Определение № 314 от 14.09.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. Пловдив, 14.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000585 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По в.т. дело № 585/2021 година по описа на Апелативен съд – Пловдив е постановено решение № 369/20.07.2022 година.

След постановяване на решението на въззивната инстанция, по делото е подадена молба с вх. № 5924/27.07.2022 година от „Д. - О. з.“ ЕАД, за изменението му в частта за разноските. Искането касае присъденото от въззивната инстанция адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за въззивното производство. В молбата е посочено, че определеното възнаграждение на адвокат К., осъществил безплатна правна помощ на ищците К.П. и М.П. пред въззивната инстанция, от общо 10020 лева надхвърля минималното такова от 8060 лева по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с 1960 лева. Искането е за намаляването на присъденото с решението на въззивната инстанция адвокатско възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е подаден писмен отговор от адвокат В.К. с изразено становище за допустимост, но неоснователност на молбата.

Сочи се, че определеното от съда адвокатско възнаграждение е в минималните размери по Наредба № 1, като е съобразен факта за 1 осъществената безплатна правна помощ по две жалби – както тази на ищците, така и по въззивната жалба на ответника. Посочено е освен това, че съдът може да определи възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА и над минималния размер по Наредба № 1 при фактическа и правна сложност на делото, каквато в случая безспорно била налице. Искането е за оставяне на молбата по чл. 248 от ГПК без уважение.

Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил съдебния акт, изменението или допълването му в частта за разноските, е изрично уредена в чл. 248 ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

По същество съдът намира за основателно искането за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото с въззивното решение адвокатско възнаграждение на адвокат К. на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА, за осъществената безплатна правна помощ на К. и М. П.и пред въззивната инстанция, по следните съображения:

Видно от мотивите на решение № 369/20.07.2022 година по в.т. дело № 585/2021 година по описа на АС – Пловдив, присъденото на адвокат К. възнаграждение за въззивната инстанция от общо 10020 лева на основание чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата включва сумата от 9620 лева за процесуалното представителство на двамата ищци К. и М. П.и пред въззивната инстанция. Тази сума е изчислена от съда, който е определил отделни възнаграждения на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения както за всеки един от двамата ищци, така и самостоятелно по двете подадени въззивни жалби.

Едната въззивна жалба, подадена от „Д. - О. з.“ ЕАД, е срещу осъдителната част на първоинстанционното решение, а другата, подадена от ищците, е срещу отхвърлителната му част. Така общият обжалваем интерес по иска на М.П. е 130 000 лева, а по иска на К.П. – 120 000 лева. С решението на въззивната инстанция исковете на двамата ищци са приети основателни в пълния им предявен размер. При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и непротиворечивата съдебна практика, адвокатското възнаграждение се определя съобразно общия обжалваем интерес / в случая 2

130 000 лева за ищцата М.П. и 120 000 лева за ищеца К.П./. При този обжалваем интерес и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 размерът на дължимото адвокатско възнаграждение е 8060 лева, а не както е прието от въззивния съд 9620 лева. Тук следва да се посочи, че с решението си съдът не е приел наличие на условия за присъждане на възнаграждение над минималния размер поради фактическата и правна сложност на делото, поради което и при липса на нарочно искане от адвокат К. по съответния процесуален ред, възнаграждение над минималния размер не следва да се присъжда в настоящото производство.

Дължимо обаче е възнаграждението от 400 лева на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за проведени повече от две съдебни заседания пред въззивната инстанция. То е присъдено с решението на въззивния съд, като са изложени подробни мотиви за неговата дължимост. В молбата на изменение на решението по чл. 248 от ГПК, подадена от „Д. - О. з.“ ЕАД, липсват доводи за незаконосъобразност на решението в тази му част и искане за изменение, касаещо сумата от 400 лева, поради което съдът счита, че тя също е дължима наред с възнаграждението от 8060 лева, за което бяха изложени мотиви по-горе. Така адвокатско възнаграждение на адвокат К., дължимо на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА за осъществената безплатна правна помощ пред въззивната инстанция е общо 8460 лева, а не присъдените с решението 10020 лева. В този смисъл следва да се допусне изменение на постановеното от въззивната инстанция решение.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 369 от 20.07.2022 година, постановено по в.т. дело № 585/2021 година по описа на Апелативен съд – Пловдив В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, в следния смисъл:

В диспозитива на решението вместо: „ОСЪЖДА „Д. - О. з.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес гр. ********, да заплати на адвокат В. Цв. К., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. х. к. № *, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, допълнително възнаграждение за осъществената безплатна 3 правна помощ на КР. СП. П.,ЕГН **********, и М. СТ. П., ЕГН **********, в първоинстанционното производство пред ОС – Пазарджик в размер на 1900 лева / наред с присъдените с първоинстанционното решение 6160 лева/, както и сумата от 10020 лева, представляваща възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществената безплатна правна помощ на КР. СП. П.,ЕГН **********, и М. СТ. П., ЕГН **********, пред въззивната инстанция.“, да се чете:

ОСЪЖДА „Д. - О. з.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес гр. ********, да заплати на адвокат В. Цв. К., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. х. к. № *, на основание чл.38, ал.2 от

Закона за адвокатурата, допълнително възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на КР. СП.

П.,ЕГН **********, и М. СТ. П., ЕГН **********, в първоинстанционното производство пред ОС – Пазарджик в размер на 1900 лева / наред с присъдените с първоинстанционното решение 6160 лева/, както и сумата от 8460 лева, представляваща възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал.

2 от Закона за адвокатурата за осъществената безплатна правна помощ на КР.

СП. П.,ЕГН **********, и М. СТ. П., ЕГН **********, пред въззивната инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4