Акт от 16.10.2023, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 573/16.10.2023г. гр. Пазарджик,

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД–ПАЗАРДЖИК, VII-и състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА

При секретар Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Тихомир Гергов като разгледа докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно дело № 350 от 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203-чл. 207 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 226 от АПК и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е след постановяване на окончателно Решение № 170 от 29.03.2023 год. по касационно административно дело № 92 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, тричленен състав, с което съдът е отменил Решение № 879 от 21.11.2022 год. по адм. дело № 539 от 2022 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, XIII – ти състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пазарджик при спазване на задължителните указания, дадени по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението.

Първоинстанционното производство, преди постановяване на окончателния съдебен акт, е образувано по искова молба на Д.Г.А., с ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с което е претендирал обезвреда за неимуществени вреди в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева, ведно със законната лихва, които е претърпял при конвоирането му от Затвора – Пазарджик в Затвора – Пловдив, в килия „Чужда делегация“, във връзка с участието му във ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в периодите от 31.05.2021 год. до 03.06.2021 год.; от 05.07.2021 год. до 07.07.2021 год.; от 01.11.2021 год. до 03.11.2021 год.; от 29.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 13.12.2021 год. до 15.12.2021 год.; от 02.03.2022 год. 09.03.2022 год.; от 18.04.2022 год.

20.04.2022 год.; от 09.05.2022 год. 11.05.2022 год. Ищецът е изложил твърдения, че при настаняването там е пребивавал в лоши битови условия – наличие на хлебарки и дървеници, боклук и дупки по пода, липса на настилка, а често е и липсвал дюшек. Също така е посочил, че не му е предоставяна храна съобразно неговата религия. Заявил е, че с тези действия и бездействия администрацията на Затвора – Пловдив са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в болка, безсъние, глад, чувство на малоценност, безпомощност, страх, унижение и други.

В изпълнение на указанията на касационната инстанция, настоящият съдебен състав е указал на Д.Г.А., в срок до приключване на първото заседание по делото, да конкретизира периодите си на увреда, за които претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10,000 (десет хиляди) лева, ведно със законната лихва, претърпени във връзка с участието му във ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, изразяващи се в причиняване на физическо страдание – болка, безсъние, глад и психически страдания – чувство на малоценност, безпомощност, страх, унижение и други от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. Ищецът е депозирал молба с вх. № 3696 от 03.05.2023 год., с която е конкретизирал периодите на увреда, за които претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, а именно: от 28.05.2021 год. до 02.06.2021 год.; от 30.06.2021 год. до 02.07.2021 год.; от 29.07.2021 год. до 02.08.2021 год.; от 30.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 14.12.2021 год. до 16.12.2021 год.; от 04.01.2022 год. до 06.01.2022 год.; от 17.01.2022 год. до 19.01.2022 год.; от

16.02.2022 год. до 22.02.2022 год.; от 07.03.2022 год. до 09.03.2022 год.; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год.; от 10.05.2022 год. до 11.05.2022 год.

До приключване на първото съдебно заседание, по искане на Д.Г.А., съдът е допуснал доказването и на претенцията за претърпени вреди от това, че не е допускан до използване на телефон по време на пребиваването му в килия „Чужда делегация“, когато се е връщал късно – към 6-7 часа, след съдебни заседания от Апелативен съд – Пловдив. Бил е поставен в невъзможност да осъществява връзка с близките му, не е могъл да се ползва от правата му разписани в ЗИНЗС – „По всяко време през деня“. По време на ползваното от него каре не е могъл да ползва телефон, тъй като на един телефон има повече от десет човека.

В съдебно заседание ищецът поддържа както иска си, така и посочените от него периоди на увреда, лично. Излага съображения за неговата основателност и доказаност. Счита, че администрациите на затвора не предприемат ремонтни дейности на килиите, за да подобрят условията на пребиваване в тях, защото изплащането на присъдените от съдилищата ниски обезщетения по реда на ЗОДОВ са в но-нисък размер, в сравнение с разходите по ремонтирането им.

Заявява, че независимо че лицата, които са извършили престъпление и изтърпяват наказанията си, респ. са задържани до постановяване на осъдителна присъда, не могат да живеят в обори, не са добитък. Счита, че от приобщения писмен доказателствен материал по делото не се установява, че по време на престоя му килия „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив, са му предоставяни за ползване дюшеци и постелъчни материали. Във връзка с доказването на исковата си претенция А. ангажира гласните свидетелски показания на други две лица, които са пребивавали заедно с него в същата килия и които също са участници във ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Моли съда за уважи исковата му претенция като присъди претендираната от него сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –

18.05.2022 год. до постановяване на окончателен съдебен акт.

Ответната страна

– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Р., оспорва така предявения иск по неговата основателност, доказаност и размер. Изразява становище, че по време на пребиваването на А. в Затвора – Пловдив, администрацията на затвора е осигурила всичко възможно по отношение на социално-битовите условия в килията, осигурен е постелъчен инвентар, съответно завивки. Килиите се обработват, извършва се дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Моли съдът да не дава кредит на доверие на свидетелите на лишения от свобода А., тъй двамата свидетели и ищецът водят идентични дела за същия период от време. Счита, че те преекспонират значително условията, тъй като имат интерес от това. Сочи, че лишеният от свобода е пребивавал 11 пъти за исковия период с обща продължителност от 29 дни, като отделно е имало един-два пъти да е пребивавал по пет дни, другите пъти са били по два или три дни, поради което счита, че няма такъв вредоносен резултат за самия ищец. Моли за отхвърляне на иска, а при условията на евентуалност, ако съдът го уважи и присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди, то размерът да бъде съобразен със социално-икономическия стандарт на живот в РБългария.

