Присъда № 10 от 22.01.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 10 от 22.01.2024 г. по НОХД № 3264/2022 г. на РС Бургас, XXI – ви наказателен състав Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт срещу подсъдимия Н. Л. К., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. Бургас, ****************************************, за това, че на ******** г. в гр. С., на ул. ***********, пред заведение „М.“, чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето, от който последвало падане по гръб и удар на главата върху тротоара, причинил на Г. И. С., роден на ******** г., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепа и контузионни огнища вдясно и ляво темпорално и париетално, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота– престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

За претърпените от престъплението неимуществени вреди пострадалият Г. И. С. е предявил граждански иск в размер на 20000 лева, който съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото производство. Отделно от това пострадалият е направил и искане за конститиуране в качеството на частен обвинител по делото, което съдът уважи, като прецени, че са налице предпоставките за участие на пострадалия в производството в това му качество.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че същото е доказано по безспорен начин. Намира, че авторството на деянието е безспорно установено по време на досъдебното производство и на съдебното следствие. В тази насока анализира събраните доказателства, като акцентира на достоверността на показанията на пострадалия и съпругата му, които са разпознали извършителя. Представителят на БРП поддържа, че престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл. Предлага при определяне на наказанието като смекчаващо вината обстоятелство да се отчете необремененото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващо- бягството от местопроизшествието. В така определените рамки намира, че следва да се наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на 2 години, което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от четири години. Предлага разноските да бъдат възложени на подсъдимия. Относно предявения граждански иск, намира същият за доказан по основание и размер.

Частният обвинител и граждански ищец Г. С. чрез повереника си адв. Д. поддържа обвинението и го счита за безспорно доказано. В хода на съдебните прения излага подробни съображения за доказаност на авторството на деянието. Поддържа, че в производството са събрани както преки, така и косвени доказателства,, които в своята съвкупност водят до несъмнен извод, че подсъдимият е извършил процесното престъпление. Предлага на Н. К. да бъде наложено наказание около средния предвиден размер на наказанието „лишаване от свобода“ в чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, което да се търпи ефективно от К.. Поддържа гражданският иск като основателен и претендира уважаването му. Заявява претенция и за присъждане в полза ма пострадалия на направените в производството разноски.

Защитникът на подсъдимия адв. К. оспорва обвинението, като го намира за недоказано по категоричен начин. Поддържа, че не са събрани убедителни доказателства за съпричастността на Н. К. в извършване на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Възразява срещу законосъобразността на извършеното в хода на досъдебното производство процесуално следствено действие –разпознаване на подсъдимия, като извършител от пострадалия С. и свидетелката С.. Освен това намира показанията им за противоречиви с останалия събран доказателствен материал относно главния факт на доказване, а именно авторството на престъплението. Пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подсъдимия Н. К.. В тази връзка оспорва предявения граждански иск и го намира за неоснователен.

Защитникът на подсъдимия адв. К. поддържа защитната позиция на адв. К.. В 1 допълнение отново акцентира, че са налице противоречия в показанията на пострадалия С. и съпругата му, които подлагат под съмнение истинността на изложените от тях факти. В анализа на събраните доказателства приоритетно обсъжда представения по делото видеозапис от свидетеля Л. К., като го намира за достоверен доказателствен източник.

Навежда доводи за порочност на извършеното от свидетелите Г. С. и Г. С. разпознаване, тъй като към момента на разпознаването свидетелите са знаели кого ще разпознават. Оспорва и извършените очни ставки между С.и и подсъдимия, като поддържа, че този процесуален способ не е годен да установява самоличността на извършителя на едно деяние. Пледира за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на авторството на деянието по изискуемия от закона категоричен начин. Относно предявения граждански иск, поддържа да бъде оставен без уважение.

Подсъдимият, редовно уведомен, не се явява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

По делото се установя следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н. Л. К., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. Бургас. Той е *************************************************. Видно от справка за съдимост подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

През летния сезон на **** г. свидетелят Л. К. – б. на подсъдимия Н. К. стопанисвал питейно заведение „М.“, находящо се в гр. С., ул. ***************. Подсъдимият работел в същия период в заведението като барман. Свидетелите Г. С. и Г. С. (двамата съпрузи) живеели в къща срещу заведението „М.“.

Вечерта на ******** г. свидетелите Г. С. и Г. С. отишли на гости в дома на св. А. В. и св. С. В., находящ се на адрес: гр. С., ул. ***********. В дома на С.и останала свидетелката М. С. – м. на Г. С., за да се грижи за децата. Около 23:00 часа свидетелката М.

С. се обадила на снаха си – свидетелката Г. С. и й казала, че децата не могат да спят от силната музика, звучаща от заведението отсреща. Свидетелят Г. С. подал сигнал на спешен телефон 112 за силната музика от заведението „М.“. Семейство С.и решили да отидат до заведението и да направят забележка на управителя за силната музика. Пристигайки пред заведението С.и се отправили към намираща се на външната площадка маса, на която седели свидетелят Л. К., от лявата му страна седяла свидетелката И. Л., а от дясно подсъдимият Н.

К.. До подсъдимия права до масата стояла свидетелката Р. Ф., която работела в заведението като сервитьорка. В близост до масата била и свидетелката П. Г. – съпруга на свидетеля Л.

К.. В този момент на площадката пред заведението се намирала и свидетелката С. Б., която разговаряла с неустановено по делото лице от женски пол. Заведението разполагало и с втори етаж, където били разположени клиентите.

