката съдържа 27 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/404c7e36-85b3-4f66-a7df-5208ee633417