Определение № 553 от 12.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 553 гр. Ловеч, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500297 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№ 1588/21.04.2023 г. от „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД /със старо име „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД/ с ЕИК *********, чрез адв.И. Л. със съдебен адрес: ***, против разпореждане № 270/23.03.2023 г. по ч.гр.д. № 154/2023 г. на РС- Луковит в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.

Счита, че неправилно съдът е отхвърлил претенцията за заплащане на адвокатски хонорар, тъй като представянето на бланка от стандартен адвокатски кочан не е задължително. Твърди, че съставеният Договор за правна защита и съдействие играе ролята на фактура, съдържа всички изискуеми по ЗСч реквизити и служи за отчитане на приходите от извършваната адвокатска дейност. Позовава се на задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според която вписването на направеното плащане в договора за правна защита и съдействие има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение. В случая изрично е отбелязано, че е платено в брой, като са положени подписите на клиента и адвоката.

Затова оспорва направения от районния съд извод и моли въззивният 1 съд да отмени отхвърлителната част на обжалваното разпореждане на РС – Луковит и осъди Н. Ц. Я. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД да заплатят солидарно на „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., както и сторените в настоящето производство разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и нормативната уредба, намира следното:

Производството по ч. гр. д. № 154/2023 г. по описа на РС- Луковит е образувано подадено заявление от „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД с ЕИК *********, чрез адв.И. Л., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжниците Н. Ц. Я. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД за вземания за платена сума по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ЕАД и „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, за главница в размер на 67.50 лв. и 12.86 лв. лихва за периода от 05.05.2021 г. до 21.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане. От страна на заявителя е направено искане да се присъдят и направените разноски за държавна такса от 25.00 лв., както и разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.

С Разпореждане № 270/23.03.2023 г., РС-Луковит е уважил заявлението за вземанията за главница, лихва за забава и заплатената държавна такса, като е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от същата дата. Отхвърлена е претенцията за разноски в останалата част, представляваща адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. поради недоказване на реалното му плащане. В мотивите на разпореждането са изложени аргументи, че липсва индивидуализация на документа и не са съобразени нормите на ЗСЧ, вкл.изискването за документална обоснованост на всяка операция. Цитирана е разпоредбата на чл.6 от ЗСч, тъй като 2 заявителят е търговец, както и чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ, регламентираща задълженията на адвоката. Отбелязано е, че сключването на договор в свободна форма не влияе върху неговата валидност, а върху убеждаващото въздействие върху съда, че уговорената сума е реално платена.

Въззивният състав споделя изцяло направените от РС-Луковит правни изводи. Изискването за документална обоснованост на извършваната дейност се отнася както за заявителя „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД като търговец, така и за пълномощника му адв.И. Л.. Направените разходи, съответно приход, следва да са счетоводно отразени. Съгласно чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ адвокатът има задължение да документира получените доходи, като издава документ, който да отговаря на изискванията на чл.6, ал.1 от ЗСч. След като договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка, то спрямо него важат изискванията на чл.6,ал.1 от ЗСч. В случая липсва основен реквизит номер и серия на договора за правна защита и съдействие, чрез които да се идентифицира и отчете извършената стопанска операция. При уговорения начин на плащане - в брой и размера на сумата, не може да се приложи и нормата на чл.6, ал.5 от ЗСч, за да се приеме за оправдано отстъпление от горното изискване. Касае се за изпълнение на счетоводни стандарти за удостоверяване на реално полученото плащане от данъчно задължени лица.

След като се твърди, че такъв разход/приход е направен, той следва да е доказан с приложимите за плащането документи, съдържащи изискваните от ЗСч реквизити. В този смисъл са и задължителни указания в ТР № 6 /06.11.2013 г.по т.д.№ 6/2012 г.на ОСГТК на ВКС, като в т.1 е прието, че договорът за правна помощ може да служи за разписка за извършеното плащане, с изключение на случаите, когато по силата на нормативен акт е указан специален начин на плащане. В случая в нормата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ за адвоката е поставено допълнително изискване за удостоверяване на извършеното в негова полза плащане.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че правилно РС-Луковит е отказал да уважи претенцията за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. и Разпореждане № 270/23.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 154/2023 г. по описа на РС-Луковит, следва да се потвърди в обжалваната част.

По изложените съображения, Окръжен съд - Ловеч

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 270/23.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 154/2023 г. на РС-Луковит в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4