Свидетелят С. попитал свидетелката Р. Ф. къде е управителят, но тя не му отговорила. Впоследствие С.и забелязали свидетеля Л. К., който разпознали като лицето, което е подготвяло заведението за отваряне и в тази връзка предположили, че е управителят.

Свидетелят С. се доближил до свидетеля К. и го попитал дали той е управителят.

Свидетелят К. не обърнал внимание на С. и продължил да гледа телефона си, като не му отговорил. В този момент свидетелят С. бутнал с коляно крака на К., при което Л. К. се изправил и ударил с юмрук в лицето свидетеля С.. С. политнал към намиращ се зад него стол, спънал се и паднал на страни. Свидетелят К. нанесъл на С. и втори удар, в резултат на който С. паднал назад на земята. След нанасяне на втория удар С. се изправил, но последвал трети удар в лицето, нанесен от подсъдимия Н. К., при който С. паднал назад, ударил главата си в тротоара, потекла кръв и изпаднал в безсъзнание. С. получил счупване на 2 черепа и контузионни огнища вдясно и ляво темпорално и периетално. Свидетелката С. започнала да вика за помощ, като на мястото се събрали много хора, включително и клиенти на заведението- свидетелите М. Н. Т. и С. А. Д., които били в приятелски отношения със свидетеля Л. К.. Същевременно подсъдимият побягнал и се качил в лек автомобил, с който напуснал мястото на инцидента. Виковете на свидетелката С. били чути и от свидетелите М.

С., която се намирала в дома на С.и, както и от свидетелите С. В. и А. В., които се отзовали на виковете за помощ. На около 30-40 метра от заведението в намираща се наблизо градинка били седнали на пейка свидетелите Я. Н. Н. и А. В. В.. Двамата свидетели също чули писъците на свидетелката Г. С. и хукнали към мястото, от където се чували. В същото време в близост до заведението се намирал и свидетелят Д. Н. Ф., който също чул виковете и отишъл на мястото на инцидента.

Свидетелите Я. Н. и А. В. подали сигнали на спешен тел. 112. На местопроизшествието пристигнал екип на спешна медицинска помощ и полицейски служители. Свидетелите Л. К., М. Н. Т. и С. А. Д. били отведени в сградата на РУ – С. за изясняване на случилото се. Свидетелят Г. С. бил отведен в УМБАЛ-Бургас, където на ****.**** г. бил хоспитализиран в Неврохирургично отделение на УМБАЛ - Бургас с диагноза: „Дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма“. Свидетелят С. бил изписан на ******** г. като му било предписано домашно лечение.

Възстановителният период продължил около три месеца, като на пострадалия С. му било указано да не излиза на слънчева светлина и да не ползва компютър. В този период С. бил нетрудоспособен.

Няколко дни след инцидента в изпълнение на служебните си задължения свидетелят Д. полицейски служител в РУ С. посетил заведението „М.“, за да извърши проверка дали на мястото има охранителна камера, която да е записала инцидента. Пристигайки на място свидетелят Д. разговарял със свидетелката Ф., която заявила, че има камера пред заведението, но на ******** г. не е записвала.

На ******** г. около 17:00 ч. св. С. и съпругата му били на терасата в дома си. Оттам имали видимост към заведението „М.“. Тогава видели момчето, което ударило пострадалия, а именно – подсъдимия Н. К.. Той бил пред заведението заедно с друго момче. Св. С. успял да направи през терасата си снимки на двете лица, които впоследствие били приобщени по делото. Тъй като не познавал подсъдимия, св. С. решил да уведоми разследващите органи, за да бъде установена самоличността му. След като сигнализирал на разследващия орган, на място пристигнали полицейски служители - св. Д. Р. и св. В. Ч.. Те установили общо четири лица, които се намирали в този момент в заведението, измежду които и подсъдимият Н. К..

В хода на разследването на ******** г. било извършено разпознаване от свидетелите Г. С. и Г. С. на подсъдимия Н. К., като лицето, което е нанесло на ******** г. удар в главата на Г.

С., в резултат на което му е било причинено процесното увреждане на здравето.

На ******** г. свидетелят Л. К. предоставил на разследващия орган флаш памет с видеозапис от охранителна камера, разположена пред заведението „М.“.

Видно от изготвените по делото съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертизи, на пострадалия Г. С. е било причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в счупване на черепа и контузионни огнища вдясно и ляво темпорално и париетално. Вещото лице посочва, че уврежданията е възможно да са получени при падане на неравен терен след нанесени удари с твърди тъпи предмети в областта на лицето, каквито са и юмруците на човек. Според вещото лице периодът на възстановяване е строго индивидуален, като следва да се проследява състоянието на пострадалия от неврохирург.

Изготвени били и технически експертизи на видеозаписа и снимковия материал, предоставен от пострадалия, приобщени по делото. В хода на разследването били изготвени и ДНК експертизи на биологичен материал.

3

По доказателствата:

В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, уличаващи подсъдимия в извършване на процесното деяние, които водят до единствен възможен и безспорен извод, че подсъдимият Н. К. е извършил вмененото му с настоящото обвинение престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

На първо място според съда следва да се обсъдят свидетелските показания на множеството разпитани в хода на досъдебното и в съдебното производство свидетели, като се обсъдят наличните противоречия в изложените от тях фактически положения.