В този смисъл се позовава на т. 19 и т. 20 от Решение № 304 от 20.04.2022 год. по адм. дело № 1420 от 2021 год. на Административен съд – Пазарджик, което решение е влязло в законна сила и е съдебна практика. Представя подробни писмени бележки.

Прокурорът при

Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че не следва да се игнорират гласните свидетелски показания по делото. Изразява становище за доказаност и основателност на предявения иск, но по отношение на размера заявява, че е силно завишен и предлага да се съобрази принципът на справедливост при отсъждане на обезщетението.

Административен съд – Пазарджик, VII-и състав, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът Д.А. *** на 05.10.2016 год. Настанен е на осн. чл. 248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, в килия, която се намира зоната за повишена сигурност и охрана (1-во отделение).

Поставен е на общ хранителен режим, регламентиран в съответните нормативни документи. Включен е допълнително в два типа специализирано меню, а именно: 1.

Диетично меню, свързано с наличие на установен здравословен проблем, по предписание на компетентен медицински специалист и 2. Специализирано меню, свързано с принадлежност към определена религиозна общност, по изрична молба на задържано лице. Във връзка с т. 1 от менюто по делото е изготвена и представена, за нуждите на настоящото съдебно производство, медицинска справка на К. – фелдшер в Медицинския център при Затвора – Пазарджик. В нея е посочено, че А. освен религиозната му определеност, е имал и здравословни проблеми – смущения в зрението, болки от страна на опорно-двигателния апарат, обриви и стомашно-чревни оплаквания, поради което е поставен на Диета № 1, приложена към същата справка, както и е включен в списък с лица, определящи се като мюсюлмани. Във връзка с религиозните убеждения на А. *** е представена по делото декларация от същото лице и заявеното му желание да бъде включен в списък за храните, съобразени с вероизповеданието му.

Ищецът е с неокончателно влязла в сила присъда в размер на Окръжен съд – Пазарджик на двадесет години лишаване от свобода, която към момента на подаване на исковата молба и до приключване на спора по същество е обжалвана пред Апелативен съд – Пловдив и е образувано ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на същия съд. По същото ВНОХД подсъдими са и свидетелите В.А. и Ф. Х. Ф. К. и са настанявани заедно с ищеца“ в Затвора – Пловдив.

От Началника на

Затвора – Пазарджик е изготвена и представена по делото справка от 08.06.2022 год. В нея са описани датите и периодите на извършените конвоирания на подсъдимия А. във връзка с ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, както следва: от 28.05.2021 год. до 02.06.2021 год.; от 30.06.2021 год. до 02.07.2021 год.; от 29.07.2021 год. до 02.08.2021 год.; от 30.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 14.12.2021 год. до 16.12.2021 год.; от 04.01.2022 год. до 06.01.2022 год.; от 17.01.2022 год. до 19.01.2022 год.; от 16.02.2022 год. до 22.02.2022 год.; от 07.03.2022 год. до 09.03.2022 год.; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год.; от 10.05.2022 год. до 11.05.2022 год. и като дата на предстоящо конвоиране е посочено 14.06.2022 год.

В изпълнение на определение на съда от 31.05.2023 год. от Началника на Затвора – Пловдив е представена справка с рег. № 2949 от 14.06.2023 год. С нея уведомява съда, че не може да представи заповед, която да забранява телефонни разговори на лишени от свобода, настанени в „чужда делегация“, тъй като такава не съществува, т.е. никога не е издавана. Посочено е, че телефонни разговори настанените в „приемно отделение“ могат да провеждат при съобразяване с графика на поста, изготвен към посочените периоди, който е приложен към нея по делото, находящ се на л. 49 от същото. От същата справка са видни часовете, през които на лишените от свобода от 5-и пост в Затвора – Пловдив са извеждани на закуска, обяд, вечеря, престой на открито, на баня, на лафка, на лекар. В процесната справка е посочено, че в графика е отбелязано времето, определено за храна на лицата от приемно отделение, което е същото, както и за настанените в друга група лишени от свобода и задържани.

В Становище с рег. № 4276 от 07.06.2023 год., изготвено от младши експерт В. Т. до началника на Затвора – Пловдив е посочено, че за килия „Чужда делегация“ има зачислени 10 броя легла, 10 броя дюшеци, 10 броя възглавници, 20 боря одеяла и 10 броя комплекти спално бельо. Отбелязано е, че дюшеците се предават на лишените от свобода в задоволително състояние и е тяхна грижа да опазят повереното им имущество, а последната доставка на дюшеци е през 2020 год. Към становище е приложена справка за движението на приемно отделение за 10.05.2022 год. (л. 51 от делото), за 11.05.2022 год. (л. 52), за 18.04.2022 год. (л. 53), за 19.04.2022 год. (л. 54), за 20.04.2022 год. (л. 55), за 07.03.2022 год. (л.

56), за 08.03.2023 год. (л. 57), за 09.03.2022 год. (л. 58), за 10.02.2022 год.